Monthly Archives: май 2016

Преди Корнелия и след това

Ако резултатите от конгреса на БСП са били изненадващи за някои странични наблюдатели, значи те са се оказали прекалено странични. Избирането на Корнелия Нинова за председател на партията е толкова логично, колкото и избора на Михаил Миков на предходния конгрес. Станишев избра Миков, преследвайки две цели. Първата – стандартна цел на всеки заминаващ си началник – бе да подчертае своето собствено превъзходство като лидер на партията в сравнението със своя заместник. Второ, Станишев напусна върха на Позитано 20 след катастрофално дори и по мащабите на БСП поражение на управлението „Орешарски плюс Кой“, резултатите от което трябваше да бъдат грижливо замазани. Миков се справи с тази задача изтегляйки БСП във възможно най-крайния ляв ъгъл – отприщвайки носталгичната критика към олигархичната политика на предходните ръководства и към „дясното управление“ на ГЕРБ § С-ие. Това маргинализира партията и я превърна в безпомощен наблюдател на политическия процес от последните две години. Изтеглянето в посока на по-категорична русофилска – про-Кремълска позиция на партийната политика допълнително изолира БСП от участие в националните политически решения по ключови международни проблеми. Идеологическата чистота на партийното олевяване бе пазена и чрез строго разграничаване между опозиционната роля на БСП и съглашателското участие във властта на Първановата АБВ. Така две години след поредния си сензационен провал във властта, БСП отново се оказа целомъдрено лява, чиста и невинна… Но и напълно безпомощна. Още година-две инерция и партията неизбежно щеше да падне под 10-те процента подкрепа на избори.

БСП може би щеше да бъде прежалена и оставена да си умре на спокойствие, ако нейните две основни роли – гарант за интересите на пост-комунистическата олигархия и адекватен инструмент на руската политика в България – можеха да бъдат поети от нейни ефективни наследници. За добро или лошо, оказа се, че наследниците са проблемни. Олигархичните мрежи се чувстват относително комфортно с управлението на ГЕРБ, което обаче страда от един основен „дефицит“ – очевидна про-европейска и про-атлантическа идентичност на провежданата политика за сметка на руските интереси в България. Българската олигархия е генетично свързана с Москва и устойчиво про-западната национална политика е принципна заплаха за нейния контрол върху страната – и държавата. Проблемът се усложнява допълнително от липсата на достатъчно надеждна и популярна про-руска партийна алтернатива в българската политика. В Гърция Русия поддържа една партия, но тя е на власт. В България руските партии са най-малко четири, но нито една от тях не върши добра работа. Да започнем от партията-майка – БСП, чиято слабост и уязвимост на позициите й между Европа и Русия я превръща – поне досега – в не достатъчно надежден агент на руската политика в България. „Атака“ също се оказа глупава инвестиция – вместо да мобилизира подкрепа в полза на Москва, Волен тръгна да се бие по улиците с магазинери и студенти- театрали. Най-добре замаскираният коз – Ахмед Доган – бе допълнително разконспириран от „настъпилия руска мина“ евроатлантически нео-османист Местан… Остава миниатюрната АБВ, която често плаши, че ще напусне властта ако руските интереси не бъдат адекватно защитени, но някак сърце не й дава да го направи. Време е за поредно реорганизиране на политическото крило на руския интерес в България – след като пропагандното крило на петата колона е активирано до максимум.

Корнелия Нинова е енергичен и интелигентен политик с потенциал да изгради една нова коалиция около БСП, която да обедини разпадналите се агенти на про-руска политика в България. Някой би попитал – защо все за „про-руска“ политика говорите – не става ли дума за една социалистическа партия? Не, не става, или по-точно – става дума, но в чисто формален план. Още от 1880-те години разделенията в българската политика се осъществяват не толкова по оста ляво-дясно, колкото по оста изток-запад. За съжаление, тази политическа идентичност на България като страна с две лица – източно и западно – се съхранява и до днес. През последните 100 години БСП е център на про-руската – в определен исторически период про-съветска политика – в България, а рухването на комунистическата система възроди политическите идеи и политика на про-европейската – про-западна българска идентичност. Освен про-руска, през последния четвърт век БСП е и съвсем формално социалистическа. На практика тя все още е партията на големите пари, взети с взлом след 1989 г, партията на българската олигархия. Това разбира се не пречи БСП да съдържа в себе си силна носталгична емоция към комунистическото минало и съхранени инстинкти на архаичен ляв радикализъм.

Изборът на Корнелия Нинова създава възможност за обединение на всички тези фигури на пост-комунистическата и про-източна политика в БСП и в България. На първо място – ще видим постепенното отмиране на маргиналната левичарска политика под ръководството на Миков. БСП ще се придвижи към центъра за да направи обоснована заявка за участие във властта – в какъвто и да е формат. Анти-европейската и анти-атлантическа реторика на нивото на официалното ръководство ще бъде приглушена. Зад Нинова стоят хора и позиции, за които дългосрочното оставане на партията в опозиция е категорично неприемливо. Новият председател ще се радва на подкрепата на ключови фигури от близкото минало на партията като Румен Овчаров, Георги Гергов … Георги Първанов. Но те не са ли в конфликт помежду си? Овчаров е представител на „държавата“ в „Лукоил“ – каквото и да означава това. Първанов е близък с шефа В. Златев. Какъв конфликт би устоял на такава близост? Както казва Остап Бендер – „Там където няма любов, да се говори за пари е неприлично“. А пари има, и ще има… Първата валенция на новия председател извън партията по всяка вероятност ще бъде към АБВ. Наближават президентските избори и от това, дали двете партии ще излязат с отделни или общ кандидат ще зависи до голяма степен успехът на „лявото обединение“.

Г-жа Нинова ще се опита да намери и нова формула на отношенията между БСП и ДПС. Въпреки отличното сътрудничество между ГЕРБ и ДПС в икономически проекти и в поддържане баланса на интересите в националните институции – особено на статуквото в правосъдието, Б. Борисов остава непреклонен относно възможността за открита коалиция между ГЕРБи ДПС. За Сарая това означава преизграждане на връзките с Позитано ако се мисли сериозно за открито връщане на ДПС на власт. Но няма да се учудя, ако преди нова коалиция БСП-ДПС станем свидетели на присъединяване на БСП към формулата на властта, в която ГЕРБ продължава да бъде разпределител на позиции. Нинова прие възможността за съвместно управление с ГЕРБ само ако БСП е първа политическа сила, но кой знае… Балансите на настоящото коалиционно управление са все по-сложни – след полу-разпада в Реформаторския блок идва и напрежението с Патриотичния фронт по повод на Изборния кодекс. Независимите – включително пост-Барекови депутати може в един момент да се окажат недостатъчна гаранция за функциониращо мнозинство. Новите избори сякаш чукат на вратата, а в следващия парламент е твърде малко вероятно БСП да бъде първа сила… И твърде вероятно да бъде част от формулата на управлението. Ако Борисов успее да осигури избора на президент с ясна про-европейска и про-атлантическа идентичност, в ролята си на балансьор и разпределител той ще получи маневрено пространство за заиграване вляво от центъра и в посока Москва. Ще отвърне ли БСП на подадената ръка? Мисля, че да, въпреки че това зависи от степента на реконструиране на този тип лява коалиция, чийто признат майстор е лидерът на АБВ Първанов. Ако БСП запази своите 12 на сто и прибави 3-4 процента на АБВ, 1-2 процента на Движение 21 век (Т. Дончева), политическата система отново може да се приближи до позиция на макар и условна двуполюсност. Б. Борисов би бил заинтересован да предотврати това – поне засега.

Успехът на Нинова като председател ще зависи много от това дали тя ще успее в поддържането на един основен баланс в политиката на БСП – баланс, който провали не един или двама досегашни лидери на партията: балансът между руските интереси и руския натиск, и европейската и атлантическа принадлежност на България. За съжаление, поддържането на този баланс не зависи само от нея, а преди всичко от текущия натиск на руския великодържавен интерес върху България и върху собствената й партия. Независимо от степента на близост между БСП и Москва – близост, която през последните десетилетия често е била проблемна и в криза, България е европейска страна – член на ЕС и НАТО и само анти-системни дразнители на политическия процес от типа на „Атака“могат да си позволят да неглижират този основополагащ факт на българската политическа идентичност. През последните две години БСП опасно се приближи до подобна анти-системност – позиция, която несъмнено ще бъде коригирана под ръководството на Нинова. Успешният баланс между европейска и про-руска политика зависи също и от способността – вече не само на БСП – да бъде поне отчасти контролирана алчността на олигархичните мрежи около и във властта. Провалът на „Южен поток“ бе предизвикан не само от руската арогантност и политическата безпомощност на коалицията БСП-ДПС, но също така и от факта, че групировката около Сарая и Кой играеше открито в руския отбор – срещу щедри рушвети, за чийто размер може да се съди по мащаба на срива КТБ.

Независимо от това колко успешно ще се справи К. Нинова с гореописаните предизвикателства, нейните най-трудни проблеми са и си остават вътре в самата БСП. През последния четвърт век партията не можа да разреши нито една от основните дилеми на своята идентичност. Опитът й да се преобразува от комунистическа в европейска социалистическа партия постигна известен успех на повърхността и на върха на партията.Той обаче бе осуетен в дълбочина от два непреодолими проблема. Първият – по-малкият от тях е свързан с липсата на реформистки – социалдемократически етос в нейното наследство. Усилията той да бъде придобит поне на върха на партията бяха частично успешни, но в крайна сметка провалени от втория – големия непреодолим проблем. БСП е партията майка на пост-комунистическата олигархия и бруталността на стопанската и политическа система на контрол на тази олигархия върху българската държава и общество предотвратиха всякаква възможност за еволюция на бившите комунисти към статута на нормална демократична партия. Всеки пореден провал на БСП във властта – при Луканов, при Виденов и при Станишев – бе породен от невъзможността на политическият елит на Позитано да взима адекватни решения извън преките интереси на олигархичната мафия за контрол върху страната. Тази мъртва хватка изтощи партията, отчужди значителна част от потенциалните й поддръжници и избиратели и я превърна в пряк агент – и същевременно в заложник на модела на криминално олигархично управление на България през последния четвърт век. Илюзия е да се мисли, че К. Нинова начело на БСП ще може дори и отчасти да се справи с този проблем. Въпросът е дали тя ще се окаже по-скоро представител на олигархичните кръгове в партията, или все пак ще бъде представител преди всичко на партията по отношение на тази незавидна структура на властта и богатството в България. Засега би било по-безопасно да останем на скептични позиции в отговора на този въпрос.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized