Как измамиха британците?

Deutsche Welle: „Джонсън, Фараж и с-ие втълпиха на британците, че след Брексит всичко ще тръгне по мед и масло. Те ги излъгаха с измислени факти, фалшиви цифри и сравнения с нацистка Германия. Манипулация от класа!“

„Това бе шедьовър на политическата манипулация. Което всъщност е трагично. Защото Борис Джонсън и неговите помощници от партията ЮКИП обещаха на британските граждани нещо, което не могат да им дадат. И което всъщност дори не искат да им осигурят, защото съдбата на икономически слабите, лошо образованите и социално маргинализираните хора изобщо не ги интересува. Избирателите бяха средство за утоляване на жаждата за власт на демагозите.“  Барбара Везел

Това е вярно, но далеч не само за Брексит. От времето на Едуард Бърнейз (създател и майстор на ПР и масовата манипулация в началото на 20 век) набъбва дилемата как е възможно да съществува системата на демократично управление в условия, в които корпоративни и политически обединения разполагат с концентрирани възможности за масово въздействие върху политическия избор на милиони хора чрез опосредствани инструменти на влияние.

Просвещенската визия за представителната демокрация е изградена върху процес, при който група от хора, живеещи върху обозрима територия – град, село, окръг – избират свой представител, познаващ техните проблеми и възгледи, за да ги представлява в националния парламент. Това е механизмът на представителство в една предимно земеделска цивилизация. Индустриалната епоха създаде големи групи от хора, чиито интереси са екс-териториални – предприемачи, земеделци, наемни работници – и за да бъдат представлявани се появяват политическите партии. През 20 век партиите разчитат преди всичко на „класовото гласуване“ – една обществена класа (хора близки по поминък, култура, образование и имуществен статут) гласува преимуществено за такива партии, чиито програми отговарят на общите им интереси. Връзката интерес – политика се обезпечава от здравия разум, от емоционална принадлежност (нашите срещу „онези“), както и от системна организаторска работа на партиите „на терен“. Когато през 50-те – 60-те години преобладаващата част от западните общества напуска пролетарския си статут и се превръща в средна класа, класовите партии и класовото гласуване отстъпва място на „народните партии“ и на „инструменталното“ – ситуационно гласуване. Размиването на класовите деления се компенсира от състезанието на организираните корпоративни групи – икономически, етно-религиозни, суб-културни и ново-организирани социални движения. Това е епохата на изчистената полиархия – състезание на организираните групи в обществото.

През целия този процес – от земеделския избирателен окръг до полиархичното състезание на корпоративни групи – нараства ролята на технологиите за манипулация, които изискват все по-големи финансови и организационни ресурси (властови или корпоративни) за да бъдат приложени от една група върху обществото. Политиката все повече се продава като Кока кола – с по един-два скрити кадъра във филмовата прожекция, които те карат да „ожаднееш“ – било за „свободен пазар“, било за „глобализация“, било за „национална независимост“ и Брексит, за социализъм, за равенство, за неравенство и т.н. Масата от хората са все по-зомбирани – защото е по-лесно да гледаш телевизия и ФБ, отколкото да четеш и да мислиш – и все по-ирационално афективни в правенето на най-важните публични избори в живота си. Това излизане на демократичния избор все по „на плитко“ става необратимо с глобализацията и необозримия потенциал за арогантна манипулация от страна на глобалните елити и на „великите сили“. Политическата легитимация чрез граждански вот става все по-пряко производна на парите, които си могъл да инвестираш в нея. Времето на големите идеологии от 20 век отмина и сега масираната манипулация се прави „на парче“ – масата е лъгана по конкретни поводи, с конкретни цели и без капчица срам тогава, когато едни и същи олигархични групи плащат вчера и днес за кампании с противоположни цели – те просто наемат две различни ПР агенции. Това е епохата, в която неолиберализмът продаде на глобалния свят визията, че общественият интерес е пряко производен на сумата от частни интереси, действащи в различни посоки. Резултативната величина е „обществения интерес“. Тази изключителна по своята арогантност теза бе приета от повечето mainstream политически движения, обединили се около неолиберализма между 1980-2008 г. Въпреки, че влиза в пряко несъответствие с основната дефиниция на представителната демокрация от епохата на Просвещението – за да има общество и демокрация, хората трябва доброволно да се откажат от част от своята свобода за да се споразумеят за граници помежду си – съгласието по тези граници е обществения интерес на хората, превърнали се в граждани.

Епохата на масовата манипулация роди политическа конкуренция между два типа „политически оферти“ – откровено елитистки, изразяващи логиката на статуквото и популистки. Когато олигархичните елити не могат да убедят с каквато и да е манипулативна кампания гражданите да подкрепят статуквото, или когато искат да променят статуквото в ущърб на обществения интерес, олигарсите плащат на харизматични популисти, които обещават на нахъсаните тълпи, че ще накажат „виновниците“ за статуквото и ще направят нещо много просто и много хубаво. Примитивизмът на популизма отразява примитивизма на инструментализираната манипулация, чрез която се управляват целенасочено изгубилите разума си народни маси. Така стават постижими Брексит, социализмът, нео-консерватизмът, национализмът, космополитизмът, ксенофобията, мултикултурализмът – всяко нещо тогава, когато потрябва. Възраждането на демокрацията може да се осъществи преди всичко чрез демаскиране на манипулацията. Но за добро или лошо – поумняването е индивидуален процес. И едва след него става възможно обединението на поумнелите срещу олигарсите, мошениците и манипулаторите. Не съм краен песимист, но и реализмът изисква време, понякога -много време…

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s