Защо неоевразийското черносотничество е сериозна заплаха за общественото съзнание в България?

Фейсбук, 16 май 2022 г.

https://epicenter.bg/article/Prof–Dimitar-Yonchev–Koalitsiyata-e-kato-Vancho-Izpravancho–Nestabilna–no-ne-pada/282142/11/0?fbclid=IwAR3fsGGQ0Ntci8rwv6y68zvQ186FPOkYOv776rI06Pk0QX1UNCCGWRO6Bhg

В продължение на три десетилетия по време на Студената война, Италия се управляваше от последователни коалиции – често съставени от трудно съвместими партии, които трябваше да обслужват една единствена приоритетна цел – да не допуснат комунистите на власт в националното правителство и да отворят „портите“ на Италия за съветско-болшевишко нахлуване.

Днес България се намира в съвсем аналогична ситуация, но трудно я осъзнава. Ние сме част от цивилизования свят – европейски, атлантически, демократичен – но руската пета колона в България успява с ударни темпове да наложи на значителен дял българи един светоглед, който няма общо с мировозрението на нормалните европейски хора. Гражданите на Европа споделят в своето голямо мнозинство една визия за света, която е зачената още през 1648 г. с подписването на Вестфалския мирен договор. Тази визия предполага отделните нации да се самоопределят и да да уважават взаимно своя суверенитет. През последния век към респекта към независимостта – суверенитета бе прибавено (без да е абсолютно задължително) изискването той да се упражнява – демократично – в съгласие с волята на гражданите.

Когато четете интервюто на Йончев по-долу вие ще се сблъскате с една съвършено различна визия за света. Тя произтича от две исторически предпоставки. Първо, светът се „движи“ от „велики сили“, които си съперничат и си сътрудничат, а останалите са длъжни да се подчиняват на това. Второ, светът се определя от едно фундаментално, почти мистично разделение, наречено „геополитическо“ – „геостратегическо“, в чиято основа са отвъд социални и отвъд исторични разделения между „власт на сушата“ и „власт на морето“. Има обаче и трето. То произтича от динамично развиващата се ретроградна идеология на Дугин – Путин в постсъветска Русия и това трето твърди, че Русия притежава някаква – пак изначално мистична – мисия да си съперничи, преди всичко с Америка и да я „изгони“ от Европа. Естествено – за да може Кремъл с кървави ръце и с мръсни крака да се настани на „мястото на Америка“ в Европа.

Цивилизованите хора – от двете страни на Атлантика – разбират, че не съществува никакво „право“ или „правило“ даващо на Америка карт бланш да присъства като фактор на сигурността в Европа. От 1945 г. насам Вашингтон участва в европейското уравнение на сигурността по една единствена причина – войнствено заявеното „право“ на Кремъл да управлява Европа. След като болшевишкия Кремъл рухна, голям брой наблюдатели и политици на Запад поискаха разпускането на НАТО, защото вече не съществува първопричината за създаването му – надвисналата заплаха за съветска агресия на Запад.

Тогава новите елити в източна и централна Европа изпратиха сигнал за тревога: „Чакайте малко! Днес (през 90-те) Русия е слаба и принудено демократична, но слабост Руската империя е преживявала нееднократно. След което отново се е изправяла „на крака“ и е тръгвала да завладява всички нас. Искаме членство в НАТО – гаранция за сигурността ни!“ Много либерални гласове от Запад възмутено се извисиха – „Стига с вашите постсъветски кошмари! Дайте да интегрираме Русия!“ Хубаво – интегрирайте я! С две думи – днес стигнахме дотам, докъдето източноевропейците предупреждаваха, преди да бъдат приети – слава Богу – в НАТО.

От 90-те години насам в Русия зрее новата ретроградна – черносотническа идеология и политическа конструкция, призвана да изправи отново Кремъл в съперничество за контрол върху Европа и други части на света – отново в битка със Запада. В Москва знаят, че не е препоръчително да си съперничат с Китай – с европейските демократи е по-лесно и по-приятно. Защото са „принципно глупави“ – демократи, които се държат добре с нас и ни прощават какво ли не.Ние ще накажем лесно тези глупци. Само трябва да изгоним американците от Европа…

Очевидна е неадекватността на тази идеология – и политика на Путинизма – Дугинизма. Но тази неадекватност засилва опасностите, идващи от нея, а не ги намалява. Разбира се, една Русия – с примитивната си икономика, която доскоро бе с размера на испанската (сега става по-малка), с демографските си проблеми, с примитивната си авторитарна система на управление – не може да бъде сериозна заплаха за свободния свят. Но може да бъде – и е сериозна заплаха за България. Където от 10-15 години върви целенасочена социализация на големи части от българското общество – младежи, военни, (руско)националистически ориентирани групи, недоволни от статуквото – към мирогледа на Дугинизма – Путинизма. Този мироглед се преподава в българските военни училища и в редица университети. Той кънти ежедневно от националните медии. Крещи от стотици бългороезични путинистки сайтове и медии в интернет.

Ако Путинизмът – Дугинизмът бъде допуснат на власт в България, това ще бъде последния свободен избор на българското общество преди то да бъде сателитизирано под „геополитическата мъдрост“ на йончевци, чуковци, вацевци и волгиновци. Днес те вият като линейки за това, че нямали „свобода на словото“ да тровят съзнанието на българските граждани безнаказано – само защото започнаха да срещат отпор, най-после, след десетилетие и половина бясна хибридна кампания в българското общество. Затова твърдя – българите трябва да разберат, че изрожденци, соцкомунисти и радевояневисти НЕ БИВА да управляват България. Поне докато човеконенавистния режим в Кремъл и неговите идеолози не изядат полагаемия им се „геополитически“ шамар от Украйна и останалата част от свободния свят, който да ги върне в реалността. Не в Дугиновата „евразийска реалност“, а във физическата реалност – в която Америка, Европа и други страни притежават доста повече ресурси и възможности, отколкото натрупалата ядрени ракети бензиностанция-диктатура в Кремъл. Защото ако България за пореден път повярва на московските сирени – връщане назад едва ли ще има. След 1944 г. бе унищожена българската държава и голяма част от потенциала на българското общество. Кремълското варварство ще ни заличи окончателно от картата на света, ако получи още един шанс да опита.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Олигархия, енергия и пета колона

Фейсбук, 13 май 2022 г.

https://www.segabg.com/category-observer/biznesmeni-podsilvat-petata-kolona-na-putin?fbclid=IwAR0Quzsm5QNz2-mSwtdQNpBCXKArffCGuekxiTYuVcM3QEAjJDNSiQUU2U4

Тези бизнесмени са неразделна част от българския стопански и политически елит, чийто произход на 80-90 на сто е от редиците на „прогресивните сили“, инсталирани от сталинистката армия преди 80 години като колониална администрация на Съветския съюз в България. След 1989 г. този елит на комунистическата партия трансформира своята власт чрез „великата криминална революция“ и се оказа в ролята на посткомунистическа олигархия, функционираща в съхранена симбиоза с олигархията – „вертикалата на властта“ в Москва. Пъпната връв „бизнесмен – червено ченге“ е в основата на повечето от тези „бизнес CV-та“, чиито собственици днес вопият за Газпром и за руския нефт.

Така България успя да „съхрани“ своята пълна слугинска зависимост от Русия. Почти пълен руски монопол в енергетиката – в доставката на енергоизточници, опити за строителство на АЕЦ Белене с руски реактори, в осигуряването на „екстериториален“ статут на Лукоил, чието пристанище е неидентифицирана територия на границата на България. Структурна зависимост на върховете на политическата власт и на олигархичното корпоративно задкулисие от корупционното „подхранване“ чрез ключови руски енергийни корпорации в България. Инвестиране на част от свръхпечалбите на енергийния монопол в мащабна хибридна – пропагандна война на Кремъл срещу България при пълната пасивност на българската държава, чиято цел е отцепване на страната от нейния европейски избор и постепенно приобщаване към Евразия.

Шансът на България да ревизира тази унизителна зависимост на „най-верен сателит“ – и най-малодушен обект на руската имперска инвазия в източна Европа, се появи с мащабните санкции на ЕС и Запада срещу Кремъл и неговата агресия в Украйна. България днес се управлява от група хора, които не произлизат пряко от контекста на наследената от комунизма олигархична система на властта. Лекотата, с която те отказаха да плащат за газ в рубли – въпреки, че това бе нормалната реакция на московската арогантност – втрещи влъхвите на българската колониална прислуга на Москва. Румен Овчаров коментира спирането на газа от Газпром пребледнял – един вид невярващ, че това се случва. Кохорти от „политически лидери“, „бизнесмени“ и добре платени „експерти“ денонощно обясняват как ще се самоубием без руския нефт и газ.

Правителството, което ни управлява е най-нестабилната конфигурация на изпълнителна власт в страната от десетилетия насам. Макар и оглавено от група хора, за щастие непринадлежащи към колониалния контекст на посткомунистическа България, то е комбинация от типа „орел, рак и щука“, в която немаловажна роля играе партията на бившите комунисти, както и шоу програмата на влиятелни сарайски олигархични кръгове. Самите „лидери на промяната“ са пределно неопитни да се справят с дилемите на управлението, но макар и парадоксално – точно това им дава шанс и устрем да скъсат с наследството на руското колониално управление на България. Тези момчета просто не знаят какво гнездо от оси разтурят с опита си да прогонят руската арогантност от страната и държавата.

Предстои да слушаме още много горки плачове и оплаквания, скубане на коси на политици и бизнесмени, възмутени експерти и геополитически медийни влъхви, които ни обясняват, че прогонването на Газпром, вкарването на Лукоил „в пътя“ (тези не са плащали един лев данък откакто са тука) и заместването на руския енергиен монопол с нормална инфраструктура на диверсифицирани енергийни доставки, ще бъде „краят на България“. Че ни чака бедност, разпад, глад, криза… вие продължете… Всъщност няма нищо страшно. Прогонването на руската олигархия от България може да се окаже истинския Ден Първи в най-новата история на независима България, придобила шанс за бъдещето. Но няма да е лесно. Битката ще се води години наред и изходът от нея не е предначертан. Ако успеем да скъсаме пъпната връв на зависимост от имперска Москва, това ще означава пренареждане от основи на българската държава, стопанство и общество. Печелившите от настоящото статукво – и в София, и в Москва – трудно ще допуснат това. Но не е невъзможно. Героична Украйна ни дава шанс. От нас зависи дали ще го оползотворим.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Фейсбук – общуване и цензура…

Фейсбук, 13 май 2022 г.

През последните десет дни бях блокиран от ФБ на три пъти като за два от тях причината бе съвсем невинна снимка, на която ФБ роботът бе „идентифицирал“ елементи, влизащи „в разрез с ценностите на общността“. След оспораване на санкцията от моя страна и след намеса на човешкия контролиращ фактор във ФБ блокадата бе вдигана. Третият път блокадата бе наложена заради текст – като не бе уточнено каква част на наратива влиза в конфликт с ценностите и общността.

Струва ми се, че ФБ системата за контрол се задъхва след началото на кремълската агресия в Украйна, която поляризира и радикализира българското общество – радикализация, която се споделя и от другите страни в големия регион на източна Европа. През последните месеци редовно потърпевши от цензурата на ФБ членове на общността се постараха да идентифицират кои са цензорите за България и къде се намират. Информацията – ако е истинна – не е никак утешителна. Ако статуквото на ФБ контрола върху българските участници се запази, имаме всички основания да прогнозираме изостряне на конфликтите между мениджмънта на компанията за България и местната участваща общност.

Може би радикализацията на общественото мнение в източната част на Европа е локален проблем за глобалната ФБ мрежа, но проблемите, с които се сблъскваме тук са по всяка вероятност доста представителни за нейното функциониране в глобалния свят. Предоставянето на контрола върху електронни цензори с намерение за частични корекции на блокиранията от служители – супервайзъри в общия случай изнервят в нарастваща прогресия дискусията и участниците в нея. Аз съм имал „щастието“ да се самоцензурирам през първите десетилетия на живота си и със съжаление трябва да установя, че понастоящем изпитвам същите неприятни емоции в опитите си да заобиколя цензорите на ФБ. Избрал съм да публикувам текстовете си във ФБ защото по този начин те най-бързо стигат до читателите ми, а връзката с тях освен това е и динамична и интерактивна. Не бих искал да се разделям с тези привилегии на публикуване във ФБ мрежата, но не съм готов да цензурирам системно съдържанието, което предлагам.

Мениджмънтът на ФБ би трябвало да чува „предупредителния звънец“, който изпраща бързото задминаване на Инстаграм от Тик Ток като преференциална социална мрежа за определени възрастови категории. Само преди 1-2 години Инстаграм (собственост на същата компания като ФБ) бе любимата мрежа на тийнейджърите – и в България, и по света. Днес Тик Ток уверено я изпреварва – може би поради по-адекватно съответствие на психологията и поколенческите навици на най-младите потребители. ФБ е мрежа на по-улегналите и по-„наративно“ ориентираните потребители. В България обаче тези „по-улегнали“ хора са по съвпадение и тези хора, които си спомнят „благините“ на комунистическата цензура отпреди три десетилетия. Засега те само се гневят на блокадите и не притежават алтернатива. Но при отворени пазарни отношения тази липса може да бъде само временна.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Императиви и реалности: Защо на България не може да й се помогне…?

Фейсбук, 4 май 2022 г.

Украйна ще извоюва своята победа и своята свобода. Тя ще получи помощта, от която се нуждае. България няма да получи помощта, от която се нуждае. Защото на България не може да се помогне. Ние доброволно позволихме да се създаде политическа ситуация, в която над 2/3 от българските граждани – и политическите сили, които ги представляват – не могат да утвърдят в публичните институции основни измерения на българския национален интерес. А именно – да се солидаризираме с нашите съюзници за да ограничим агресията срещу една независима европейска страна и за да не позволим агресорът да постигне своите цели. Нашият национален интерес да окажем поисканата от Украйна помощ има две важни измерения.

Първо, ние трябва да окажем тази помощ водени от императивите на етиката. Ние принадлежим към общността на свободните европейски и световни демократични страни, които не толерират упражняване на агресия между суверенни страни. Това е основна ценност на тази общност и нейните членове имат морален ангажимент да предотвратят успеха на всяка подобна агресия – включително тази на Русия срещу Украйна.

Второ, ние трябва да окажем поисканата помощ защото това е единственият начин агресията да бъде ограничена и да приключи с поражението на агресора и изтласкването му от територията на Украйна. Ако агресията постигне – макар и частичен – успех, тя ще има продължение срещу други европейски страни. Кремълският фашизоиден империализъм вече посегна на независима Молдова (на територията на Приднестровието). Никой в източна Европа не е застрахован от такава агресия – особено страна като България, малодушно „снишила се“ в опитите си да не бъде забелязвана и да „мине метър“ във време на изпитание.

Макар и обект на ожесточен обществен дебат в България, гореизброените аргументи са по-скоро труизми, продукт на здрав разум и оценка на очевидни реалности. Ако българската политическа система не бе толкова брутално фрагментирана в услуга на чужди, антибългарски цели, тези аргументи щяха да доведат до спокойното приемане на необходимите и очевидни решения – както от парламента, така и от изпълнителната власт. Така, както бяха приети тежките, но необходими решения в контекста на Косовската криза през 1999г. Тогава лидерите на България проявиха доблест и отговорност да вземат тези решения без да бъдем нито страна-членка на НАТО, нито на ЕС – т.е., при много по-високи рискове за страната и за държавата. Те бяха лидери, а не оперетъчни „натовски генерали“ и лобисти на чужди интереси.

България днес се нуждае от смели лидери, които да погледнат отвъд политическата злоба на деня, отвъд собствените си дрязги и да се обединят във вземането на необходими решения, гарантиращи бъдещето на страната ни. Ако не направят това, рано или късно – по-скоро рано, отколкото късно – властта в държавата ще попадне изцяло в ръцете на платените лобисти на варварския империализъм на североизток, както и да се наричат те – „Израждане“, фенклуб на Решетников или сто годишна прислужница на кремълския произвол…

,

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

„Евразийската политология“ и реалния свят…

Фейсбук, 2 май 2022 г.

https://bnr.bg/horizont/post/101640603/valentin-vacev-principat-na-ninova-pobedi-i-veche-se-povtara-ot-petkov?fbclid=IwAR1qyrCpP5udoxBveRnAzcMRb8lmeV7iyN0i4bbwX1nCWDsawPyxfC_EdCc

25 минути лекция по евразийска политология – в праймтайма на БНР, основна обществена медия, която съществува благодарение на нашите пари. Водещ – Петър Волгин. Основни тези:

Първо – предстои Украйна да се раздели на три – югоизточна, която ще поиска членство в Руската Федерация, централна – денацифицирана, без особено значение, западна, където Полша ще влезе и ще си я „вземе“ (по аналогия с договора Рибентроп – Молотов по отношение на самата Полша преди 83 години – бел. моя). Как ще се стигне до такъв резултат от войната, предвид уморените великодържавни войски- мародери (чеченци и буряти онзи ден се сбиха за плячката – „жабагадюкинг“) – не се уточнява. Езотеричната евразийска геополитика борави с железни прогнози, не с факти и доказателства… Всъщност, ако обърнем поглед към триизмерната реалност, великодушно поставена в ъгъла, великодържавната агресия през последните 18 години (да почнем с „оранжевата революция“ и с московската ярост към нея) допринесе мощно за формиране на единна украинска нация от една общност, в която наистина имаше различни идентичности, рефлектиращи в различни политически ориентации. Вече не – Украйна се превърна в единна нация, подобно на повечето други в Европа, които през последните два века се обединиха под чужд имперски натиск – също както Украйна сега… Разделянето на тази нация на две, на три и т.н. е все по-малко вероятно.

Второ – НАТО е много стара, задъхваща се организация… Да, опитват се да й вдъхват нов живот, но „изкуственото дишане“ ще се провали. Защо – не е известно. Езотеричната геополитика не разкрива скритите си източници. Всъщност, НАТО преживя сериозни кризи на своята трансформация и своята мисия. От най-малък общ знаменател на общите интереси за гарантиране сигурността на западна Европа и северна Америка, след 1989 г. НАТО се превърна в общо континентална, евроатлантическа система за сигурност, включвайки в редиците си цяла централна и източна Европа. Мисията на Алианса се поразми – няма експлицитен враг, няма концентрирана заплаха… С агресията срещу Украйна Кремъл сложи край на хамлетовските съмнения на НАТО – старата мисия неочаквано се възроди в пълния си ръст – да сдържа агресивността на Москва, която отново тръгва с танковете си на Запад. Финландия и Швеция подават молби за членство. Ах, ти стара бабичко, задъхващо се НАТО, къде си хукнала така пъргаво…!

Трето – от еднополюсен, светът става триполюсен. Това, между другото го слушаме от 25 години – започна Примаков… Сега Вацев детайлизира. Кои са полюсите – Пекин, Москва, и … хайде, от нас да мине – и Вашингтон, но само като регионална сила… Европа… Няма вече Европа… Слушаш и не вярваш на очите си…

Приликата между амбулантната езотерика (сериозната езотерика е сериозна сфера на познание) и амбулантната геополитология е сектантското убеждение, че може безнаказано да се лъже на едро. „На мен Духът ми говори…“ – „На мен едни важни другари от Центъра в Москва ми говорят…“: това е ултимативният аргумент за това, че „през моите уста говори истината“. Този аргумент дори не се изговаря – той се внушава… Искам само да попитам – докога програма Хоризонт ще бъде щедър спонсор на езотеричната секта на „Путинистите от последните дни“? Последни, защото идва Армагедон – Армагедон на евразийската езотерична геополитология… Всъщност, увлякох се – за тях няма Армагедон. Те са в състояние да облекат в езотерична верификация и най-големия провал на своите ментори и на своите прогнози…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Русофилството и политическият дневен ред на България

Фейсбук, 30 април 2022 г.

С изказването на Асен Василев, че позицията на Радев е „позор“ започна разплащането на политиците от „Продължаваме промяната“ с детския период на тяхното политическо развитие. Тези момчета и момичета имаха тежък старт, натоварен с греховете, ограничеността и примитивизма на това, което можем да наречем наследството на българската постболшевишка левица. Техният ментор – Румен Радев като личност е носител на всички тези грехове, които предопределят неизбежната катастрофа във властта на всеки политически екип, който е понечил да управлява, вкопан в основите на българската болшевишка политическа култура.

Първият грях на тази култура, разбира се е русофилството. Парадоксален е фактът, че наследниците на традиционното русофилство – създадено като косервативна славянофилска реакция на европейската модернизация на България – се оказаха политическите сили на радикалната левица. Парадоксален, но не и необясним. Самата БКП е формирана като „национална“ секция на Коминтерна и нейната история е изпълнена преди всичко с безмилостни удари върху българския национален интерес, мотивирани от приоритета на великодържавния имперски интерес в самосъзнанието на тази партия. Мислехме, че този приоритет ще изтлее с рухването на болшевишката съветска империя, но се излъгахме. Наследницата БСП е готова да служи – според намаляващите си сили – вярно на всеки управник в Кремъл, дори и неговият режим да се окаже архиретрограден – и от тази гл. точка крайно чужд на всичко ляво. Дълбоката българска болшевишка култура е преди всичко антизападна и оттук – плътно съвместима с всяка метаморфоза на властовата структура на Кремъл.

В условията след рухването на съветската империя комунистическият политически елит в България се разрои партийно и – донякъде – идеологически, но съхрани своята вярност към колониалната метрополия като основен център на легитимна власт. От партията-майка се отделяха различни групи – ДПС, АБВ, „ВМРО“, Атака, разни социалдемократи (без Дертлиев), дори „либерали“ и „стамболовисти“ от Шести отдел на ДС… Тяхната обща генетика бе разпознаваема единствено в повторението на най-базисната матрица на идентичност – слугинския манталитет спрямо Москва, наричан „русофилство“. Напуснаха марксизма, социализма, станаха „консерватори“, „националисти“, „либерали“, „социалдемократи“, но съхраниха основния генотип – комплекса за малоценност и слугинажа към Русия. Оттук – и дефиницията на тяхното „русофилство“. Наистина – езотерично робско преклонение, политическо суеверие по думите на дядо Благоев…

Ровете, търсете, с лупа проверявайте какви са оригиналните интелектуалните основания на българското русофилство – е, няма да ги намерите. Ще откриете дълбока, тъмна река от незрели и разпокъсани емоции – вяра, симпатия, страх, неувереност, преклонение пред камшика („ей, така ме цапна – отнесе ми главата…“), но няма да откриете автентична идея или разумна конструкция на тази симпатия и принадлежност. Над тази мътна река от емоции ще проблясват малки острови на рационални аргументи, около които се завихря течението – острови, до един чужди, неавтентични. Руската архиретроградна мисъл – в миналото и в настоящето (Ал. Дугин и евразийството) е един такъв остров. Българските русофили обикновено са геополитици и стратегически размислители. Те ще ви изградят с подръчни средства целокупна българска версия на квази новоимперската визия на днешна Москва защо трябва да управлява света, която открито паразитира върху Дугиновите разновидности на социологическия езотеризъм.

Други крехки опити за рационална русофилска легитимация ще откриете в полуезотеричните школи на любителската история. Ще чуете разказите за това, че сме дали на Русия славянската азбука и култура, православната вяра и идентичност и днес трябва да си ги получаваме обратно в един свещен цикъл на непрекъсваема симбиоза. Тези господа не се товарят излишно с проверка на това какво сме дали преди векове, какво е станало с него и дали сега нещо от това се връща при нас. Не, не се връща това… От православната вяра се връща бруталният империализъм на Гундяев, от „славянското единство“ – монополно високите цени на Гапром и произволът с т.нар. „договори“, чрез които Москва разиграва България. Някои обичат Достоевски, но получават бандитизма на московските олигарси, третиращи България като завоювана територия за открит грабеж.

Цялата тази лавина от политически суеверия прави възможно наследниците на българската комунистическа левица да се разстелят по целия политически спектър, отнасяйки със себе си единствено робската русофилия като ядро на идентичност. И да се върнем на „Продължаваме промяната“. Харвард си е Харвард, но какво общо има той с русопатичната политика на менторите, отворили пътя на Бостънските възпитаници към коридорите на властта? Е, нищо общо няма, с изключение на едно – патосът анти ГЕРБ. След като България не успя да създаде свой алтернативен политически елит – на границата на двата века, наследниците на БКП и ДС победиха окончателно елита на новосъздадената демократична общност. Милиционерските генерали си докараха обратно бившия цар да легитимира тяхното преутвърждаване във властта през посткомунистическата епоха и … мачът сякаш бе завършил. Появи се обаче едно момче от техните – Бойко Борисов – който майсторски ги измами и се вкопа във властта като техен началник – вместо да остане техен охранител. Още по-нетърпим негов грях бе обстоятелството, че изгради партията си – т.е. клиентелата си – от нископоставени служители на службите за сигурност, по-дребни бизнесмени и местни партизани – безскрупулни включително и към бившите си началници и ментори, старите велможи и милиционери. Партията влезе в държавната администрация и се сля плътно с нея. Казват, крадяли много, страшно много. Колко да е страшно – гледали сме крадене през 90-те, гледали сме крадене от юпита, гледали сме крадене от кой ли не, от страшно по-страшно… На всичко отгоре, след като получи болезнени удари от Москва, ББ успя донякъде да влезе и под кожата на Кремълския господар Путин и успя да представи безскрупулния си опортюнизъм като успешна имитация на русофилска вярност.

Основният проблем, който ББ и ГЕРБ създадоха бе собствената им дълговечност във властта. В една България, в която 20 години нито една партия не повтори мандата си, ГЕРБ се вкопа за три мандата и се готвеше да грабне и четвърти… Не защото бяха толкова любими – и вождът, и партията. А защото през това десетилетие приключи процесът на „затваряне на кръга“ – на завладяване на публичните институции на държавата от страна на посткомунистическата олигархия. Библиотекарско-Сарайската групировка влезе във властова симбиоза с ГЕРБ на власт и постави под пряк контрол цялата държавна власт, всички клонове на властта, цялата икономика, еврофондове, изборни механизми… А апетитът идва с яденето. В един момент господстващото крило на олигархията започна да се облизва за парите на другите крила. A la guerre comme a la guerre…

Противниците на ГЕРБ-ерския олигархичен монопол сред самата посткомунистическа олигархия създадоха крехък съюз с градската средна класа („умните и красивите“), която от десетилетие произвежда политика, комбинираща морална и естетическа погнуса от управлението на ББ и ГЕРБ. Морална – защото го определяха като управление на безскрупулна корупция и арогантен опортюнизъм, зад който набира сила един модел на мек авторитаризъм. Градските интелектуалци най-добре знаят, че авторитаризмът е мек много временно – докато не се втвърди. Естетическа погнуса – защото според тях става дума за един „нахален селянин – бай Ганьо“, създал безсрамна народняшка партия и практикуващ всички основни грехове на „балканската простотия на власт“. Политическият му талант бе само отегчаващо вината обстоятелство, помагащо му успешно да надиграва, „да пуска по допирателната“ либералните си ситуационни партньори.

Така през 2020 г. избухна един публичен протест, събрал заедно хора и движения, които не би трябвало да имат кой знае какво общо помежду си. Озлобеният от недопускането му до голямата власт военен пилот, озлочестеният хазартен бос, избягал в топлите страни, 2-3 пешкин булки, изгонени от БСП заради големи претенции… Както и цяло едно ново поколение градски интелектуалци и професионалисти – мнозина от тях оказали се в световни градове – което искаше да дойде на власт за да направи България страна подобна на другите в Европа, а не оазис на живописни балкански мутри и тарикати. Постепенно тази пъстра протестна палитра се утаи в два основни подлагера на „промяната“. Първият – лагерът на озлобените от десетилетно безвластие посткомунисти от различни „крилца и перца“, зажъдняли за власт и реванш, начело с техния президент. Вторият – лагерът на поколенческата алтернатива, описана малко по-горе. Разбира се, имаше и многообразие от лобисти на заинтересовани мутри и олигарси, партийни инженерингови проекти на „старата“ олигархия, приплъзнали се към силите на „промяната“, опортюнисти-тарикати и – както винаги при обществено разбъркване – маргинали, водени не толкова от интерес, колкото от омраза…

Тази шарена коалиция имаше нужда от време за да се „сглоби“, та се наложи президентът Радев да се „жертва“ – почти цяла година да управлява еднолично, един вид като компенсация за това, че ББ не го пускаше до бъчвата с властта почти пет години… На третия път – хеле, сглоби се „четворната коалиция“… Меденият месец между двете крила на днешната власт – посткомунистическото начело с Радев и „харвардското“ – свърши на 27 април. Сто и няколко дена, не съм ги броил. И катализатор за открития сблъсък бе, разбира се, войната в Украйна. Отново отношението към Москва се оказа най-дълбокия идентификатор – и разделител в българския политически живот. Оттук нататък политическите опции ще идват на дневен ред. За България е най-важен отговорът на един основен въпрос – ще се възползваме ли от агресията в Украйна за да сложим край на нашето унизително национално подчинение на Москва? Радев, Нинова, Дончева и Манолова са ясни. Въпросите са оттук нататък…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Смелостта на Кирил и Асен и позорът на Радев: Има ли перспектива за достойно управление на България?

Фейсбук, 28 април 2022 г.

Твърдата и ясна позиция на Кирил Петков и Асен Василев по проблемите, свързани с кризата в Украйна, спирането на руския газ за България и за необходимите решения, които България трябва да приеме като част от една международна общност, е много добра новина, която очакваме отдавна. Давам си сметка за изключително трудната политическа формула, която стои зад сегашното правителство, както и за арогантната злоупотреба с крехката основа на съгласие в него от страна на открито прокремълските партии на БСП (Нинова) и на Румен Радев. Формулата на властта бе създадена по този начин – с широки пълномощия за промосковските кръгове да изнудват безмилостно проевропейските и проатлантическите партии в мнозинството и в кабинета.

Това, че Петков и Василев са прогледнали публично за това статукво обаче не е извинение за упорития им отказ да го направят по-рано от вчера и да спестят – и на себе си, и на България – месеци на безплодни спорове, безпринципни компромиси и стрелба с халостни патрони в посоки, които не са от първостепенно значение за управлението на страната. Политиката е сложно изкуство, но в нея има и прости неща. Като например парламентарната аритметика. Когато зад теб е мнозинство, изначално „пробито“ от проруските позиции на БСП и на ментора Радев, първото и основно задължение на европейските лидери в мнозинството е да си осигурят гъвкава подкрепа в пленарна зала от страна на по-широки потенциални формули за текущи мнозинства.

За да не звучи толкова сложно – Петков и Василев трябваше да си осигурят атмосфера на възможна подкрепа от поне две от трите опозиционни партии в НС – ГЕРБ и ДПС. Тук веднага чуваме аргумента – „Те са корумпирани и не са легитимни партньори за управление“. Добре – а вие какво предлагате? За днес, за утре, за след шест месеца? Аз предлагам нещо, което не е от сферата на аритметиката, но би могло да работи. То се нарича съвместяване – на борбата за правосъдна реформа, на стремежа да се изчисти държавата от корупция по високите етажи на властта, с приоритетите на една ефективна държавна позиция по темите, произтичащи от основната опасност днес – агресията срещу Украйна. Кои са тези теми? Енергийна политика в контекста на руски шантаж, доставка на оръжие за Украйна – политическо и морално задължение на европейските демократични страни, застрашени от руската агресивност, политики на компенсиране дългогодишния вакуум в системата на националната отбрана от страна на поредица правителства след 2002-2004 г.

Това съвместяване се постига чрез коректен политически тон и атмосфера на политическо състезание – включително и в отношенията с опозицията. Защото коректният тон НЕ Е отрицание на политическата борба в полза на гореизброените цели – антикорупционни, за реформиране на публичните институции и т.н. Той е процес на създаване на благоприятна среда, в която управлението може текущо да организира своите приоритети в конкретни политически ситуации. От тази гл. точка, задържането на лидера на опозицията Б. Борисов – без сериозно обвинение, без доказателства и аргументи, способни да издържат един процес на адекватно правосъдие – бе излишен лукс, проявен под диктата на някакви емоции, недопустими в сериозната политика.

Арестът на Борисов – с цялата му драматургия на пейоративна „закачка“ произведе гняв, унижение и изкопа пропаст – там, където можеше да има пространство за селективно партньорство по съвпадащи цели и интереси. Аз знам, че Б. Борисов не е заслужил подкрепа и доверие от страна на силите на промяната (каквото и да означава това). Но гласовете на ГЕРБ и на ДПС по ключови национални проблеми заслужават внимание и изискват съответно цивилизовано отношение между партиите и лидерите, за да се случат необходимите ситуационни мнозинства по проблеми, изброени по-горе. През 1997 г. в НС имаше устойчиво, стабилно мнозинство на СДС-ОДС след като гражданите прогониха БСП от властта заради катастрофата, предизвикана от кабинета на Виденов. СДС-ОДС можеше да неглижира опозицията и да си управлява както пожелае. Вместо това Иван Костов изгради т.нар. „реформаторско мнозинство“, което би могло да взима решения с 2/3 от гласовете по ключови национални проблеми – членство в НАТО, членство в ЕС и т.н. В това мнозинство освен Евролевицата и ДПС влезе и … самата БСП, която току що се бе сринала позорно във властта. Смятате ли, че БСП през 1997 г. е изглеждала по-добре от ГЕРБ през 2022 г.? Отговорът е НЕ – ГЕРБ, при всички претенции към управлението на тази партия, не е предизвиквала национална катастрофа – особено с размерите на тази при Виденов.

Ако искат да удържат позициите си във властта и да се опитат да реализират поне част от своите заявени програмни приоритети, лидерите на ПП трябва да променят тона на общуване в публичните институции на държавата, и въобще в публичния дебат. Не съществува възможност Петков и Василев да убедят Нинова и Радев да припознаят българските национални приоритети по отношение на войната в Украйна като приоритети на нормална европейска страна. Тези политически фигури произлизат от партия, прекарала последните 103 години във вярна служба на Москва. Ще кажете – ама той и Бойко им построи газопровод, рисуваше платноходки в Черно море и т.н. Вярно е. Както е вярно и че българската политическа система е на границата на пълно блокиране. Не на последно място поради това, че емоции и „червени линии“ заместват необходимостта от сериозно правене на политика.

Готови ли са ГЕРБ да подкрепят решения като това за изпращане на оръжие на Украйна – готови са. Готови ли са да обсъждат други проблеми, свързани с национална сигурност, както и възможни решения в други сфери на управлението? Мисля, че да. Ще имат ли претенции за някакви бонуси на властта за да дадат подобна подкрепа? На този етап, струва ми се, не – не им е време да влизат отново във властта… Това може да звучи неприятно за романтичните революционери на промяната – да влизат в съглашателство с тези, с които се бориха допреди няколко месеца, на улицата и на избори. Така е господа – демократичната политика е това. Съперничеството и сътрудничеството са еднакво легитимни инструменти – и се ползват когато се налага…

Няма да скрия, че изпитах удовлетворение от начина, по който Асен Василев квалифицира позицията на Румен Радев – „позор“. Тя е позорна не от вчера. Ако не бяха подкрепили Радев, а проф. Герджиков на президентските избори, силите на промяната днес щяха да имат силен съюзник в управлението на държавата. Защото проф. Герджиков бе не кандидат на ГЕРБ – той бе кандидат, който ГЕРБ бяха принудени да подкрепят, защото техен кандидат не би имал никакви шансове. Да виждате днес проф. Герджиков във или около ГЕРБ? Няма и да го видите… Ако бе получил подкрепа и бе избран за президент, проф. Герджиков имаше шанса да се окаже един успешен национален лидер в условия на криза. Какъвто лидер бе Петър Стоянов в годините след катастрофата от 1997-ма… Между другото – лидери като Стоянов, Иван Костов и Филип Димитров трябва да бъдат привличани от днешните политици – ако не за друго, то поне за да имат възможността да огледат своите действия, отразени в познанията и опита на тези хора, които изведоха България от стопанска и социална катастрофа и я поставиха на картата на Европа и света, осигуриха й членство в ЕС и НАТО. Къде бяхме, докъде стигнахме…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Кремълският режим и царството на лъжата

Фейсбук, 26 април 2022 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/11444012?fbclid=IwAR3QFvRJ4tmwL61fon0AO3Q19jDBctVRG9uRZQq98YHZ_x7fkKmEyKuDKXw

Хипотезата за Путин като „агент на ЦРУ“ е интригуваща, но съвсем невероятна. Всички поражения, които един професионален чужд агент на ключова и висока позиция, би могъл да нанесе на своята страна, в случая с Путин са нанесени по съвсем различни причини. Накратко – проблемите, с които се сблъскват Русия и режимът в Кремъл с агресията в Украйна, се дължат на две основни причини, на два основни порока, които са проникнали до корените руската държава и общество. Това са лъжата и кражбата.

Живял съм за кратко в Русия и едно от нещата, които ми направиха най-силно впечатление е повсеместната сколонност да се лъже – с повод и без повод, по „работа“ и за удоволствие. Може да се каже, че лъжата е любимият руски национален спорт – дори преди кражбата и хокея… Причината за това не е генетична, а е свързана с с една основна културно-антропологична особеност на руската история. През цялата своя история Русия е била управлявана от безмилостни, централистично-йерархични диктаторски режими – отгоре до долу. Едно от важните условия за оцеляване в репресивна среда е изкуството да се лъже. Не е възможно да живееш що годе нормално в социална среда, изградена с основната цел да те експлоатира и да те репресира. Робът – или крепостният – не може да оцелее без да лъже, без да се крие, без да шикалкави, без да предизвиква съжаление и снизхождение.

Когато лъжата е основен инструмент за подреждане на живота, човек постепенно формира в себе си и около себе си едно вторично – превръщащо се в основно битие, играещо ролята на всеобщо алиби за дребните (или по-едри) хитрости, които е принуден всекидневно да упражнява. Това битие обраства с една верига на целокупна лъжа. Веднъж излъгал, налага ти се да подредиш цялостното си битие около тази лъжа, за да не изглежда тя като съшита с бели конци. Излъгал ли си за А, налага се да излъжеш и за Б, и за В, да излъжеш за цялата азбука за да подредиш лъжливата картина като поне донякъде достоверна. В един момент господарят те хваща, наказва те и с насинени задни части те полага на коравата земя на истината… Която ти пак трябва постепенно да постелиш с новата серия лъжи за да направиш нещастния си живот достатъчно приемлив.

Деветата Божия заповед „не лъжи“ не е предназначена само да охранява другите от последствията на твоите лъжи. Тази заповед е основно предусловие за свободата, за твоята свобода. Не можеш да бъдеш свободен човек, ако не мислиш, не говориш и не действаш по законите на истината. „Истината ще ви направи свободни“ – това е дълбока, много дълбока истина. Истината ни прави свободни не само защото предпазваме другите от лъжата, а защото предпазваме самите себе си от илюзорния свят на изкривеното от измислицата битие. Свободата си можеш да поискаш само с аргументите на истината. Нито една лъжа не може да те направи свободен, защото веднъж изречена тя те „закрепостява“ към служба в услуга на един измислен свят.

Властовата роля в йерархията на диктатурата не може да се защити ефективно без лъжата. Употребата на властта в авторитарната йерархия е приоритет на лъжещия човек. На диктатора, който лъже поданиците си, че в скоро време ще заживеят в доволство и насита. На помощниците на диктатора, които чрез лъжа придобиват максимално въможните парчета от властта, откъснати от неговата първенстваща – височайша воля. На слугите, които претендират да са лоялни и усърдни докато си отварят чрез лъжа свои собствени пространства на властови контрол и облагодетелстване. Йерархията на диктатурата е йерархия на лъжата. Колкото по-високо стоиш, толкова по на едро лъжеш. Защото лъжейки, можеш да получиш повече, отколкото правилата на йерархията са предвидили за теб и ролята, която изпълняваш.

Тук идваме до необходимата връзка на лъжата с кражбата. Няма как да придобиеш повече – власт, пари или престиж – ако не употребяваш ефективно лъжата, за да вземеш повече, отколкото е предвидено. Който лъже – краде. А който краде няма начин да не лъже. И нека се спуснем от абстракциите на йерархичния авторитаризъм до конкретиката на кремълската агресия в Украйна. Поредица чиновници и генерали са говорили на Путин суперлативи за развитието на секторите, за които отговарят. Цацата е станала кит, а самоослепилият се самодържец се е лишил от възможността да установи тази разлика в размера, защото ако внезапно би прогледнал, то той би трябвало да разгони шайката около себе си с камшика. Самият самодържец е предпочитал да се преструва, че вярва на придворните си, защото и той, както и останалите дължи своята власт и благоденствие на същия тип лъжа, която поддържа статута на неговата свита.

Единият генерал е докладвал, че армията е в блестящо състояние, въпреки, че е знаел, че той собственоръчно е откраднал половината нафта за бронирания автопарк. Другата половина би трябвало да се окаже достатъчна в условията на традиционното презапасяване… Само че другата половина е открадната от другия генерал. Така е и с двигателите, и с резервните части… Докладвали са, че Украйна е примирена със съдбата си отново да попадне под управлението на Москва, въпреки че са знаели обективния факт – украинците се готвят за отбрана и са с висок боен дух. Защо са лъгали тогава? Ами защото са се изкушили да крадат от войната, където възможностите са много повече, отколкото в условията на мира.

Лъгали са самодържеца, че страната и армията са готови за победоносна война. Лъгали са войничетата, че отиват на учение. Лъгали са колеги и съграждани, че Европа е срината в порок и безсилие, че Америка се управлява от безпомощен старец, че нищо друго освен поредни беззъби санкции няма да направи „загнилият Запад“. Лъгали са, че имат нови оръжия, с които могат да сринат безпомощния пред руската мощ околен свят. Лъгали са… Лъгали са… Докато и те, и самодържецът са изпаднали в наркотичната еуфория на целенасочено създадения за властова употреба лъжовен, илюзорен свят. Свят, в който можеш да крадеш, да подчиняваш, да репресираш – истината и реално живеещите в плът и кръв хора, които управляваш. Лъжата е властова илюзия за перпетуум мобиле. Докато илюзорният свят не рухне. Докато Украйна не се изправи за да се защити. Докато Европа не разбере очевадно, че да флиртуваш с Путин докато той те изнудва е колективно самоубийство.

И най-способният и професионален агент на ЦРУ не може да причини такава всеобща щета, каквато причинява системата на лъжата – инструмент на кражбата. Двата любими спорта на постсъветската авторитарна олигархия, подредила ги на почетните места в Путиновата „вертикала на властта“. Волю – неволю идва часът на истината. Истината е горчива, но неизбежна. Тя е шансът да се освободиш. Дори да си затънал до гушата в лъжа. Само че за диктатора е късно да се освободи. Сметката, която се е натрупала за плащане е не само в пари и власт. На тази сметка вече тежи прекалено много страдание и кръв – кръв на невинни хора. Лъжата и кражбата са достигнали своя апогей – безчовечността.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Войната в Украйна и руското проникване в България

Фейсбук, 16 април 2022 г.

https://faktor.bg/bg/articles/todor-galev-lovets-na-ruski-kapitali-nashiyat-nay-golyam-telekom-btk-v-prodalzhenie-na-dve-godini-be-s-kraen-sobstvenik-pravitelstvoto-na-ruskata-federatsiya

Реалните измерения на руското влияние върху българската стопанска и политическа система тепърва трябва да бъдат очертавани в тяхната цялост и конкретност. Същото се отнася и до влиянието, което организираната хибридна пропаганда, превърнала България в пространство на война на евразийския империализъм срещу Европа и Запада като цяло, упражнява върху съзнанието и картината за света на все по-голям брой българи.

Войната в Украйна съсздава благоприятна среда за изясняване границите и дълбочината на руското стратегическо проникване в българското общество. Проблемът е в това, че няма кой друг освен българската държава да проведе процеса на реална идентификация на параметрите на руското влияние. За съжаление, състоянието, в което се намират държавните институции не благоприятства осъществяването на подобна отговорна задача в полза на националния ни интерес.

Българското правителство се състои от четири плюс една (Радев) фракции и само две от тях имат готовност за сериозна „ревизия“ на руското стратегическо влияние в България. Не е необходимо да се спираме подробно защо Р. Радев и БСП не биха направили абсолютно никакво усилие в тази посока. Те дори не биха се съгласили с откритото – или дори завоалираното поставяне на подобна задача. ИТН и техните забулени в мъгла връзки и зависимости с корпоративния сектор в България също не биха позволили една сериозна идентификация на влиянието на Москва върху българската държава и общество. „Продължаваме промяната“ и ДБ биха се нагърбили с подобна задача, но доколко двете формации притежават достатъчен капацитет – политически и експертен – да се справят с нея е въпрос, чийто отговор също не би бил еднозначен.

Съществува един нюанс на политическа зависимост на българските политически партии и управленски екипи от Москва, който трябва да се има предвид когато оценяваме шансовете на държавата да повиши нивото на своя суверенитет спрямо арогантното навлизане на руски корпоративен, пропаганден, шпионски и чисто политически контрол върху България. Има политически фигури и цели партии, които доброволно, по силата на своята дългосрочна – или ситуационна идентификация с проруските позиции в българската политика играят осъзната и доброволна роля на руски лобисти в България. Част от тях вярват, че ориентацията на България към Русия е сърцевината на българския национален интерес, но по-голямата част – вярващи или не – са и много добре платени.

Една друга част от българските политици и партийни структури са убедени в във факта, че българският национален интерес е в дългосрочната и динамична интеграция на страната ни в Европа и Запада. Те обаче са принудени – с повече или по-малко натиск – да правят компромиси пред арогантно присъстващия и ултимативен интерес на Москва, защитаван с изнудване, заплахи и щедра корупция. До какви нива на корупционно изкушение работи политическата честност? Отговорът на този въпрос е, разбира се, индивидуален. Но „братушките“ обикновено са готови да отидат и да покорят всяка граница на индивидуална почтеност. Ако тя се окаже прекалено висока – има и други методи: заплаха с преврат, с компромат, със саморазправа.

Българската олигархична система на „завладяната държава“ не си позволява често рискове да издига в ключови държавни позиции истински независими хора. Ако все пак това се случи – натискът върху индивидуалната почтеност, както вече казахме, е достатъчно силен, за да може изкушението – или страхът да преодолеят бариерите на почтеността. Пиша за всичко това, защото трябва да имаме предвид тези детайли от цялостната картина, ако желаем – по един или друг начин – да преодолеем поне частично олигархичния контрол върху „завладяната държава“.

Освен институционални, политически и измерения на индивидуална почтеност, проблемът за българската обществена и държавна зависимост е натоварен и със значими исторически и културни предусловия и обстоятелства. Българската олигархия е свързана с руските корпоративни, шпионски и политически кръгове, контролиращи страната ни през връзките на много десетилетия сътрудничество, лоялност и принадлежност към културата на евразийската „вертикала на властта“, която носи не само система от привилегии, печалби и заплахи за нелоялност. Тя носи и определен цялостен мироглед, който виждаме да се практикува нашироко от мнозина българи на ръководни позиции в стопанството, държавата и публичния живот – освен практикуването му от доста съвсем „обикновени“ граждани.

Задачата да се преодолее това наследство на евразийски примитивизъм и авторитаризъм – в корпоративния сектор, в политиката и в общественото съзнание – е грандиозна по своите измерения и предизвикателства. Ние не разрешихме – дори в определена степан – тази задача през изтеклите 30 години на демократична трансформация, затова сега ще трябва да я пре-възложим на следващите поколения българи. Те ще трябва да я разрешат, ако искат да живеят нормално. Ако искат България да я има и да бъде достойна страна, обитаваща свят на достойни хора.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Предсрочни избори или ново парламентарно мнозинство?

Фейсбук, 14 април 2022 г.

https://www.clubz.bg/126771-zashto_ni_tryabvat_predsrochni_izbori_sega?fbclid=IwAR0WA6KtT40EABS8qbbBb2LGVWFAs6AW0a0oSVT-WaHXlvB3tglk28gOMrE

Споделям значителна част от констатациите на Веселин Желев, но не споделям извода, че са ни необходими предсрочни избори сега. През 2021 г. България влезе в цикъл на политическа фрагментация – пряко следствие на политическата конфронтация, която се разгърна през 2020 г. Малцина бяха българите, които да не са съгласни с извода, че на странатa е необходимо политическо обновление и преодоляване на статуквото, но инструментите и посоките на тази необходима промяна бяха и си остават основна тема на обществно разделение и противопоставяне. Очевиден е фактът, че зад политическите сили, инициирали този тип промяна, който се осъществи през последните две години няма обществено мнозинство. В НС съществува коалиция, в която две от четирите участващи партии можем да наречем „партии на промяната“ – ПППП и ДБ. ИТН е пар екселанс партия на разграденото статукво, която успешно взе завоя и се нареди след изборите през април миналата година в списъка на „партиите на промяната“. За БСП етикетът „партия на промяната“ би могъл да се употребява изцяло в пейоративен смисъл.

Дълбочината на българската политическа криза се обуславя обаче и от факта, че ако „силите на промяната“ очевидно не разполагат с мандат и мнозинство за промяна, то и силите на предходното статукво не разполагат с потенциал за завръщане като алтернатива на настоящето статукво. Макар и съхранила голяма част от своята подкрепа, партия ГЕРБ поляризира общественото мнение и създава най-малко толкова съпротива срещу себе си, колкото и подкрепа е в състояние да мобилизира в днешното българско общество. Партия ДПС – отново част от предходното статукво – има още по-малко шансове да се легитимира като смислена алтернатива предвид на своята история на основен център на разпределение на олигархична власт между задкулисието и политическата сцена.

Резултатът от факта, че силите на промяната нямат мнозинство, а само едно силно клатещо се правителство, докато силите на преодоляното минало статукво нямат легитимност за завръщане във властови статут, се проектира в задълбочаваща се криза, която се проявява все по-опасно в динамична фрагментация на партийно-политическата система на България. Ако днес има избори за ново НС, най-вероятният резултат от тях ще бъде един парламент с най-малко осем – дори девет политически фракции ( ПП, ДБ, БСП, ИТН, ГЕРБ, ДПС, Възраждане, Мая изправи се, Янев залегни…) Броят на тези фракции е по-малкия проблем в подобна хипотетична ситуация, получена в резултат на предсрочни избори.

По-големите проблеми са два. Първият – принципната несъвместимост на тези фракции като потенциал за създаване на оперативно парламентарно мнозинство и правителство. Вторият – пряката полза от политическата фрагментация за действащия президент Румен Радев, който най-малко от две години работи последователно за обезсилване и фрагментиране на политическото пространство в полза на концентрацията на властта в собствените му ръце, и за прехода на българската политическа система от парламентарна република към открито президентска система на управление. Предсрочните избори в съчетание с един нефункционален парламент след тях ще предоставят на Радев нов продължителен служебен мандат да довърши прехода към своята еднолична власт в полза на евразийския избор за наше общо бъдеще. Не си правете илюзии – дясната ръка на Радев – Стефан Янев вече открито го заяви. Радев ще го каже открито веднага след като вземе цялата власт в държавата.

Както настоящата криза на упражняване на властта в разнородната коалиция, така и провежданите междувременно социологически сондажи несъмнено показват, че едни парламентарни избори в краткосрочна перспектива не са в състояние да предложат резултати, водещи до преодоляване на политическата криза. Напротив – потенциалните изборни резултати в непосредствена перспектива най-вероятно ще я задълбочат, ще засилят блокадата и безизходицата. Нека припомним, че всичко това се случва в условията на безпрецедентна трансформация на международното статукво – най-голямата след 1989 г., която произтича преди всичко, но не само от кремълската агресия в Украйна. Поведението на България в тази криза, което може да бъде уподобено на „орел, рак и щука“ се превръща във все по-сериозно предизвикателство пред българската национална сигурност и перспективите ни за национално развитие.

Единствената разумна алтернатива на така описаното статукво може би изглежда по следния начин. Първо, всяка политическа партия – на власт и в опозиция – да изгради своя собствена позиция за националните приоритети в условията на задълбочаваща се национална и международна криза. Тези партии, които са в състояние да поставят приоритетите за овладяване на кризата чрез сътрудничество и в съответствие с избрания и утвърден от България път на европейско развитие и атлантическо партньорство трябва да загърбят – временно, но необходимо – своите различия от втори и трети порядък и да създадат стабилно обществено и парламентарно мнозинство. Второ, това мнозинство трябва да бъде способно да излъчи и категорично да подкрепи правителство, чиято формула може да бъде различна, но мандатът му – ясен и непоколебим. Възможно е между тези партии да съществува непреодолима понастоящем омраза, препятстваща формула за пряко политическо съюзяване. Тогава на дневен ред може да излезе създаването на експертна – програмна формула за управление, която да получи ясен мандат и подкрепа за определен срок от време – например, до местните избори догодина.

Какъвто и да е изходът от настоящата криза, едно е очевидно – колкото и да са значими, разделенията от 2020 и 2021 г. трябва да минат временно на заден план, за да бъдат решени проблемите на държавното управление и националната сигурност в настоящата ситуация на драматични геополитически предизвикателства пред България и региона, който тя обитава.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized