Закупуването на изтребител Ф-16 за българската военна авиация е правилното решение от гледна точка на стратегическите национални интереси на България в обозрима перспектива. Не съм компетентен да оценявам военно-технологичните качества на този самолет в сравнение с другите възможности. По силата на здравия разум мога да допусна, че ако всички съседи на България са въоръжени с модификации на този изтребител (Сърбия е особено изключение), ако той е на въоръжение във ВВС на Израел, ако повечето централно и източноевропейски страни са го въвели на въоръжение в своите ВВС – то Ф-16 очевидно има качествата, които го правят предпочитан избор. В бивша източна Европа само две национални армии – на Чешката Република и Унгария – са въоръжени с изтребителя на СААБ „Грипен“, но не са го закупили, а са го взели под дългосрочен наем или лизинг. Но закупуването на Ф-16 за Българската армия има смисъл далеч отвъд военно-технологичните характеристики на този изтребител.
Като член на НАТО България се ползва от общите гаранции на Алианса като система за сигурност срещу ангажимента да приведе своите въоръжени сили, тяхното въоръжение, оборудване и комуникации в съответствие със стандартите на НАТО. За съжаление, през изтеклите 14 години на членство ние направихме твърде малко за да реализираме това свое задължение. Междувременно развитието на международната система и стратегическият контекст, в който съществува българската държава през последното десетилетие издигат нови предизвикателства пред националната ни сигурност. В непосредствена близост до нас се реализира стратегическия проект на Путинова Русия за всеобхватно противопоставяне на Европа и на Запада. Москва не разполага с ресурсите за директна завоевателна политика извън сферата на постсъветското пространство, но води масирана пропагандна – хибридна война за дестабилизация на източноевропейските общества, за вътрешна поляризация и антагонизиране на общественото мнение в страни като България с цел доброволна промяна – и подмяна на техния избор в полза на членство в ЕС и НАТО. Русия не разполага с алтернативен социален, стопански и отбранителен модел, който да предложи на своите европейски съседи вместо членството им в институциите на Запада. Самата Русия се задъхва от провала и блокадата на собствения си опит за модернизация. По силата на вековни традиции на имперско стратегическо поведение Москва „изнася“ в чужбина вътрешните си напрежения и играе изцяло негативна роля за дестабилизация на европейските общества. Балканите са основен прицел на тази стратегия на Кремъл.
На юг от нас се разгръща новия проект на Ердоганова Турция, която се оттегля от ролята си на преден пост на Запада спрямо Близкия изток и Евразия – роля, която Турската Република играеше през Студената война и до края на 20 век. Националната идеология на кемализма бе заменена с идеология и стратегия на неоосманизъм и „многовекторна“ политика на качествено нови отношения с Русия, с арабския свят и Иран. Интересът и въвличането на Анкара в балканския регион се увеличават с всеки изминат ден. Разрастващият се интервенционизъм и ново партньорство между Москва и Анкара се разгръщат в условия на многоизмерни кризи на европейската интеграция, които засягат и потенциала на Европа да се защити от поредица нови и стари предизвикателства като тероризъм, масирана имиграция и т.н. В тази ситуация непрекъснато нараства значението на преките отношения между страни като България – заемащи гранична позиция в системата на евроатлантическа сигурност – и САЩ. Стратегическото партньорство на България със САЩ е все по-важна предпоставка за българската национална сигурност.
Дневният ред на политиката във Вашингтон също се променя, но базисните интереси на САЩ по южната и източната граница на атлантическия свят остават непроменими. За Америка е важно да спира експанзията на руския стратегически проект срещу източна Европа ако не желае да допусне ерозия на своята собствена система за сигурност, за която военното присъствие на територията на Стария континент е от ключово значение. Ако през Студената война това присъствие на американската военна сила бе концентрирано в западна Европа, днес неговият център се измества все повече на изток. Румъния и Полша максимално се възползваха от тази промяна на стратегическата ситуация. Двете страни са ключови съюзници на Вашингтон за ограничаване и спиране на руското стратегическо проникване в Европа. Но стратегията на Русия не се изчерпва с натиск върху бившите страни от Източния блок. Русия навлезе в Близкия изток, упражнява нарастващ контрол върху Сирия и задълбочава партньорството си с Турция. Анкара търгува с Вашингтон и Брюксел буквално за всяка своя стъпка в подкрепа на западните интереси и стратегически позиции. Русия очертава полукръг на нарастващ стратегически натиск върху източна и югоизточна Европа, а Турция се възползва максимално от това. В тази ситуация за Вашингтон е важно да преструктурира своите регионални съюзи, включително на Балканите. „Гърция противодейства на зловредното руско и китайско влияние… и е стълб на стабилността на сложните Балкани“, твърди „Интегрираната държавна стратегия“ на Държавния департамент на САЩ. Според тази стратегия позицията на Гърция е „от ключово значение за националната сигурност на САЩ.“ (в-к „Катимерини“).
Нека обобщим. На север от нас Румъния заема позиция на все по-ключов съюзник на Вашингтон с лице към нарастващия руски натиск. На юг от нас стратегическата роля на Гърция за САЩ нарства в същата пропорция, в която отслабва надежността на Турция като преден пост на западния съюз спрямо Близкия изток и Евразия. На запад от нас промените в Македония бяха осъществени с посредничеството на Вашингтон и Брюксел с цел стабилизиране на Западните Балкани и повишаване на тяхната устойчивост спрямо външен стратегически натиск. България пряко печели от тези промени и подобрява отношенията си със Скопие. Сърбия остава основния съюзник на Москва в региона и както историята, така и настоящето ни дават категорични основания да твърдим, че колкото по-близо е Белград до Москва, толкова по-несъвместим е руския стратегически интерес с интересите на България. Къде сме ние? Разделени сме на „фили“ и „фоби“, предоставили сме националното си информационно пространство за яростна пропагандна война на великодържавния интерес срещу България и българската принадлежност към Европа и Запада. Ние можем да бъдем ключов съюзник и стратегически партньор на Вашингтон в рамките на западния съюз, за да гарантираме устойчиво и дългосрочно своята национална сигурност и модрнизацията си, но вместо това сме вътрешно блокирани и раздвоени от успеха на хибридната война да разложи и противопостави българската политическа класа и обществено мнение във време, в което трябва да се заеме позиция. Някой би казал – че защо да сме съюзници на Запада и Вашингтон, защо да не сме съюзници с нашите руски братя? Хайде господа, сложете на масата това, което ви предлагат вашите руски братя. Какво предлагат на България, а не какво предлагат лично на всеки един от вас. Военен съюз с Киргистан и Беларус? Руски технологии и инвестиции за модернизация на България? А самите руснаци откъде ще ги вземат – ако ги имаха, щяха да модернизират първо самите себе си. Гаранции за национална сигурност на България – откъде? В центъра на Балканите, заобиколени от инфраструктурата на западната система за сигурност? На границата с новия стратегически неоосмански проект на Анкара – все по-близък партньор на Москва?
Петата колона знае, че няма какво да извади като реална алтернатива на принадлежността на България към Европа и западния съюз. Затова играе хибридния покер с поредица от блъфове, призвани да дисквалифицират страната ни като печеливш и надежден съюзник на НАТО и ЕС. В този контекст можем да се върнем на стратегическата стойност от закупуване на изтребителя Ф-16 за българските ВВС. Подобна стъпка би ускорила интеграцията на България в системата на атлантическа сигурност. Тя би дала гаранции на Вашингтон за перспективата на едно задълбочаващо се стратегическо партньорство с България. Би изчистила – поне отчасти – образа и реномето на българската държава като съвкупност от случайно издигнали се хора на власт, които не знаят какво искат и могат да действат само под натиск – откъдето дойде по-големият натиск, натам и вървят. Сделката за Ф-16 би била добра стъпка за дългосрочния ни национален интерес – за дългосрочната ни национална сигурност. Една добра стъпка, която трябва да бъде последвана от други добре об,мислени и последователни стъпки в същата посока.
И пак виждам вечния намръщен неверник от Ганковото кафене, който пита: „Стига бе, ами ние какво печелим от това, че си даваме парите на Америка?“ В кафенето нямат отговор на този въпрос. Затова нека им припомним нещо, което кибиците там могат да разберат. Днес България продава оръжие на външни пазари на стойност 1,5 пъти по-голяма, отколкото най-големите продажби през 80-те години. Тези външни пазари се осигуряват от партньорството и съюзничеството на България със САЩ и в НАТО. Това не сте го чували досега, нали? Хубави пари се плащат, за да не знаете такива неща…
Отломки от огледало 