Ран и Ът – „злодеи на прехода“ или статисти в пост-комунистическа сценография?

Митологията с легендарните злодеи на прехода – Ричард Ран и Роналд Ът се оказа учудващо жилава във времето. Може би защото и левите, и десните имат полза от нея. Левите – за да обясняват как американците съсипаха България, а десните – за да припомнят, че са вземали акъл за икономическите реформи от „най-чистия извор“ – от двама провинциални либертарианци с романтичен възглед за „свободния пазар“. Истината е по-неприятна. На Луканов се падна приятното задължение да задвижи машината на елитарно-олигархичния преход от централизиран комунизъм към държавно регулиран капитализъм, в който бившите комсомолци и милиционери трябваше да станат новата буржоазна класа на България. Но освен премиер и фактически координатор на гореспоменатия процес, Луканов бе и високопоставен апаратчик на върха на комунистическата партия, която промени името си, но не и идентичността си. На тази партия много повече й отиваше консервативния възглед на Лилов за „демократичен социализъм“ (снишаване до поява на възможност за завой към „китайския модел“), отколкото безсрамното раздаване на общественото богатство в ръцете на части от номенклатурата и завой към олигархичен капитализъм под маската на „свободния пазар“. Затова на Луканов му се наложи да направи някои трикове. Той първо обяви мораториум върху плащанията върху външния дълг за да видят съпартийците му – а и всички български граждани – как се яде бой когато отказваш да си плащаш борчовете. На фона на този нарочен отрезвителен студен душ Луканов предприе и втората стъпка – извика тандема Ран-Ът за да ни кажат какво трябва да правим, за да спрем да ядем бой при новите обстоятелства. Двамата прототипа на Джон Голт мъдро предоставиха конфекционна либертарианска програма, чието най-голямо достойнство беше, че всичко трябва да се направи светкавично бързо – приватизация, преход към свободни цени, свободен пазар и т.н. Това, което комунистът трето поколение Луканов не можеше да предложи на съпартийците си, го предложиха Ран и Ът. За Луканов остана с добре изиграно неудобство да обяви пред партийното ръководство, че ако не послушаме тези „елитни световни експерти“, ще ни се случат неприятности подобни на тези, които вече изпитахме след неговия собствен – и напълно безсмислен мораториум. Пътят за скоростното разграбване на общественото богатство беше открит.- прав, скоростен участък , неподлежащ на контрол от страна на конфликтно променящата се държава. Луканов остави на опозицията престижната задача за „разграждане на тоталитарната система“. За себе си остави по-скромните задължения по преобразуване на обществената собственост в частна. Двамата симпатяги Ран и Ът си взеха куфарите и отпътуваха. Тяхната роля бе на марионетки в един спектакъл, който никой от тях не разбираше. 7-8 години по-късно имах възможност да разговарям с Ричард Ран в Джорджтаун. Той бе много разочарован от начина, по който България (не) бе осъществила икономическата си реформа. Имам чувството, че вече бе започнал да си дава отговор и на въпроса „защо“. Не зная дали бе стигнал до верния извод, че заедно с приятеля си Ът бяха използвани като статисти за легитимация на криминалния преход на българската икономика. … Ран и Ът – набедените злодеи на българския преход.

Реклама