Фейсбук, 6 септември 2023 г.
https://clubz.bg/140981?fbclid=IwAR0o5–TXY5HW0iC8xyo6FiRLMMVrvMggGlf1yij49hsQHJ9ujuTOVtrrOQ
„…Когато нашествието, водено от Чардафона, минало пред руското консулство в Пловдив, ако Игелстром да бил излязъл на балкона да заяви волята на Русия, всички щели да се разбягат…“, Евгений Львов
Оценката на имперските власти в Петербург и Москва за Съединението е погрешна в същността си и това дава шанс на българското национално движение да постигне своите цели със Съединението. Тази погрешна оценка за масовите граждански – народни движения произтича пряко от дълбоко ретроградната същност на руското имперско самодържавие – в цялата история на империята, и до днес. Великодържавният мироглед разглежда всяко политическо и историческо събитие през призмата на добрата или злата воля на владетелите в защита на техните интереси и напълно неглижира волята на обикновените хора, на народите като събудени граждански общности, способни да преследват своите осъзнати цели.
Русия винаги е била сатрапия – власт на царя и неговата високопоставена прислуга начело на държавата. Всеки бунт, всяко недоволство може да бъде резултат само на елитарен заговор, на подклаждане на недоволство, на подкопаване на царската власт от нейни високопоставени врагове – вътрешни или в чужбина. Народното движение е стихия, контролирана от заговорнически сили. Народът е „стадо овце“, който няма своя гражданска – политическа субектност, няма потенциал за осъзнаване на цел, на общност, на идея за бъдеще извън официалната идеология на самодържавието.
Затова и Съединението в очите на руския имперски елит е заговор на „неблагодарния княз“ Александър, когото Русия е поставила начело на своята по право колония България, но той се е отвърнал от милостта на императора и е тръгнал против волята му. Какво може да се направи? Най-добре да се изтеглят руските офицери начело на българската армия, да се остави младото княжество безпомощно без руската „грижа“ и подкрепа, а след това да се насъскат османците и сърбите да ударят по неблагодарния княз на „нашата България“. Какъв ти тук Чардафон, какво Народно събрание, какъв Стамболов може да има значение… Руският гняв бързо ще поправи нещата – Александър ще бъде наказан и изведен, а българите покорно ще сведат глави пред императорския трон.
Ето тази руска визия за Съединението на практика подпомага реализацията му, защото задълбочава и прояснява разбирането на българите, че сами са си отговорни за своята свобода и за реализацията на своето национално обединение. Следва „войната на капитаните“ и позорното прогонване на насъсканата от Русия Миланова Сърбия. Следва контрапревратът на Стамболов и смазването на руските слуги в българската армия, тръгнали срещу отечеството си. Следва истинската мирогледна еманципация на българската национална идея и на българската държавност от митовете за „майчица Русия“, която ще се погрижи за всичко, стига ние да сме послушни.
Същата визия за света, уппавляван от заговорите на могъщите властници доминира руското държавно политическо мислене до ден днешен. През август 1991 г. група високопоставени апаратчици и генерали от КГБ извършиха преврат срещу управлението на Михаил Горбачов. Превратът се провали, защото съпротивата на импулсивния радикал Елцин – начело на Върховния съвет на Русия – бе подкрепена от гражданите на Москва, които излязоха на площада и осуетиха връщането на неосталинистите на власт. От тук в руската политика тръгна мита за „нежните революции“ организирани като преврати от враждебния Запад. През 2003 г. „световният империализъм“ направи „нежна революция“ в Тбилиси и свали от власт Шеварнадзе. Година по-късно – същото се случи в Киев с „Оранжевата революция“. Навсякъде, където олигархичната власт на постсъветските мафии срещаше отпора на въстаналото гражданство, обяснението бе едно и също – пореден комплот на Запада.
Тази визия за света и за народите като безсъзнателни стада, подтиквани в една или друга посока от организирани елитарни заговори бе поставена в основата на кремълската стратегия към постсъветското пространство и към целия останал свят при управлението на Путин. (Киевският Майдан от 2014 г. бе организиран, разбира се, от ЦРУ.) Какво да стори „нападнатата от нечестивия Запад“ Русия? Разбира се, да отговори със същите инструменти на заговора срещу своите врагове. Така тръгна осъществяването на Путиновата „гранд стратегия“ за подкопаване държавите и обществата на Европа и Запада със средствата на кагебистките оперативни мероприятия. Хибридна война, подкопаваща ценностната система и идейните основания на демократичните политически режими – особено в „мекушава“ Европа. Подкупване на набъбващи пети колони – транслатори на пропагандни внушения в полза на кремълския режим. Манипулиране на избори, реферндуми, организиране на кампании срещу публични цели и обществени процеси, насочени против агресивните интереси на Москва в целия свят.
На пръв поглед тази стратегия на Кремъл постигна значителни успехи, а в неколцина страни – като България – успя да обърне значителна част от населението не просто срещу управляващите демократични институции, но и срещу здравия разум на едно пълноценно национално съществуване. Така Европа и ЕС, откъдето идват структурните фондове за развитие на изостанали общества като българското са обявени за зложелатели и врагове. А Русия, която ежегодно присвоява милиарди от своя енергиен монопол върху България, от дълбокия контрол върху решенията на националните институции, се разглежда от тези българи с помътнено съзнание като „спасителка“ и като „алтернатива“. Руските пропагандни усилия подпомогнаха Брекзит, подкрепиха популистки десни радикали в цяла Европа, намесиха се дори в изборите в САЩ…
Но въпреки текущите ползи за Кремъл от мащабната хибридна война срещу Запада, дъгосрочните вреди за самата Русия се оказват доста по-значими и опасни за оцеляването на самия режим в Кремъл. Убеждението, че Майданът през 2014 г, е изцяло сътворен от ЦРУ ослепи кремълските стратези за реалния процес на възраждане и осъзнаване на украинската нация. Бруталният натиск срещу Украйна, кулминирал в настоящата открита военна агресия сплоти украинския народ и пряко подпомогна украинското национално единство в борба срещу империята. Гъвкавата и компромисна властова структура на (западно)европейските елити, примирени с кремълската агресивност се събуди за реалността от шоковия ефект на масираната война, която Путин започна срещу Украйна. Днес Европа има малко общо с тази мека и компромисна Европа от времената на Меркел и Саркози…
Кремълският режим е достоен наследник на цялостната имперска традиция на презрение и неглижиране на обикновените хора като творци на своя собствен живот и на историята. Ако руският народ е системно третиран като понасящо всичко стадо, то такива би трябвало да са и другите народи. Политиката е процес на елитарно договаряне, конфликт, заговор и наложена власт на силния. Тя няма нищо общо с процес на представителство на многомилионни граждански интереси и воли. Затова и изучаващите политиката в Русия не са „политолози“, а са „полит-технолози“ – експерти по технологизиране на волята на Владетеля над подчинената му територия. А и над целия свят – който по право е имперско руски…
Примитивната имперско-елитистка визия на кремълския елит, наследена от дългите векове управление на Русия с „нагайката“ наистина ослепява руската държава за реалностите на един много бързо променящ се свят. В този свят дори и най-изостаналите в традиционните общества маси от хора се събуждат и осъзнават своята роля в създаването и управлението на своя свят. Това събуждане не винаги е красиво и приятно – религиозният фундаментализъм е негова проява, различните клонове на популизма са негова проява, радикалният национализъм и радикалният левичарски троцкизъм – „уоукизъм“ – са негови прояви… Но светът като цяло върви в посока на въвличане на все по-големи маси от хора в произвеждането и контрола върху собствения им живот. Този процес е труден и противоречив, той се сблъсква с манипулативните стратегии на заварените елити да съхранят властта си, но този процес може само да се засилва и прояснява.
Визиите за един свят на елитистки заговори, сблъсъци единствено на ниво „ЦРУ срещу КГБ“ бързо изживяват времето си. Русия понесе поражение от събудения български народ с неговото Съединение. Кремълските елити – и всички други техни съмишленици, управляващи света чрез „елитарни заговори“ неизбежно ще претърпят същото поражение. Защото смисълът на историческия процес е в осъзнаването и активизирането на все по-големи маси от хора, произвеждащи и носещи отговорност за собствения си живот. Доскоро този процес се наричаше „модернизация“. Но модернизацията се оказа само част от него – той, оказва се, е доста по-сложен и с много по-голям мащаб.
Отломки от огледало 