Кремълската пропаганда и европейската независимост

Фейсбук, 2 април 2022 г.

Не съществува особена оригиналност в пропагандните тези на Кремъл срещу Европа – включително и в руската пропаганда на българска територия. Основна цел на Моксва след 1945 г. е геополитическото изтласкване на САЩ отвъд Атлантическия океан и откриване на перспективата за Съветския съюз да сложи ръка върху цяла Европа – а не само върху източната й част. Историята пожела друго – вместо Кремъл да „излезе“ на Ламанш, сталинистката империя рухна и възстановилите независимостта си съветски сателити в Източна Европа бързо помолиха за членство в НАТО.

Днес, в условията на кремълската агресия срещу Украйна великоимперската пропаганда използва абсолютно същия инструментариум от „теории“ и интерпретации за поведението на Европа, както в десетилетията на Студената война. Европа се е „зачеркнала“ от геополитическата карта съгласявайки се да се „подчини“ на Вашингтон в обявяването на сурови санкции срещу агресора – Москва. Така Америка печели, а Европа губи, сателитизирайки се под интереса на Вашингтон.

В Европа обаче не мислят така. Макар, че Старата госпожа и основните й политически столици често са правили значими стратегически грешки и са губили образа си в трудно допустими компромиси, този път Европа реагира единна и в пряко съответствие с дългосрочните си интереси – както стопански, така и геополитически. За големите европейски страни е очевидно, че Путин не тръгва само срещу Украйна – той започва с Украйна. Следващите стъпки на агресията ще се насочат срещу бивша Източна Европа, а финалната цел на загубилата реалистична оценка за себе си кремълска диктатура е да подчини Европа като цяло. Ако не със силата на оръжието, то с диктата на енергийната политика, с подбуждането на безкрайни конфликти между европейските страни и с изнудването на чембърлейнския тип европейски лидери да правят нови и нови концесии на Кремъл.

За европейските лидери отдавна е известно, че бруталната пропагандна война на Путин – „лидера на консерватизма“ – срещу Европа има за цел да представи едно от европейските политически течения – това на левичарския постлиберализъм – като единствена идентичност на Европа, да осмее Стария континент и да постигне ролята на ментор за надигащите се политически вълни на десния национален полулизъм в европейските страни. Тази пропагандна война върви ръка за ръка с другите две стратегии на Кремъл от 21 век – масиран енергиен натиск до монопол на доставките (където е възможно) и разгръщане на мащабна корупция по върховете на властта – навсякъде, където това е достъпно. А то е достъпно в цяла Европа.

Ако Путин бе продължил „вливането на отрова“ в Европа с „мирни средства“, описани по-горе, то чембърлейнските европолитици щяха напълно да му предадат ключовете на „крепостта Европа“ в рамките на още 1-2 десетилетия. Кремълският диктатор обаче прояви нетърпение и започна варварска агресия срещу най-близкия на русите народ – срещу Украйна. Ето тук прозвуча „алармата за събуждане“ на безгрижно водещите „мюнхенска политика“ евролидери. С агресията срещу Киев те разбраха какво ги чака, ако продължат да обслужват стратегията на Кремъл за завладяване на Стария континент.

Не е случаен фактът, че санкциите, приети в Брюксел, Берлин, че и в Париж са по-мощни от тези, приети във Вашингтон. Просто защото за Америка руската агресия е предизвикателство, но не на живот и смърт. Докато на Стария континент стана очевидно за всички, че за Европа Путин означава смърт – и не просто геополитическа смърт. Европа отдавна се е саморедуцирала до геополитическа провинция по манталитет – ако не по статут. Не е случайно, че най-богатата икономика – европейската – се охранява от най-беззъбата, практически отсъстваща система за сигурност, планирана, но неосъществена на европейска територия от 30 години насам. (Европейската сигурност продължава да бъде идентична с атлантическата сигурност.) Путин означава смърт за Европа с отчетливата яснота на своите цели – да я подчини, да я ограби, да я изнудва по пътя към тоталното подчинение, ползвайки услугите на прикупени от самия него „лидери“ и политически движения. С агресията към Украйна Европа се събуди и видя „в очите“ всичко това.

Затова беснеят кремълските тролове и пропагандисти, затова плачат за „Европа“ – че Америка пак я била подчинила. Гроздето е кисело! Европейците най-после проявиха чувство за самосъхранение – за първи път от десетилетия. За първи път от много години насам Европа придобива – завоюва своя стратегическа субектност. Надяваме се, че ще последват адекватни стъпки на отстояване на тази субектност – и спрямо Москва, и спрямо Пекин и спрямо всеки друг, който има взимане-даване със Стария континент. Надяваме се на нов и мащабен диалог в НАТО и в Трансатлантическите отношения. Ако Европа избере да бъде богата и слаба като стратегическа проекция, тя много скоро ще придобие бъдеще на бедна и унизена периферия на бруталния нов свят, който обитаваме. Нека се надяваме, че Европа наистина се събуди! Въпреки, че няма да е лесно да се преодолеят навиците и практиките на „мюнхенска политика“, докарала – в комбинация със системно погрешните стратегически ходове на Вашингтон – Кремълската агресия отново на прага на Запада.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s