Monthly Archives: март 2015

Специален статут за „предводителя на дворянството“? Дами и господа, възмутете се!

В публичното пространство повече или по-малко оживено се обсъжда „специален статут“ на бившия цар. Отново сто и отново интелектуалци искат този статут – с леко забравените аргументи отпреди 15 години. Защо сега? Защото знаят, че българската обществена памет е тъжно къса? Време е да сме забравили грабежа – и на рилските гори, и на swap-а на външния дълг, и на БТК, и приготовленията да се грабнат милиардите от магистрала Тракия – което слава Богу бе осуетено. Българчетата попсуват-попсуват, позъбят се в кръчмата на тирана, пък забравят… Озлоблението към новата власт изтиква възмущението от старата. Това обяснение е елементарно логично, но не е достатъчно. Защото бившият цар от години разполага с моралния статут, който сам си изгради – „предводител на дворянството“. Неговото амплоа идеално се слива с литературния герой Иполит Матеевич Воробянинов от „Дванайсетте стола“. Ние не сме го поставяли в тази роля – той сам се постави в нея. Дребнавият тарикатлък и безскрупулност в преследването на имоти и облаги, които не му принадлежат – нито по право, нито по съвест – го оприличават без остатък с „предводителя на дворянството“ от епохата на Илф и Петров. Какво може да направи българската общественост по този повод? Да осигури достъпа до зашитите в тапицерията диаманти? Е, колко пъти? Да даде всичко поискано с надеждата, че този път апетитът няма да дойде с яденето? Не, като изключим личната скромност на благородната персона, въпросът не се изчерпва с имотите и облагите, които ние, българите можем да додадем. Интелектуалците на третия Кобург искат статут, който да осигури достъп до ключа на „голямата квартира“, където Москва държи парите си. Мадридският изгнаник бе доведен на власт с цел гарантиране интересите на укрепващата българска олигархия и нейните кремълски патрони. Само размразяването на АЕЦ Белене е достатъчен пример за това как се служи на имперски господари в България. Но агент Паразит бе употребен и захвърлен – толкова му беше ресурса… Мина време и днес сме свидетели на драматична криза в жанра. В пика на своята мръсна война срещу Украйна и Европа Москва се провали в кадровата си политика в България. Коалицията на остатъчната БСП, Сарая и атакуващите хулиганчета на котлова храна при Петровка даде плачевни резултати. Масовите протести не дадоха на марионетния кабинет Орешарски въобще да заработи. До размразяване на Белене изобщо не се стигна. Южен поток потръгна с бруталната корупционна сделка между Газпром и корпоративно-търговските мултаци за 4 милиарда евро. За тяхно съжаление марионетният кабинет не можа да преодолее Третия енергиен пакет на ЕС и се срути заедно с КТБ. Амбициите на Кремъл да доразгради България като безстопанствен заден двор на Европа, като едно голямо пристанище Росенец, където кагебистката олигархия може да краде и безчинства без закон и ред, срещнаха обективна преграда – изчерпаха се що годе талантливите негодници, които можеш да поставиш на власт в България като колониална администрация на Кремъл. Затова пред очите ни текат оперативни мероприятия за освежаване на кадровия състав. Активиран е агентът Голям шлем, на когото е поставена задача да сглоби лява коалиция, включваща нещастния остатък от бившата БКП на Позитано, да срути крехкото парламентарно мнозинство и да предаде кабинета Борисов-2 изцяло в ръцете на стария приятел Ахмед Демирович. Ех, колко добре би било към компанията да се присъедини и благородникът агент Паразит, но него дори и слабо помнещите българи няма да изберат за втори път. Но не бива да се изпада в униние. Можем поне да го поизчеткаме, да му теглим един лак и да го пращаме при роднините му в Европа за да пропагандира благост, търпение и отстъпчивост към кремълската агресия в Изтока на Стария континент. Днес срещу Украйна, утре… А вътре в България персоната с „особен статут“ да участва в обществения дебат, да умиротворява, дълбокомислено да внушава малодушие и капитулация пред натиска на Москва с „дълбоко прагматични“ аргументи. В мръсни времена живеем – особено мръсни за България, която пропусна шанса да се изправи и да поиска истински суверенитета си през последния четвърт век. Дами и господа, повръща ми се пред искането за „специален статут“ на Симеончо. Ако за българската монархия от Третото българско царство е необходим статут, то това е статута на достойната историческа оценка от дистанцията на времето за цар Борис Трети, та дори и за предшественика му Фердинанд. Борис Трети успя да спаси България от разрушенията на Втората световна война и да устои на натиска да изпрати български войски на източния фронт. Малко ли е това? А връщането на Добруджа? Спасяването на евреите? Това е статута, който историческата памет трябва да предостави на династията. Фердинанд осъществи краха на българското национално обединение с двете катастрофи, но има безспорната заслуга за изграждането на една суверенна държава, с добра администрация и силна армия. Това е статут – оценка, лишена от пристрастията и злобата на деня. Третият – остатъчният Кобург … неговият статут за мен е описан по-горе. Дами и господа, възмутете се! Възмутете се от ненаситноста на натрапника, от моралната му нищета да служи на тези, които избиха семейството му, от готовността му на преклонна възраст отново да слугува. Възмутете се от опита на наши съграждани – интелектуалци или не, отново да ни го пробутат. Слава Богу, този опит днес не представлява политическа опасност. Но той е опасен в плана на по-нататъшното морално разложение на българското общество и държава. Стига подигравки с националната свяст на един народ, самоосъдил се на отсъствие на достоен национален елит, който да го води към бъдещето. Стига сме прегръщали имитации на лидери и марионетки. Времето в което живеем е безмилостно – то или ще ни припознае, или ще ни отхвърли окончателно. Изгубихме един благоприятен четвърт век да се освободим от бруталната посткомунистическа олигархия, която ни продава за паница леща на своите покровители от епохата на Студената война. Време е да се вземем в ръце – вярата, че можем да оцеляваме – ако не да живеем достойно – този път може да ни поднесе лоша шега.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Драматичен избор

Номинирането на вицепремиера Румяна Бъчварова за нов министър на вътрешните работи е новина, която предполага много внимателна оценка – особено в контекста на предстоящите местни избори през есента. Бъчварова е един от интелигентните политици на върха на партия ГЕРБ и нейна е заслугата за търпеливото и успешно изграждане на настоящата управляваща коалиция. Това е добра предпоставка за успех и в новото й поприще в МВР. Същевременно е известно, че тя е външен човек по отношение на системата на вътрешните работи и на службите за сигурност като цяло. Нейното назначение идва в период, когато не просто системата за сигурност и правосъдие трябва да бъде реформирана. От определена гледна точка дълбоката кадрова и оперативна криза в МВР застрашава не само нормалното функциониране на обществото и държавата, но може да се превърне и в основен фактор за необратим крах на българската държава.

По време на управлението на Орешарски корпоративно-търговската групировка начело с политическото си крило – ДПС постави верни свои апаратчици начело на всички звена по пирамидата на МВР – от горе до долу. Битката, която се води днес е за съхраняването на тези хора с оперативния им потенциал по места, за да бъдат обезпечени от структурите на МВР масираните криминални акции за купуване на гласове и контролиране на вота не само на традиционно закрепостените към ДПС общности на българските турци и други мюсюлмани, но и на мнозинството ромски общности в страната. На Парламентарните избори от 5 октомври 2014 г. ДПС успя да закупи и контролира над 50 на сто от ромските гласове в тези области на страната, където партията има традиционно много малко присъствие. Местните избори са изключително удобна платформа за драматично разширяване на контрола върху ромските общности чрез систематични престъпни действия за купуване на гласове и корупционно рекрутиране на ромските лидери. Статистически гласовете се отчитат община по община и новата експанзия на ДПС няма толкова пряко да бие на очи. Криминалният контрол върху ромските общности не може да се случи в масови измерения без „разсейването“ на районните поделения на МВР като минимум и без активното им ангажиране в криминалните дейности на ДПС като максимум ако бъдат запазени кадрите на Сарая по пирамидата на вътрешното министерство.

Вече нееднократно сме обсъждали реалната опасност от цялостна дегенерация на демократичния политически процес в случай на кооптиране на мнозинството ромски гласове в авторитарната йерархия на контрол от страна на ДПС. Това ще породи съвършено ново политическо деление на българското общество между концентиран в ръцете на ДПС етнически вот от една страна и разпръснат между конкуриращи се партии български етнически вот от друга. На мястото на идеологическото деление ляво – дясно ще получим разделение от босненски – кипърски – ливански тип с всички неизбежни последствия за дестабилизация и конфликтна етнизация на българската държава в услуга на външни и недоброжелателни сили.

Геополитическите измерения на този проблем далеч надхвърлят проклятието на масираното корумпиране на българската национална политика чрез непрекъснатото набъбване във властта на ДПС през последните 15 години. България граничи с две възраждащи се и нарасващо арогантни империи – Русия и Турция, които биха желали да видят не само България, но и обединена Европа отслабени и поставени на колене. Инсценирането на системен етнически конфликт на фона на разгромена от системна корупция и деинституционализация българска държава ще бъде удачно продължение на стратегията за обезкръвяване на България чрез мародерския корупционен преход през последния четвърт век, за който са отговорни и всички български партии, но на първо място политическите крила на пост-комунистическата олигархия – БСП и ДПС. БСП днес все повече отпада от списъка на надеждни инструменти за българска национална дестабилизация, но ДПС е в по-добра форма от всякога. След спирането на Южен поток и фалита на КТБ бе наложително оттеглянето на ДПС от властовата коалиция с Атака и БСП, но второто правителство на Борисов позволи Сарая да се отърве с лека уплаха от поредния разгром на българската държава при Орешарски, за който ключов принос имат точно днешните спорни фигури начело на службите за сигурност, БНБ и финансовите агенции.

Ако правителството – и преди всичко МВР начело с Румяна Бъчварова не гарантират законността и реда на местните избори, ако не бъде сложена бариера пред стратегическите цели на ДПС за криминално завоюване на ромските общности, ние ще се изправим пред неизбежността на една всеобща национална катастрофа, от която българската държава или никога няма да се възстанови, или ще се възстанови в качество на осакатен териториално и институционално безволев апендикс на границата на Европа, Евразия и Близкия изток.

Драматизмът на този императив – отстраняване на корпоративно-търговския апарат от контрола му върху МВР и държавата като цяло далеч надхвърля коалиционните игри по въпроса дали ГЕРБ ще остане на власт в рамките на настоящата коалиция или в негласна коалиция с ДПС. Ако на Сараят му се позволи да направи още крачка – две в съсипването на България – няма да има голямо значение кой ще управлява остатъка на българската държава от тук нататък. .

Вашият коментар

Filed under Uncategorized