Трудно е да се кажат много хубави думи за един проект на кабинет, който е съгласуван с толкова усилия и безпомощна ярост между хора и формации с висока непоносимост един към друг. Но това е мисията на политиката и на демократичното управление. Партньорите не си избираш ти – партньорите ти ги предлага избирателя.
За Бойко Борисов има три възможни изхода от задънената улица, в която го вкара волята на избирателите от 5 октомври. Единият от тях – нови избори веднага, е крайно нежелателен по две причини. Първо – загубата на още 3-4 месеца в условията на празна хазна, спад на чужди инвестиции и блокирани еврофондове ще срине допълнително държавата. Второ – тези повторени избори ще предизвикат силен делегитимиращ ефект на цялата политическа класа, включително и на сегашния партиен лидер – ГЕРБ.
Остава изборът между два формата на кабинет, воден от ГЕРБ. Първият – кабинет на малцинството, в който ГЕРБ ще управлява по милостта на едно ситуационно, „гъвкаво“ и променящо се във всеки момент по волята на политическите брокери на олигархията мнозинство в парламента. Това ситуационно мнозинство ще абдикира от кабинета на малцинството в най-неподходящия както за обществото, така и за самото правителство момент – когато олигархичните босове се почувстват заплашени или когато си създадат по-удобен вариант за държавно не-управление.
Кабинет на коалиционното мнозинство начело с ГЕРБ е най-малко лошият вариант в тази ситуация. Достатъчно лош поради трудната психологическа съвместимост между народняшкия трибун Борисов и фрустрираната от малцинственото си самокапсулиране градска средна класа около Реформаторския блок. Лош вариант поради необходимостта ГЕРБ и РБ да договарят що годе устойчиво споразумение за парламентарна подкрепа с формации, които са програмно и политически далеч от тях – Патриотичния фронт и АБВ. Коалицията около Симеонов и Каракачанов е пъстра черга от националистически щения, включваща както по-умерени, макар и провинциални по своя характер позиции, така и милиционерски брокери с чалгаджийско-мутренска идентичност и откровени лумпени, вегетиращи на границата на откритото насилие и продажност. (Представители на последната категория вилняха и малтретираха монасите в Троянския манастир, ходиха като наблюдатели в Крим за да услужат на спонсора Путин…)
Симеонов и Каракачанов проявяват разум в претенциите си една управляваща коалиция начело с ГЕРБ да утвърди поне част от предимно социално-икономическата програма на ПФ. Те „влизат“ и „излизат“ от преговорите с ГЕРБ, но шансовете да подкрепят кабинета на Борисов не са малки. Добрите новини, свързани с тях са две. Първата – че ПФ е съставен предимно от български, а не от руски националисти. Втората – че ПФ би могъл да ограничава влиянието на ДПС в управлението, което неизбежно ще бъде много силно. ДПС може да не участва както в кабинета, така и в парламентарното му мнозинство, но олигархичният кръг около Сарая на практика контролира ключовите позиции в икономиката и кадровата пирамида на държавните институции. Без целенасочени мерки за изтласкването на Сарая от държавната пирамида малко – ако въобще нещо – може да се промени в България.
Борисов не е този борец, който ще държи инициативата за подобна реформа. Ако някой може да направи нещо в тази посока – това е ПФ, поставящ условия за подкрепа, свързани с изтласкването на ДПС от неговия кадрови институционален монопол. Не е случаен фактът, че Местан, който не се погнуси от подкрепата на Атака вчера, днес вопие срещу присъствието на ПФ в състава на едно потенциално парламентарно мнозинство зад кабинета на ГЕРБ. Жалбите на ДПС отекват чак до Брюксел, който наскоро изпрати разтревожени емисари с внушения срещу участието на националистите в управлението. Странна държава сме! Могат да ни управляват турски и руски националисти, евразийски империалисти и ислямисти, но за български националисти държавното управление е забранено…
АБВ е още по-проблемен партньор за коалицията ГЕРБ-РБ отколкото ПФ. АБВ е партията на „големия шлем“, на руските енергийни проекти – Белене, Бургас – Александруполис и Южен поток – договорени от бившия президент Първанов с Путин. АБВ е открито про-руска лобистка група, която е по-категоричен поддръжник на Москва дори и от БСП – засега Позитано спазва поне видимо приличие по отношение европейските ангажименти на страната ни. Това, че АБВ се самоопределя като „лява“ не е никакъв проблем – разликите между“ляво“ и „дясно“ в българската политика са отдавна декоративни. Но зависимпостта на едно про-европейско и про-атлантическо управление като това на ГЕРБ-РБ от подкрепата на активна част от петата руска колона ще създава допълнителен натиск върху кабинета да приема опасни отстъпки в ущърб на българския национален интерес и в услуга на руската енергийна и геополитическа инвазия в България.
Огромното напрежение в примиряването на всички тези трудно съвместими компоненти и позиции на едно очертаващо се мнозинство и неговия кабинет се отразяват върху кадровия състав на договореното – засега в предварителен формат – правителство. Прави впечатление присиствието на две много различни групи проекто-минстри. Първата група е екипът на ГЕРБ, който с малки изключения повтаря състава на предходното правителство на Борисов. Най-голямата въпросителна в кадровото комплектуване на този екип е предложението за финансов министър на Владислав Горанов, известен като пряк сътрудник и служител на координатора на Сарая – Дилян Пеевски. Този кадрови компромис ясно показва невъзможността – или може би нежеланието (?) на Борисов да се изправи срещу могъществото на корпоративно търговския монопол в държавата. Всички останали министерски предложение на ГЕРБ са качествени хора – политици и експерти, доказани в управлението. Много интересно присъствие в публичната политика осъществява Румяна Бъчварова – шеф на политическия кабинет на премиера Борисов до 2013 г. Освен водеща фигура в преговорния екип на ГЕРБ, Бъчварова очевидно ще играе важна роля и в политиката на ГЕРБ за реформа на администрацията и въвеждане на електронно правителство през предстоящия мандат. Какъв тип присъствие и баланс на основните корпоративни интереси в страната биха формирали министрите на ГЕРБ като екип остава да се види.
Втората група в проекто-кабинета са министерските предложения на РБ, които свидетелстват за огромния натиск от всички посоки, които лидерите на блока е трябвало да понесат и да трансформират в кандидат-министерски екип. Основният натиск, рабира се идва по линия на по-големия партньор – ГЕРБ, който цели гарантирано силно политическо присъствие на РБ в управлението като гаранция за споделената отговорност. Натискът на вътрешните разногласия в самия РБ в не по-малка степен блокира вземането на разумни и полезни за блока кадрови решения. Проблемът на РБ е, че малцина сред стойностните му лидри имат желание за министерски пост. С изкючение на М. Кунева от ДБГ и донякъде – П. Москов от ДСБ, другите лидери или са неохотни да влязат в кабинета (Радан Кънев) или са с ниска степен на обществена разпознаваемост и доказан управленски потенциал. Номинацията на Н. Ненков (БЗНС в РБ) за министър на отбраната изненада силно дори и инсайдърите на политическото кадруване, въпреки отличните референции за него от утвърдени експерти и политици. Причината за изненадата е както в миниатюрното политическо присъствие на неговата формация в РБ, така и във факта, че отбраната за Ненков е очевидно ново поприще – поне в публичните измерения на неговото досегашно присъствие.
Номинацията на Лукарски (СДС) за няколко ресора – спорт, транспорт, правосъдие – и определянето му за кандидат-министър на икономиката е най-проблемната номинация за министър на този етап. Лукарски има професионална и политическа биография на партиен активист на ниско ниво, реализирал се преди всичко в периферията на управлението на спорта и общинската власт, без какъвто и да е професионален опит в икономиката, който да обещава макар и минимално разбиране на ресора, който му се поверява. Българската икономика е силно отслабена – тя не би могла да издържи г-н Лукарски. Спортът може би е за предпочитане, ако изобщо подобна номинация се налага.
Отлична номинация на РБ е външният министър Даниел Митов, за когото се злослови, че бил „човек на Брюксел и на американците“. На практика Митов е елитен експерт и компетентен политик, високо оценяван на всички позиции, които е заемал – включително и в чужбина. Христо Иванов – настоящ министър на правосъдието – също не е човек от ядрото на РБ, но е поулярен експерт – автор на стратегия за реформа на правораздаването, каквато е все по-въпиющо необходима. Дали ще има политическа воля за осъществяване на тази реформа в рамките на този парламент обаче е отделен въпрос.
Ресорите образование и здравеопазване са ключови от гледна точка на обществения интерес – главно поради силния срив на двете системи през последния четвърт век. Предоставянето на тези ресори на РБ може да е знак на уважение, но може и да е опит за „накисване“ в най-проблемните сфери на държавното управление. Проф. Тодор Танев е утвърден учен, експерт в обастта на публичните политики и стратегическото планиране в сферите на държавната администрация. Неговото предизвикателство е да приложи своите знания в практиките на образованието, където по-лоша от липсата на пари е само липсата на интегрирано стратегическо мислене за достатъчно дълъг период от време, за да може реформата на системата да започне да дава някакви плодове.
Здравеопазването е най-болната тема в българското общество и П. Москов ще се нуждае от цялата възможна подкрепа на кабинета, премиера и парламента за да се изправи срещу многоликата хидра на злоупотребата с огромните средства, изливащи се в една напълно разградена система. „Разграден двор“, в който царува фармацевтичната олигархия, черната дупка, наречена „здравна каса“ – монополният злоупотребител с нашите пари, отделяни за здраве, както и съществена част от елита на лекарското съсловие, който няма интерес от подреждане на системата по логичен и интегрален модел. Москов – както и всеки друг – трябва да започне от основата, от Бързата помощ, за да надгради реформистките усилия до самия връх на здравната система.
Рано е да се пожелава успех на кандидат-министерския екип – той мже да претърпи все още редица промени. Задължителен успех трябва да се пожелае на кандидат премиера Борисов, на ГЕРБ и РБ за да извършат необходимото и възможното за стабилизиране на страната и държавата в поредния кръг от спиралата на българската криза, която вече е открито застрашаваща самото съществуване на България като независима европейска държава.
*Коментарът е публикуван в интернет изданието „Фактор“ на 5.11.2014 г.
Отломки от огледало 