Съединението…

Фейсбук, 6 септември 2022 г.

Честит ден на Съединението! Българите, водени от своя млад политически, интелектуален и военен елит се преборват за своето единство само шест години след като конгресът на Великите сили в Берлин подрежда политическата карта на Балканите.

Днес мястото на България на политическата карта на Балканите и Европа не е оспорвано никъде другаде освен … в душите на нашите съвременници българи. Хората, които преди три десетилетия решиха, че мястото на България по достойнство е в обединена Европа, в общността на демократичните нации на съвременния свят. Допуснахме геополитическите съперничества, генерирани от Изток системно да уговарят българите чрез масирана пропаганда, че нашето място е другаде – не в Европа, а в Евразия.

Хибридната война разчита на две много важни предпоставки. Първата – че ние забравихме необходимостта да пазим своята демокрация. Забравихме, че демокрацията не е кресло, в което можеш да седнеш, а е оръжие, което достойно трябва да носиш. Затова пуснахме чуждата пропаганда да промива необезпокоявана мозъците на няколко поколения българи вече повече от десетилетие.

Втората препоставка – митът за „дядо Иван“. От дълбините на робските векове, ожесточен от унизителното си битие, българинът вярва, че има една сила, която подобно на съдбата ще дойде и ще „освободи“ нашенеца от това, което се е струпало върху главата му като битие. Битие, наложено отвън, но и битие, подпечатано от собствения му мироглед и душа на подчинен човек. Оттогава насам „дядо Иван“ идва и си отива, но българинът много лесно забравя, че истинският Иван драматично се отличава от митичния…

Днес българите отново са разединени. Но, за съжаление, по по-труден начин, отколкото на Княжество България и Източна Румелия. Днес българите са разполовени вътре в собствената си национална душа. Една част от нацията търси своето бъдеще в направения по достойнство избор – като част от цивилизования демократичен свят. Тези българи виждат, че за три десетилетия ние имаме трудности да се интегрираме по достойнство в общността на демократичния свят.

Пречи ни не само корупцията, чалгата, простотията и публичната лъжа. Пречи ни първоизточникът на всички тези обществени дефицити. Този първоизточник е съхранената от времената на комунизма колониална зависимост от реалния дядо Иван. Пречи ни невъзможността да видим зад митичния дядо Иван, реалния колонизатор и грабител дядо Иван. Докато не скъсаме пъпната връв на новата българска държавност и обществена система с колонизатора дядо Иван – ще търпим сходството си с квази феодалната обществена и душевна структура на евразийския Изток. А тази структура е чужда на националната ни идентичност, която е европейска – вследствие на вековните усилия да бъдм част от Европа.

Другата част от българите продължават да вярват в мита за дядо Иван. Те са забравили или никога не са виждали истинския дядо Иван. Огорчени са от битието си в реална днешна България – както своите предци някога. И както същите свои предци, те търсят лек за раните на това битие в стария мит. И излагат своята родина на риска отново да бъде погребана под плътното покривало на евразийското безвремие.

Няма по-важна задача за българите днес от тази да се разберат помежду си. Доверие между враждуващи страни се създава трудно – а ние допуснахме точно това, да враждуваме помежду си. Съединението е пример за това, че когато българите осъзнаят своя интерес и своята идентичност – те са в състояние да забравят факта, че гледат в различни посоки и заедно да постигнат успех.

България винаги е била като двуликия Янус – с очи вперени на Изток, с очи вперени на Запад. Съединението е Божия дар на възможността ние заедно да насочим поглед към самите себе си и да разберем, че не митовете за външния „освободител“ са нашата същност, а способността ни свободно и без покровители да видим своя път – и заедно да го поемем. Дай Боже на българите едно ново Съединение – Съединение на духовно проглеждане за собствената им цялост и за собствения им смисъл!