Monthly Archives: декември 2014

Омраза, гняв и политика… Или как вместо да изпишем вежди, можем да избодем очи

Влизането на Патриотичния фронт в парламентарното мнозинство и управлението на страната бе наложително предвид необходимостта да се отстрани ДПС от управлението на страната. Стабилизирането и възстановяването – поне отчасти – на основните функции на държавността е невъзможно при продължаващо управление на Сарая. Включването на ПФ бе направено с надеждата, че кръгът около В. Симеонов ще прояви сдържаност, разум и позитивен подход към възстановяването на българската държавност. За съжаление поне засега тези надежди не се оправдават. Кадрови решения от типа „Слави Бинев“ породиха очакван и справедлив протест, а изявлението на В. Симеонов в парламента от 16 декември създаде сериозни рискове за политическата стабилност и етническия мир в страната.

България е европейска страна, независимо от това колко силен може да се окаже евроскептицизмът на Симеонов и колегите му. В една цивилизована демократична страна публичното слово – включително и най-вече политическото – трябва да съответства на определени стандарти на възпитание и култура на общуването. Без да съм привърженик на крайните перверзии на „политическата коректност“, смятам, че употребата на думи като „кучки“ и „озверели човекоподобни“ са израз на простащина и са особено опасни, когато се отнасят за обозначени представители на етно-конфесионални общности. Живеем във все по-опасен свят и употребата на „слово на омразата“ е бумеранг с незабавно и разрушително действие. Огледайте се наоколо – кой употребява подобни думи и изрази? Жириновски в Москва, семейната диктатура в Северна Корея, самозабравили се диктатори в Близкия изток… Към тях ли ще се приравняваме? Поне доскоро ми се струваше, че за лидерите на ПФ вождът на Атака не е пример за подражание – въпреки, че те го произведоха в миналото. Лицето на българската държава е изцапано от корупция, алчност, неграмотност и морална нищета – поне се бяхме опазили донякъде от публична словесна агресия и омраза. Сега и с това ли ще натоварим образа на България?

Далеч съм от мисълта да отхвърлям истините за нетърпимото поведение на гетото у нас. Нека понятието „гето“ обобщи цялата маргинална и нарастваща социална периферия на хаос, престъпност, мизерия, неграмотност и социална дегенерация… Тази периферия има ясно изразено разпространение в определени етнически общности, но обхваща и все повече представители на „мнозинството“ – с многогодишна безработица, мутренска дегенерация, де-класиране… В социологията има понятие „етно-класа“, описващо незавидно ниския социален статус на непропорционално големи части от една етническа група в сравнение с останалите. В България това е нарастващ и драматичен проблем, който съсипва живота на огромен брой хора – особено в селските райони и  около градските гета в продължение на десетилетия. Основна вина за това има срутващата се българска държава, неспособна да осигури реда, закона и минимална социална интеграция на територията на страната. Необходими са спешни, категорични, дори ако са болезнени мерки за обръщане на тези тенденции на маргинализация и разруха. Ако един човек – един политик – е наистина патриот на своята родина, днес неговата задача е без много шум и театрална скандалност да работи за възстановяване на държавната отговорност и оздравяване на българското общество от язвите на гетоизацията и социалната дегенерация. Интелигентни действия – не словесно юначество в разрез с установените стандарти на цивилизовано публично общуване.

Словесна агресия от типа на употребените от В. Симеонов квалификации нанася непоправими вреди върху шансовете на България да се справи с гетоизацията и нейните поражения. От една страна, подобни думи рязко отчуждават и противопоставят на националния интерес основната общност – съюзник на държавата в преодоляване на язвите от гетото – „мълчаливото мнозинство“ на ромската общност. Да, сред ромите има по-голям относителен дял на декласирани хора в сравнение със средните показатели за страната като цяло. Все пак основната част от ромското население се състои от български граждани, които изкарват прехраната си с честен труд, много от тях имат нормални амбиции за личностно израстване и страдат от дискриминация, породена от идентифицирането им с маргиналите от тяхната собствена общност. Имал съм възможността да общувам с доста такива хора – тяхното огорчение от подобна дискриминация е основен фактор за блокиране на усилията за оздравяване и интегриране на ромската общност като цяло.

От друга страна, идентифицирането на проблема с общностнатa дегенерация на гетото като изцяло етнически, при това с хулни думи от публична трибуна е възможно най-ценния принос към тласкането на ромската общност в ръцете на ДПС. Зад екзактната реторика за толерантност се крие брутална политика на заробване и подчинение на малцинствата от етно-корпоративната авторитарна и корумпирана йерархия на Сарая. Елитът на ДПС контролира турците и мюсюлманите чрез всеобщ контрол върху техния живот и успешно разпространява този модел върху ромските общности. Това са традиционни общности в криза – не само в гетото, но и тези, които са успели да съхранят до известна степен традиционния си начин на живот. Лидерите на тези общности са феодали с безразделна власт, а лихварите установяват и поддържат система на пълно безправие и истинско робство. Ако някой иска да защити правата на тези стотици хиляди хора, трябва да започне поход преди всичко срещу тази система на феодален – робски контрол и екзактно функциониращо безправие. Купуването на тези ромски лидери от ДПС води до пълно интегриране на ромските общности в анти-националния политически съюз на Сарая, чиято цел е пълно разграждане на българската държава и подмяната й със система на всеобща корупция и подчинение на публичните институции на етно-корпоративната пирамида. Ако ДПС изпълни тази своя цел, България ще бъде разделена на две политически общности – фрагментираните между десетки партии етнически българи и всички останали под контрола на ДПС. Реториката на омразата и гнева към малцинствените общности може да доведе бързо до открит конфликт между двете страни. Заинтересовани сме от максимално бърза и успешна интеграция на ромските общности в българското общество и държава.

Тази интеграция няма да се случи и чрез досегашната „политика на щрауса“ практикувана от остатъците на това, което би следвало да е българската държава. Грабеж – на 100-200 лева? Дребна работа, по-малко от минимална заплата, няма да се занимаваме с това… Грабеж на селско-стопанска продукция – е-е, голяма работа… Пребити и озлочестени старци – е-е, кой ще ти търси виновниците в тази бъркотия… Така повече не може! Необходима е твърдост, последователност и безкомпромисност в налагането на реда и закона – който и да е закононарушителя. От 60 000 служители на МВР поне половината би трябвало да са на улицата и особено в рисковите зони. Къде е кварталният отговорник? Къде е детската педагогическа стая, къде е авторитетът на властта?

За образованието и гъвкавостта на системата за социално подпомагане се пише много и отдавна. Дали образованието да бъде интегрирано или обособено? На този етап – по-скоро и двете. Там където е възможна интеграция в общообразователните училища, тя трябва да се проведе. Там,където настигането на минималните стандарти за личностно развитие е приоритет – трябва да има специализирани институции и стимули. Категорично трябва да се пресекат „традиционните обичаи“ за женитби на малолетни, възпитание в джебчийство и т.н. Модернизацията е болезнен и необхдим процес за всички – и българи, и турци, и роми… Социалната политика трябва да подпомага този процес. Масовата безработица трябва да се преодолее – на всяка цена! Задължителният труд може да е противозаконен, но обвързването на труда със социалното подпомагане е в съзвучие с принципите на закона. Може да не стане изцяло с пазарни средства – либертарианците ще ни извинят… Измъкването на България от гетото е по-важна задача от спазването на поредната кристално чиста идеологическа утопия.

Действията на държавата трябва да бъдат твърди и безкомпромисни. Реториката трябва да бъде спокойна, умерена и предразполагаща към диалог и разбирателство. Думите на обида и омраза отблъскват. Думите, респектиращи човешкото достойнство и възлагащи отговорност като задължителната друга страна на правата са правилния подход. Не можем да се справим с проблемите на гетоизацията и маргинализацията без да институционализираме като посредник истинския елит на ромската общност. „Циганските барони“ и лихварите не са част от него. Има нарастващ брой образовани роми с модерно мислене, които не могат да бъдат овластени при настоящата пасивна система на взаимоотношения между общностите и държавата. В света има множество методи и политически технологии за общностна интеграция, които трябва да бъдат проучени и приложени от експертите на държавните институции. Необходими са истински експерти, а не само специалисти по „политическа коректност“ и правозащитна реторика. Интеграцията е двустранен процес, при който и двете страни имат както права, така и отговорности.

От експертиза и образование имат нужда всички, които са част от процеса – включително политическите представители, заявили желание да водят държавните институции в тази посока. Патриотичното дрънкане на кухи фрази и пошли обиди е прекия път в обратната посока – към конфликт, дегенерация и окончателна разруха на българската държава. ПФ направи една стъпка отвъд скандалната репутация на своето отроче Атака. Ще бъде много разочароващо, ако В. Симеонов и обкръжението му са решили да танцуват танго.

Освен, че не е модернизирана докрай, България е и недостатъчно християнска страна. Християнската култура липсва у всички ни, включително у тези, които искат да ни водят начело на държавата. Ако искаме да бъдем общество с християнска идентичност – поне донякъде – трябва да вървим по пътя на Любовта. Да се откажем от омраза, завист, гняв – поне в публичните отношения – и да се опитаме да гледаме на света през призмата на добре разбрания си човешки дълг към общността на това, което наричаме България. Да следваш Любовта не означава да бъдеш мек, колеблив, компромисен… Необходима е твърдост, решителност, устойчивост към поетия дълг, дори когато трябва да преминем през болка и отчаяние. Важна е решимостта да следваме Пътя, по който ще постигаме достойните си цели на национална общност – всички ние, които живеем в България. Кои са тия цели…? Хайде де, кой да ти каже…

И за да избегна обвинения в „клерикализъм“, нека припомня, че Просвещението, демокрацията и индивидуалната свобода – ценностите, върху които бе изградена Европа – станаха възможни в люлката на християнската цивилизация – независимо от това какво отношение имат едни или други среди към този исторически факт. Друг е въпросът, че всички други религги, традиции и култури имат свои собствени пътища за достигане на същата цел – и тези пътища трябва да уважаваме и подкрепяме.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Малцинства, линейки, държава…

Когато здравният министър декларира, че няма да праща лекарите си в махали, където ги бият – наскачаха го всички високопрогресивни, политкоректни и европеидно-екзактни надзорници на либерално-демократичния морал. Когато същият министър седна с лидерите на ромските общности за да се опита да реши проблемите на медицинското обслужване на махалите, думата взеха остроумните подигравачи, които се изсмяха, че сега бързата помощ послушно ще чака на входа на махалата някой ром да се разболее и да помаха за помощ… Е-е, няма оправия драги сънародници по света и у нас! Когато мнозинството на една нация е заело позата на колективен сеирджия и с умерено удоволствие търси и намира кусури на все по-малкото на брой ангажирани в конкретна работа хора, нещата стигат до там, където сме ние и вървят бързо нататък…

Интеграцията в едно модерно общество на етнически и други малцинствени групи се осъществява чрез представителството на общностните елити. Необходимо е държавата да развие инструменти за това представителство и наред с овластяването на общностните елити да изисква от тях поемането на определени отговорности. В България през последния четвърт век се случваше – донякъде – само първото действие: овластяване на етническите елити. Това само-овластяване достигна хипертрофирани и уродливи форми при партията ДПС, която въведе средновековна диктатура над турско-мюсюлманското малцинство и корупционна диктатура над българската държава и общество. Стигна се дотам, че отстраняването на ДПС от властта да се превърне в задължително предусловие за самото оцеляване на българската държава. В замяна обаче самоназначилия се елит на етническата пирамида ДПС нямаше и няма никакви отговорности към обществото и държавата – извън тази да ни плаши, че ако ограничаваме депесарския произвол ни чака Косово или Босна…

Положени бяха дългосрочни усилия за създаване на модерни елити на циганските общности. Тези усилия не бяха на българската държава, а на международни институции и неправителствени мрежи. Резултатите от тези десетилетия на „включване“ са в най-добрия случай умерени. Много по-успешно върви процеса на припознаване на традиционните елити на ромските общности – феодалните „цигански барони“ и робовладелците лихвари – от страна на политическите и бизнес крила на олигархията. Купуване на гласове, организирана престъпност, неглижиране и безнаказаност за масовите и системни нарушения на закона и на живота на обикновените хора в много райони на страната – това са само част от „клаузите“ на „обществения договор“ между подменилата държавността олигархия и „циганските барони“ по места. Мизерия, робство и беззаконие – това са правилата на живот, наложени върху ромските общности от криминалните им елити в условията на съвременната българска бездържавност. Бумерангът на общностната дегенерация и асоциализация на циганските гета се връща – но не върху олигархията, а върху българското общество…

Правозащитната парадигма енергично се самосезира за следствията от тази общностна дегенерация при съприкосновението на малцинствата с държавните институции, но е тесногръдо безпомощна да систематизира причините за упадъка, пораждащ дефицит на права. При това правозащитниците строго и механично съблюдават външните прояви на обезправяване само на малцинствата. Правата на членовете на „мълчаливото мнозинство“ не влизат в сферата на техните интереси. За преодоляването на всяко безправие е необходима стратегия, а всяка стратегия изисква преди всичко енергичен субект – автор на стратегическо действие. На първо място – изисква държава. Та за какви права става дума в робовладелското общество на „бароните“ и лихварите от гетото? Когато наречеш правозащитниците „щрауси“ – те се обиждат… Държавата е тази, която овластява елитите на етническите общности – и изисква от тях отговорност за изпълнение на поетите ангажименти. От едната страна са привилегиите на малцинствата – да не се лъжем, без привилегии този диалог „държава – малцинства“ не работи. От другата страна са отговорностите на етническите елити да спазват договореностите с държавата.

Проблемите на здравеопазването в циганските махали не започват и не свършват със случаите на малтретирани лекари от Бърза помощ. Мнозинството от тези хора са здравно неосигурени, начинът на живот, който водят предполага завишена заболеваемост, а здравната система на България все по-трудно поема рутинни задачи, че да бъде особено ефективна в специфично кризисни измерения и ситуации. В опита да се договори си с представителите на ромските общности Москов действа по правилата на нормалните отношения „държава – малцинства“. Дори да постигне успех – той ще бъде неизбежно частичен ако останалите сектори на държавната власт не тръгнат към стратегическо разрешаване на цялостния пакет проблеми на малцинственото представителство и интеграцията на малцинствата в живота на обществото. Време е удобният за някои етниччески елити мит за „българския етнически модел“ да бъде заменен с конкретни и реални практики на интеграция на малцинствата в системата на гражданско равенство, която държавата е длъжна да произвежда и съблюдава. Интеграцията дава някои привилегии, но изисква отговорност на малцинствените елити. Този разговор едва започва в България.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Подкрепете Петър Москов! Докато е тук…

Преди няколко години ме поканиха заедно с няколко колеги на дискусия за реформи… На място се оказа, че трябва да даваме съвети на социалния и здравния министри – как да реформират секторите си. Започнах да говоря неуверено – „Г-да министри, не съм специалист по проблемите на вашите ресори… Но доколкото вече 30 години се занимавам със системен анализ и публични институции, мога да препоръчам следното… Г-н здравен министър, вашата система се реформира по парадоксален начин  – отгоре надолу. Създадени са луксозни клиники… Уреден е статутът на елита на лекарското съсловие… В някои области имаме елитни здравни услуги… Фармацевтичните компании – доставчици работят при устойчив комфорт… Но една къща не се строи от покрива надолу – започва се от основите и се покрива накрая… Ако искате да реформирате здравната система, трябва да започнете от най-долу – от бързата помощ…“

Министърът ме погледна, присви очи и каза – „Вие чувате ли се какво говорите? Да инвестирам аз в Бърза помощ, за да се обаждат циганите и да разкарват линейките нагоре надолу, това ли препоръчвате…?“ В този момент разбрах, че реформа няма да има – няма как да има, след като подобни аргументи определят гледната точка на ресорния министър. Спомних си за този случай след като социалните мрежи избухнаха срещу „дискриминационното“ изказване на Петър Москов по повод побоите над лекари от Бърза помощ.

Аз не искам да споря с блюстителите на публичния морал и със защитниците на малцинствените права, които живеят в центъра на София и наблюдават нарушенията на човешките права в места като село Врачеш по телевизията. Не искам да споря не за друго, а защото споделям тяхното мнение – не може граждани да бъдат лишавани от медицинска помощ заради етническата си и въобще – общностна принадлежност. Това казах и на министъра преди няколко години, когато той високомерно отказа да реформира Бърза помощ за да не „обслужва циганите на повикване“ (цитирам). Но не мога и да заема позицията на правозащитния щраус – да съблюдавам строго публичното говорене да бъде политически коректно, а срамежливо да извръщам очи от една брутална действителност на насилие, беззаконие и произвол, отговорността за която не е на едно малцинство, на едно или друго гето, а на всеки един от нас, членовете на обществото и гражданите на държавата. Да, наша е отговорността, наша е и вината.

Ние няма какво да отговорим, ако децата и внуците ни ни попитат: Знаехте ли, че стотици, хиляди възрастни хора в селата и малките градове са пребивани, ограбвани и изнасилвани практически безнаказано в продължение на десетилетия? Знаехте ли, че цели региони в България запустяват просто защото дребната престъпност е достигнала мащаби, при които е невъзможно поддържането на нормална делова дейност – земеделска, търговска, индустриална? И че там, където няма делова дейност, няма работа, няма ред, няма прехрана… няма население… Знаехте ли, че тази дребна престъпност се неглижира и толерира от едрата престъпнст, контролираща държавата? Знаехте ли, че стотици, хиляди деца не ходят на училище или ходят там само формално…?

Протестираме за това, че здравният министър отказал да изпраща екипите на Бърза помощ на места, където могат да бъдат бити и унижавани… Има ли стотина – двеста правозащитници и блюстители на либералните ценности, които биха се качвали в продължение на един месец – един месец! – на линейките, пътуващи към места като Врачеш? Защо лекарите от Бърза помощ да плащат цената за това, че ние сме либерално общество в условията на бедност, безхаберие и абдикиране на държавата и общественото мнение от язвите на заобикалящата ни действителност? За пръв път от много години насам имаме министър, който поема публична отговорност за промяна в здравната система – не се скатава, не се измъква с общи фрази и мъгляви обещания. Москов пое отговорност. Може да не ви харесва начина, по който го е направил – дайте му кредит за отговорността.

Всеки, който е имал досег със здравеопазването вижда много добре, че тази система се срутва отвътре, разпада се на съставните си части поради несъвместимост на принципите, върху които е изградена с практиките на всекидневното си съществуване. Бързата помощ е най-отпред – на „фронтовата линия“ срещу едно бедно и болно общество, ограбвано от своите елити – включително и от елита на здравеопазването. Да посмееш да реформираш Бързата помощ означава да сложиш пръст в раната, да започнеш да разриваш Авгиевите обори, да започнеш да търсиш твърда основа за нов градеж. Подкрепете Петър Москов! Не зная дали ще може да се справи с предизвикателство от този порядък – реформа в българското здравеопазване. Но той поема предизвикателството. Неговите предшественици не го направиха.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

България на следващия ден след „Южен поток“…

Подкрепата, която българският премиер Б. Борисов получи в Брюксел от трите водещи фигури на ЕС – Клод Юнкер, Доналд Туск и Мартин Шулц – ни дава достатъчна яснота за ситуацията, в която понастоящем се намира българската държава.

С резултатите от посещението на Борисов в Брюксел приключи масираният опит за държавен преврат в България, започнал през февруари 2013 г. Провокациите със сметките за ток, режисираните протести… Костинбродската афера… марионетната тройна коалиция Станишев – Сидеров – Местан под патронажа на Сарая… Опитът да се пробута Пеевски в ДАНС като начало на открита диктатура на слугинската про-Кремълска българска олигархия… Гражданският протест и дебелоочието на марионетките на власт… Пробутването през парламента на закона за „морския газопровод“ в пряко нарушение на Третия енергиен пакет на ЕС и спирането на европейските фондове… Принуденото решение на Орешарски да спре Южен поток… Спирането на парите от Газпром за корпоративно-търговската шайка на Сарая, рухването на КТБ… Принуденото оттегляне на ДПС от тройната коалиция и страстната пледоария на Сарая за ново „евроатлантическо“(!) мнозинство… Обявеното от Путин спиране на „Южен поток“ в Анкара… Публичната яростна мъка на българската олигархия – колективен стипендиант на Газпром…

Намираме се във фаза на временна и частична нормализация на българската държава, на нейните отношения с партньорите на страната в Европейския съюз. Възстановяват се нормалните плащания по програмите на ЕС за България, които през настоящия бюджетен период трябва да достигнат до 9,8 млрд. евро. Влизането на България в зоната на Шенген се връща в непосредствения политически дневен ред на ЕС. България е поела и отстояла своите отговорности към ЕС. ЕС поема и осъществява своите поети ангажименти и отговорности към България.

Колко време ще продължи това? Не много дълго… Путин е притиснат до стената от междунардните санкции, от неуспеха на подлата „хибридна война“ срещу Украйна, от срива на международните цени на енергоносителите. Износът на вътрешните проблеми като външен интервенционизъм е основен инструмент на поведение на руската империя през цялата история на съществуването й. Путин няма потенциал да нанесе истински стратегически удар срещу Европа – Кремъл може да преследва преди всичко зрелищни пропагандни цели в стремежа си да „отмъсти“ на Запада. Дестабилизиране на уязвимите звена от източната периферия на Европа като „доказателство“ за това, че ЕС „не работи“. Познавате ли по-подходящ обект от България за тази цел?

Българското обществено пространство е болезнено фрагментирано като следствие на яростните политически и граждански битки от последния четвърт век. Противопоставянето е хаотично и по всякакви поводи. Но не бива да забравяме, че зад множеството малки и големи разделителни линии стои една основна дилема – един основен избор. Ще отстоим ли мястото си на нормален и – по възможност – достоен член на европейското семейство или ще се превърнем в курбан на ново-имперската арогантност на североизток и на югоизток от нас…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized