По повод статията на Александър Дугин „Блатото пресуши Тръмп“ http://www.memoriabg.com/2017/04/12/blatoto-presushi-trump/
Този текст разкрива начина на мислене и мирогледа на върховния идеолог на нео-евразийстгвото – А. Дугин – по-ясно, отколкото огромните по обем книги, публикувани от него преди това. Тезата за идеологията като илюзорно съзнание бе пестеливо използвана от разпоредителите на марксизма-ленинизма, да не би редовите маси да си помислят, че тя се отнася и за „най-прогресивната идеология“. Дугин е випускник на МГУ от онази епоха, но си е позволил да забрави – по същество – тази теза. Неговата оценка за Д. Тръмп и „блатото“ показва до каква степен идеологическият гуру А. Дугин живее в „кулата от слонова кост“ на собственото си илюзорно идеологическо самосъзнание. Дугин констатира, че „блатото пресушило Тръмп“, защото с бомбардировката над летището на Асад го принудило да наруши предизборния си договор с „добрата стара Америка, изолационистка и консервативна“, която очаква своя президент да се грижи за „America first“ и да не се меси в световни събития, които не я засягат пряко. (Грижата за тези събития ще поеме Москва – ще се жертва…)
Тази носталгия по Америка „преди Удроу Уилсън“ не е запазена марка на А. Дугин. Цялата съветска – след това руска – държавна идеология след Втората световна война е изградена върху основната стратегическа цел на империята – да бъдат принудени САЩ да се оттеглят отново отвъд Атлантическия океан, за да може Москва да се разправи „по европейски“ с останалото от стратегическия – геополитическия потенциал на стара Европа. Дугин е наследник на тази великодържавна традиция, но в отстояването й той достига до идеологическа илюзия, която преди него кремълските стратези не са си позволявали. Изглежда, че Дугин – и други в Москва – искрено са вярвали, че с избора на Доналд Тръмп, те ще бъдат в състояние да върнат часовника на историята в епохата преди „двамата Рузвелт“. Теодор Рузвелт (президент от 1901-1909 г.) слага началото на модерния американски интервенционизъм, а Франклин Д. Рузвелт поставя САЩ начело на западния свят, измествайки от тази роля Британската империя и другите изтощени европейски велики сили. Да мечтаеш връщането на Америка обратно в епохата от преди 20 век е разбираемо за манталитета на един великодържавен идеолог, но да го смяташ за възможно е белег за пълна подвластност на собствените идеологически илюзии и утопични светове. Ако трябва да сравним очакването на Дугин от Тръмп да върне Америка в изолационисткия 19 век с аналогичен пример от руската история – все едно е да очакваме някой да върне Русия в епохата от преди Иван Грозни. Парадоксът на сравнението идва оттам, че ако днешна Русия попадне под властта на нео-евразийската утопия на Дугин, това завръщане в миналото в геополитически план става в известен смисъл застрашително възможно.
Развитието на една личност – както и на едно общество, на една страна във времето наслагва нови пластове на идентичност и реалност. „Добрата стара Америка“ от епохата на изолационизма в известен смисъл безспорно съществува и гласува за Тръмп през 2016 г. Но тя е исторически пласт, който отдавна не може да определя посоката, в която страната върви напред. Потенциалът на тази „стара Америка“ е достатъчен за да наложи коректив на прекалено бързите и болезнени промени, които „новата Америка“ понякога предприема. Което се случи с избора на Д. Тръмп. Тези елементарни за социалното познание истини по един причудлив мисловен механизъм остават неразбулена тайна за иначе мощния интелект на нео-евразийския идеолог Дугин. Защо очевидно невъзможното – завръщането на „старата Америка“ – става възможно в съзнанието и светогледа на Дугин? В неговата философия на историята преходът на света от традиционно общество към модерната епоха е процес, характеризиращ само западната цивилизация, която иска да имплантира модерността – и следващата я постмодерност – като тумор в социалната тъкан на останалия свят, включително Русия. Мисията на Русия според Дугин е да спаси света от Запада и неговата (пост)модерност. В името на какво? В името на тържеството на традиционализма. За самия Дугин завръщането в епохата преди Иван Грозни е не само желано, но и възможно. Мощната нео-евразийска утопия е ретрограден идеологически проект на човек, чийто собствен живот е показателен за обществения му идеал. Дугин принадлежи към архаична православна секта на старообрядници – староверци. Утопията на древното руско минало е идеалът му за руско – великоимперскоимперско и могъщо бъдеще. „Дълг на евразиеца е“ – казва Дугин – „когато стане сутрин, първо да плюе на Запад…“
Нищо в човешкото мислене не е достатъчно странно за да няма право да съществува. Веруюто на Дугин се вписва естествено в голямата вълна на идеен и ценностен фундаментализъм, който залива нашата епоха – ислямски, хиндуистки, от „Библейския пояс“ или от другаде. Интересният проблем е защо прагматичните и безскрупулни наследници на КГБ се увлякоха по ретроградната утопия на Дугин за Америка и света и, в частност, възложиха очевидно големи надежди върху идването на Д. Тръмп в Белия дом? Дотам си повярваха, че отблясъците на идеологическото им самозаслепение достигнаха чак до интелектуално непретенциозната им пета колона в България. Която – в съответствие със своя интелект и мироглед учреди … българско Тръмп общество… Боже, Боже, прибери си вересиите…
Отломки от огледало 