Фейсбук, 20 август 2022 г.
През последната година арменците в Кавказ изгубиха напълно своите завоевания от съседен Азербайджан след 1989 г. Окупирането на областта Нагорни Карабах (Арцах), населена предимно с арменци, но дадена на азерите от болшевиките, бе значима победа на арменския национализъм, подкрепена от Москва и отстоявана повече от 30 години. Създаден като квази независима държава с помощта на Армения и Русия, анклавът успя да окупира и съседните на Карабах области на Азербайджан с цел максимизиране на сигурността на малката република (формално отделена от Армения).
Азербайджан преглъщаше унижението от тази окупация, както и наследения от нея бежански проблем на голяма общност азери, прокудени от Карабах, поради невъзможността да се противопостави на Русия. Москва официално заемаше позата на „посредник“ и изпращаше „миротворци“, но на практика бе стратегическия спонсор на арменската победа в Карабах/Арцах. Баку се опираше на подкрепата на Турция, която обаче нямаше ресурса да помогне за деокупация на областта в пряк сблъсък с Русия.
Подкрепата на Москва за Ереван имаше своята цена – както обикновено, твърде горчива. На арменска територия, в Гюмри бе разширена и укрепена най-голямата руска военна база в Кавказ – на линията на наследената стратегическа делимитация между Руската и Османската империя от 19 век. Армения се разви като (полу) независима държава изцяло в ролята на стратегически придатък на руските интереси в региона. Това означаваше също авторитарен режим по руски образец, пълна стопанска и енергийна зависимост от Москва, отказ от сътрудничество с ЕС и Запада – извън помощтта, която арменската диаспора можеше косвено да оказва на Ереван. Това, което Украйна не изтърпя като унижение от Янукович – и излезе на майдана, Армения покорно търпеше 30 години. Самоизолира се от света в полза на Москва – само и само да запази контрола си върху Арцах.
Всичко това рухна като картонена кула през 2020 г. Азербайджан реформира своята армия с огромните доходи от износа на петрол и газ и с помощта на Турция осъществи ефективна интервенция с цел деокупация на Карабах. Арменците от областта, за три десетилетия отстояли с много кръв и лишения свободата си, трябваше да претърпят поражение, а голяма част от тях да се окажат отново бежанци. Москва перфидно „посредничи“ в тази арменска трагедия. Ако някой си мисли, че неговата преданост към Русия поражда ответен ангажимент – емоционален и политически – значи този някой е неук и наивен досущ като български русофил. Русия хладнокръвно предаде Армения и Арцах – все едно поради какви конкретни стратегически основания и аргументи.
Преди броени дни Азербайджан разшири своя контрол, окупирайки на практика цялата област на Карабах. Арменските анклави в определени зони се съхраняват, но изцяло под стратегическия контрол на Баку. Кремълският „спонсор“ на арменските победи от последните 30 години се разсея – той си има по-големи проблеми от пълната деокупация на Карабах от страна на Баку. Армения отново е губещата страна в този ключов за стратегическото развитие на Южен Кавказ конфликт в постсъветската епоха. Но освен загубата на Арцах, Ереван ще трябва да отчете невъзвратимите загуби на 30 години пропуснато стопанско, обществено и политическо развитие, през каквото преминаха редица други постсъветски републики. Съседна Грузия – при всичките си люшкания нагоре и надолу – има отчетливи постижения в своето национално строителство. За Азербайджан вече споменахме – авторитарният режим на Алиев процъфтява на основата на приходите от нефт и газ.
Армения си остава бедна, обществено нестабилна страна, понасяща последствията от авторитарното националистическо управление на карабахските кланове под покровителството на Кремъл. Страна, която тепърва ще трябва да се институционализира по стандартите на цивилизования свят, да търси регионални и надрегионални ресурси за партньорство, развитие, стабилност и сигурност. Трагедията на Армения е драматично предупреждение към всеки, който си въобразява, че може да устрои живота си под покровителството на руския имперски стратегически интерес. Москва използва Армения и захвърли Армения на произвола на съдбата.
В България има множество гласовити властолюбци, които пропагандират или пък „тихичко“ работят за „преориентация“ на България под евразийски ботуш. Съдбата на малка Армения нека бъде сурово предупреждение към всички, които споделят подобни илюзии. Русия е примитивна, безскрупулна и насочена към поражение и разпад квази имперска сянка на миналото величие на Златната Орда и нейните наследници. България е европейска страна и европейски народ. Всички приказки за „братство“ с наследниците на Ордата са измамна имперска пропаганда, която тече от столетия. Събудете се! Вземете се в ръце! Освободете се от кремълските марионетки на „Дондуков“, на „Позитано“, сред олигархичните върхове, които забогатяват от пряко предателство на България в полза на Москва. Съдбата на Армения е сурово предупреждение – не го подминавайте с лека ръка!
Отломки от огледало 