Неслучило се интервю

Поръчаха ми интервю от вестник „Труд“. Но не харесаха „квалификациите“, които правя в отговор на последния им въпрос. Не мисля, че тези квалификации са несправедливи. Затова публикувам интервюто тук.

 

Г-н Минчев, как резултатите от евровота ще пренаредят политическата картина в страната?

 

Очертаха се ясно двата основни партийни центъра на властта. ГЕРБ – смятана през 2007-2009 г. за краткотрайно популистко движение – днес празнува уникална за българските условия победа. След труден мандат на управление в криза и година на опозиция под масиран натиск срещу лидерите и активистите на партията, ГЕРБ заема дългосрочно позицията на десен политически център, около който ще гравитират – искат или не – останалите партии от тази част на спектъра.

 

ДПС окончателно измести БСП като основна политическа сила в (псевдо) левия либерален център. Няма значение дали Станишев или Местан са взели един процент повече в неделя. Коалицията ДПС – БСП се управлява от Боянските сараи – днес този факт е официализиран. Освен с огромния ресурс на етническия вот и на корпоративно-търговския финансов рекет, Доган вече разполага и с втора политическа сила, постигнала 10 на сто на изборите – България без цензура. Комбинацията между яростен популизъм и огромни финансови и организационни ресурси, впрегнати в кампанията на Бареков превръщат тази партия в трета опора на Догановата власт – след ДПС и БСП. В тази комбинация на БСП е отредена слугинската роля.

 

След едни предсрочни избори – или след съществен ремонт на кабинета, БСП ще може да избира: дали да се ориентира към формално „голяма коалиция“ с ГЕРБ или към ролята на обслужващ персонал в оста ДПС – България без цензура. Не че други политически кръстоски са невъзможни – у нас вече всичко е възможно. Но реалните центрове на политическа гравитация и политическа конкуренция са около Борисов и Доган. Станишев в момента е по-олекнал и безвъздушен политически дори и от Бареков.

 

 

Какви процеси да очакваме в БСП след голямата й загуба?

 

Ръководството около Станишев претърпя пълно фиаско, но то държи пълен апаратен контрол върху стопяващата се партия. Единият Румен е в АБВ, а другият е маргинализиран… По-леките фракции ще отплуват към АБВ и към оформящата се по-радикална левица. Ако Станишев не послуша семейния съвет да се премести в Брюксел – като обикновен евродепутат, разбира се, на следващия конгрес на БСП той отново ще чете доклада за успехите и очакваните бъдещи предизвикателства пред БСП … която в един момент ще може цяла да се побере в зала 1 на НДК… Но… да не продължаваме повече с мечтите на Бойко Борисов… От структурна – социологическа гледна точка, БСП изпълни достойно мечтата на българската пост-комунистическа олигархия да препятства създаването на нормален политически център за лява политика. За четвърт век след 1989 г. БСП осуети приемането и спазването на нормално трудово законодателство, не позволи създаването на ефективна и социална здравна и образователна система, да не говорим за пенсионно осигуряване, регионално развитие. БСП изигра ключовата роля за създаването на бруталния олигархичен капитализъм, който червената номенклатура наложи на България за последния четвърт век. С това сякаш нейната роля е изчерпана…

 

 

 

Приближават ли ни резултатите от тези избори към предсрочни парламентарни избори?

 

По логиката на демократичната система тия дни трябва да получим оставката на Орешарски, а до края на юни да мине ротацията на мандатите преди следващия служебен кабинет и предсрочните избори. Но нашата демокрация е фасадна, а решенията се вземат в Боянския сарай. Там ще се реши дали да се върви към избори или към ремонт на куция кабинет Орешарски. Независимо от решението, до пролетта на 2015 г. изборите са неизбежни. По-добре за всички е да се състоят през есента на тази година.

 

 

С кого ще се сближи Бареков, който сега демонстрира центристки позиции?

 

Зависи от плана на сарая за България без цензура. Ако се реши Бареков да бъде третото колело в триколката на ремонтираната тройна коалиция – пътят му е с ДПС и БСП. Ако Соколът прецени, че му е по-изгодно да има партия с по-свободна валенция – може да го прати навсякъде. Наемните войници не си избират съюзниците и противниците. Там където ДПС не може да влезе открито в коалиция – може да прати Бареков. The fortune of a soldier of fortune…

 

 

Защо  националистите не успяха този път?

 

Защото България без цензура взе гласовете им като свеж и щедро финансиран популистки проект.

 

Какъв е коментара ви за провала на социолозите?   

 

Няма провал на социолозите. Има провал на двамата палачи на българската демоскопия – Андрей и Кънчо, които превърнаха емпиричната социология в пи-ар слугиня на всеки, който може да плати. Те изградиха монопол на социологическия пазар и подмениха социологията с добре платен политически слугинаж. Падението им стигна дотам да инициират разгрома на НЦИОМ с пряка репресия върху колегите ни там – репресия, която продължава и до днес. Вземете електоралния въпрос – „За кого ще гласувате“ – на който и да е от съзвездието на би-би-ес-ес – сови, медиани и прочие – и вижте как от година и половина БСП „води“ пред ГЕРБ. Безсрамието и продажността не са социология. Има колеги – социолози, които работят почтено и дават надеждни резултати. Провалът на пи-ар „социологията“ на последните избори дава шанс на социологическата общност да изгони търговците от храма – ако пожелае, разбира се.

Реклама

В навечерието на „деня за размисъл“

„Без изненади на изборите в неделя“ – това послание изпращат крепителите на статуквото към българския избирател, който и без това е силно мотивиран да отиде „за гъби“. Предизборната кампания е приглушена, основните партии са ангажирани да осигурят пред урните своите твърди ядра, а периферията – тези над 50 на сто граждани, които искат сами да решават на кого да дадат гласа си – е всячески стимулирана да си остане в къщи.

ГЕРБ ще бъде отново победител на изборите. С това трябва да се примирят и Станишев, и Местан и другите Арлекиновци, чиито конци се дърпат откъм корпоративно-търговските сараи на Ахмед Демирович. Дори грачещите псевдо-данни псевдо-сондажни сови и медиани лъжат вяло и с безразличие как БСП „изпреварвала“ ГЕРБ… Нали от година и половина го „изпреварва“… Но относителната победа на ГЕРБ не е заплаха за статуквото. Съвкупният резултат на БСП и ДПС по всяка вероятност ще превъзхожда този на ГЕРБ – ето ти аргумент, че гражданите си харесват настоящето управление. Е, Атака много-много вече не я харесват… Но на тъч линията загрява бодра смяна – буфосинхронисти без цензура. Един взвод унтер-офицери сдава наряда – друг взвод унтер-офицери поема наряд… Така оценяваше перспективите на младата българска демокрация в края на 19 век генерал Ернрот, така оценява перспективите на днешната ни демокрация генерал Ахмед Демирович…

Между впрочем още един взвод позастарели унтер-офицери се борят за участие в евразийския парад – нищо, че изборите са европейски, де… Водачът им командваше парада по времето на „големия шлем“ – обяви „кент флош роял“, но реално държеше тройка седмици… Сега нервно се бута и иска да седне на масата като пети член на карето, защото се надява този път да изрита младшия разиграващ (го) комсомолец от ПЕС. Х-м, не знам, не знам… В тази игра има едно правило – лордовете анонсират, слугите разиграват. Е, ние баш лордове нямаме, ама и граф дьо Дръндар върши работа при строгото раздаване на евразийската колода.

Реформаторският блок дълго време създаваше впечатление на исихастка формация – втренчена в собствения си пъпен център и изпитваща съмнения относно органичната връзка на двете си половини. Преференциалният вот изглежда да е разрешил донякъде тези дилеми, но симпатизантите и потенциалните гласоподаватели на „традиционното дясно“ искат да видят не раздвоение, а идентичност – собствената си идентичност… Абе как не излезе един човек от тези реформатори и да каже: „Не ни мерете колко сме отляво, колко сме отдясно! Вас искат като стадо да ви подкарат към Евразия – ние тук сме се събрали тези, които ви вкараха в Европа. Хубаво – лошо, с грешки и с отстъпки – вкарахме ви. Сега ни разрешете да ви задържим в тази Европа, която ви е единствения шанс“. Бас хващам, че и най-големите десни диванета – дето все не можеш да им угодиш – ще се заслушат в този апел. За реформаторите никак не е вече важно против кого са – всички се напъват да чуят ЗА какво са, всички реформатори, без изключения и недовмлъвки…

ГЕРБ прави кампания „от врата на врата“. По-добре, отколкото публичен разговор между глухи с играещия ва банк Станишев, който за пореден път знае, че не може да победи, но не иска и да го изхвърлят – поне не отвсякъде… Затова досажда смъртно на електората с дидактични послания в стил московски комсомолец – набор 66… Проблемът на ГЕРБ е, че трябва да разчупи ледовете на изолацията – а това не става бързо и изведнъж. Да спечели партньори за ГЕРБ е по-важно, отколкото да спечели максимум гласове – въпреки, че всеки изгубен глас или процент от гласовете ще бъде използван от сарая и от Позитано 20 за кресливи пророчества – „ето го началото на края“. Е, партньори – партньори, ама от много турско кафе идва сърцебиене… В последно време на Бойко Б. му беше показано нагледно, че достлукът на Господаря на сарая му е на коляното… Докато те сложи на коляно – вземе, че те приплъзне…

Като стана дума за Станишев… Мъчно ми е за тази партия, дами и господа – и съзнавам, че утре ще ми е още по-мъчно. Вярно е – нагла, просташка и алчна проекция на Коминтерна, съсипала българското национално бъдеще, може би окончателно и безвъзвратно. И все пак – за предпочитане пред ордите безобразни дудуци, приклекнали като облак скакалци на оградата в готовност да оглозгат всяка останала жива клетка от Родината. БСП си отива, дами и господа, бавно, почти незабележимо, унило превръщайки се в мълчалива слугиня на господаря на сарая, на кремълския помазаник, комуто се падна най-накрая имперското благоволение… След едновековна вярна служба животът превърна столетната партия в пето колело на оста ДПС 1 – ДПС 2 (обединени дудуци без цензура)…

Понякога все още се учудвам колко гадно чувство за хумор има колегата Меди от едновремешния Философски факултет. Да си направиш партия двойник на твоята и да й наредиш да те ругае е все още добродушна сатанинска поза… Но да направиш ДПС 2 с огризките на десетките олигархично-политически пиршества по време на прехода … пардон – по време на чума, това вече е прекален сатанизъм. Грозна подигравка с народа и с псевдо-държавата, където все пак си си взел хляба в ръцете. Да снемеш цензурата едновременно от всички – без изключение – безсъвестни брокерчета на вкиснатия застоял преход е равносилно на това, да се изхрачиш във физиономиите на всички останали. Защото цензурата все пак е единствения заместител на отсъстваща съвест…

Изключете телевизора, оттам пак ви приказват как Европа трябвало да бъде по-лява и по-социална. Тука няма ляво и дясно – под секрет ви го казвам, ама и вие добре си го знаете. Тук за пореден път се играе старата българска драма, започнала през далечната 1878 г. Един изпростял от страдание и развратен от липсата на смислена власт народ е напътван да злоупотреби саморазрушителните си инстинкти и да се подари на империята – „освободителка“, усърдно насърчаван от собствената си, продала се за паница леща безсъвестна олигархия. Дали ще ви говорят за „Южен поток“, дали ще ви уговарят за АЕЦ „Белене“, дали ще ви лъжат, че Украйна се управлява от фашисти, а Русия – от братя по кръв, тези безсъвестни копелета са взели едни дребни пари за да лишат вас и децата ви от българско бъдеще. Империите нямат бъдеще… Петролните монархии са артефакти на 20-ия век… Бъдеще имат разумът, трудът, почтенността и порядъкът на прозрачното управление. В неделя са избори за Европейски парламент. Вгледайте се внимателно кой иска да влезе под покрива на Европейския порядък. И не гласувайте за мошеници и безредници…

Ще кажете – как ги различаваш бе, мошениците от останалите? Не искате май да си направите труда… Хайде тогава, идете за риба – за гъби, за зелен хайвер… Аз ще гласувам – за най-читавото, което виждам, ако и да не е дотам! Иначе ще се сърдя сам на себе си… На изборите в неделя ще гласувам за промяна на статуквото. За промяна ще гласувам и всеки следващ ден – докато мога. Все още имам вяра, че мога да променя нещата. Ако загубим вяра – не, не губим всичко останало! Ние останалото май вече сме го загубили…