Разделението на обществото и подчинението на България на Кремъл

Фейсбук, 14 април 2022 г.

https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-spasibo-vam-levi-sili-s-vlast-v-balgariya

Към аргументите на д-р Янев трябва да се прибави още един – мисля, най-значимият аргумент: разделението на българското общество и поляризирането на позициите на двете основни групи в него. От едната страна са хората, които заедно с цяла Европа съчувстват на украинския народ – жертва на кремълската агресия и осъждат маниакалния имперски нацизъм на путиновия режим. От другата – наследниците на БКП, ирационалната русофилия, платената пета колона на Москва и българските фашизоидни групички и партии, които защитават и оправдават – пряко или йезуитски притворно – престъпленията на Кремъл в Украйна.

България не съумя да постигне своето обществено помирение след почти цял век граждански конфликт, започнал след войните през 20-те години и продължаващ, макар и слава Богу в пропагандни войни, и до ден днешен. Пристрастен съм и не смятам да го крия. Българският комунизъм винаги е бил и си остава основен виновник за тази гражданска война, която унищожава настоящето и бъдещето на България. Тази вина се състои не толкова в комунистическия радикализъм – всички комунисти по света са радикални сектанти с престъпно поведение на власт. Основен проблем при българския комунизъм е неговото вдъхновено слугинство на чужда сила и чужд великодържавен интерес – този на Русия и Кремъл.

Обслужването на имперските интереси на Москва започва от самия генотип на българския комунизъм – партия, създадена като секция на Комунистическия интернационал и винаги поставяла интересите на имперския господар по високо от националните интереси на собствената си страна. Това е причината – и отговора на въпроса защо след краха на комунизма бившите комунистически партии и производните им политически елити в повечето източноевропейски страни успяха да се трансформират в национални леви политически движения – в Полша, в Унгария, в Румъния, докато БКП само смени името си, но нейната членска маса и нейният елит запазиха „святия принцип“ на слугинажа към Москва.

Затова днес – 32 години след рухването на източноевроипейската империя на Москва – България продължава самотно да стърчи като единствената оцеляла във времето покорна колония на великодържавния империализъм. В енергетиката ни господства руски монопол. Олигархията ни е част от руската олигархия – както и организираната престъпност, допълзяла до върховете на държавата. Наследниците на КГБ – от руски и от български произход – се чувстват на върха на България „у дома си“. Българската пета колона на Москва хазяйничи спокойно в българските медии и води успешно – почти с монопол – хибридната война на Кремъл срещу цивилизования свят на българска територия. България плаща тежък колониален данък на продължаващото великодържавно господство над България.

В този контекст не буди съмнение, нито учудване робската позиция на страх и подчинение на значими части от българския политически елит по повод поведението на българската държава спрямо агресията на Путин в Украйна. Нито патрон или един „калашник“ няма да заминат за Украйна прекосявайки мощната стена на доброволния слугинаж на Позитано пред Москва. И как да заминат? Нали ако БСП се съгласи на доставката, нейни „сестрински“ партии в лицето на „Възраждане“, Янев § Со., Радев § Со, веднага ще се възползват от „отстъплението“ за да преразпределят гласовете на Позитано и да се самоизтъкнат като по-верна прислуга на Кремъл.

Един век след своето начало, българският граждански конфликт придобива нови и опасни измерения. Живеем в свят на бърза промяна, създаваща нови и възраждаща стари дилеми пред обществата на Европа и света. Украйна се бори на живот и смърт с руската агресия, защитавайки не само себе си, а Европа, цивилизацията и човечността. Ние нямаме сетиво за тази морална дилема, за която умират светли хора на няколкостотин километра от нас. Ние оставаме в епохата на робско безвремие, в което ни потопи сталинистката окупация след 1944 г., чийто екзекутор бе колониалната администрация на Москва в България – БКП. Ако не се събудим – горко ни!

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

ЗАЩО СЕ СТРАХУВА БЪЛГАРИЯ?

Портал Култура, 9 април 2022 г.

Ръководена от хора с посредствени качества и занижено чувство за отговорност, България е изправена пред сериозни предизвикателства за своята сигурност и за реализацията на националните си интереси в средносрочно и дългосрочно бъдеще. Войната в Украйна поражда сериозни и необратими промени в баланса на силите в Централна и Източна Европа, в постсъветското пространство и на Балканите.

Ситуацията, която се очертава след месец и половина руска агресия спрямо Украйна, показва, че за Москва ще бъде трудно до невъзможност да спечели – в който и да е смисъл на тази дума – войната, която започна. Факторите, препятстващи руската победа, са многообразни, но по-важните сред тях са следните. Първо, лошата подготовка на руската армия за завладяване и овладяване на значими териториални пространства в Украйна и очевидната невъзможност за подчиняване на гражданското население, което ги обитава. Дали това се дължи на систематична корупция, на подценяване на стратегическата бойна задача, поставена от Кремъл, на неадекватно формулирани очаквания спрямо поведението на украинската държава и общество – очевидно всеки от тези фактори има своето значение за слабата мобилизация на руската армия. Най-важният фактор сред тях обаче е нежеланието и неспособността на мнозинството руски войници да воюват пълноценно срещу хора, които буквално до вчера са били техни най-близки, единородни братя. По-голямата част от бруталните убийства и други престъпления, направени от руските сили в окупираните региони, най-вероятно се дължат на вкарването на терена на бойните действия на специализирани части на ФСБ, на наемници от т.нар. „частни военни компании“ и на донаборни войници от най-отдалечените от Украйна региони на Руската федерация.

Второ, каквато и да е възможност за изразителна руска победа в тази война се препятства от невероятно силната мотивация и мобилизация на украинската държава и общество за оказване на максимална съпротива на руските нашественици и за защита на националната независимост и достойнство на Украйна. Пред очите ни израства една нова, велика европейска нация. Тя се конституира по същия модел, по който са създадени останалите нации в Европа и света – като следствие, като реакция на мощен външен натиск – имперски, съседски, на „велика сила“, пожелала да ги подчини. Трето, дори Украйна да бъде принудена под натиска на несъразмерната сила, притежавана от руския агресор, да направи определени компромиси, режимът на Путин ще излезе от тази военна кампания сериозно и дългосрочно отслабен, което ще има своите последствия върху цялостния статут на РФ като значителна международна сила. Стратегическите позиции на Москва ще бъдат в значителна степен подкопани, въпреки, че рисковете, които носи едно подобно отслабване, могат да породят нови агресивни проекти на Кремъл, опити за шантаж и изнудване на международната общност с употреба на неконвенционални оръжия и т.н.

Ерозията на силовия потенциал на една държава с мащаба на РФ неизбежно поражда и ще поражда сериозен стратегически вакуум във всички пространства, където тази държава е проектирала своята сила и влияние. В Средна Азия и в Далечния изток тази ерозия ще бъде – неизбежно и поне до известна степен – компенсирана с разширяване стратегическото влияние на Пекин и – възможно е – на Япония. На юг ще се засилят процесите на влияние и натиск на фактори от Близкия изток, включително и на радикалния ислям. Влиянието на Турция върху Кавказ вече значително нарасна с успешната кампания на Азербайджан срещу Нагорни Карабах и ще продължи да се разширява. Какви процеси биха могли да се отключат в Северен Кавказ засега е малко рано да прогнозираме. В Централна и Източна Европа нарастват значително стратегическият потенциал и влияние в дългосрочна перспектива на група държави, които имат ключово значение за сдържане на руската агресия и за подпомагане на ефективния отговор на Украйна на агресията. Това са Полша, Румъния и самата Украйна, която е много вероятно да излезе от изпитанията на тази война като нова и значителна регионална сила. Към този стратегически триъгълник между Варшава, Киев и Букурещ без съмнение ще принадлежат и позициите, и усилията на Балтийските страни, Чехия, до известна степен – Словакия. Тази нова стратегическа концентрация на източния фланг на НАТО ще оказва значимо въздействие върху цялостния процес на развитие на европейската сигурност. В измеренията на сигурността старото деление между силни и значими – западноевропейски фактори, и по-слаби и второстепенни – източноевропейски партньори, ще бъде в значителна степен заличено.

България се намира в средата на тези многообразни процеси на преформатиране на източноевропейското стратегическо пространство. От север ние сме свидетели на конфигурирането на този нов и значим център на геополитическо влияние, който се появява на източния фланг на НАТО с основни актьори Полша, Румъния, Украйна, Прибалтика… На юг от България ще бъдем свидетели на все по-значимо разширяване на стратегическата роля на Турция в няколко съседни на нейната територия региони. Вече споменахме Кавказ, можем да очакваме и промени в поведението на Анкара спрямо Сирия и Близкия изток – ако руското присъствие там отслабне или бъде преобразувано. В резултат на новата позиция на Турция неизбежно ще нараснат и нейните амбиции за влияние на Балканите. И днес Анкара има сериозно въздействие върху определени сфери на обществения живот в Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина. В България влиянието на Анкара също се засилва през определени метаморфози на Движението за права и свободи, които засега нямат пряк публичен израз. На запад от нас се засилват амбициите и инвазивността на Сърбия, която от една страна е ключовият съюзник на Путинова Русия на Балканите (и Източна Европа), а от друга – наследник на геополитическа традиция на внимателен баланс между Изток и Запад, Европа и Русия. Сърбия се готви да закупи изтребители „Рафал“ от Франция, след като придоби ескадрила руски Миг-29. Белград активно използва подкрепата на Москва за разширяване на своя контрол върху Скопие, Баня Лука и Подгорица, но поддържа и кандидатурата си за членство в ЕС, макар и процесът да е максимално бавен заради проблемите с Косово.

Какво прави България? Краткият отговор е – страхува се. Страхува се да не я „накаже“ Путин за това, че принадлежи към Европа и НАТО – и затова е „вражеска страна“. Страхува се да помогне на Украйна с оръжия – единствена заедно с Унгария в цяла Европа. Страхува се да се превъоръжи със съвременни оръжия и от две десетилетия „ремонтира“ стари съветски таралясници в корупционна схема с Москва. Страхува се да разположи военни части на НАТО, за  да не би да стане „обект на удар“ от Путин. Страхува се… Страхува се… Но проблемът, разбира се, далеч не е само психологически. България се управлява от хора, които в различно време и по различен начин са поемали различни ангажименти за „умилостивяване” на Кремъл. Помним какво бе влиянието на ключови московски емисари за протичане на президентските избори през 2016 г. Публична тайна е каква е ролята на БСП – през последните 103 години – в налагане волята и колониалния интерес на руската – съветската империя в България. Днес БСП е коалиционен партньор, чийто лидер уверено чертае „червените линии“, които премиерът и правителството нямат право да пресичат. През 2013 г. корпоративни и политически фактори в България, пряко свързани с Кремъл, осъществиха де факто преврат срещу управлението на ГЕРБ и оттогава насам Бойко Борисов много внимателно слуша и провежда сигналите, идващи от Москва. През следващите мандати на ГЕРБ бе възобновен проектът за АЕЦ Белене, а провалилият се „Южен поток“ бе акуратно заменен с „Балкански поток“ – преди какъвто и да е алтернативен интерконектор да предложи поне минимална диверсификация на руските газови доставки.

Подчиненото поведение на българските политици на Москва не е само продукт на свободен избор. Доста по-често то изразява безпомощност пред мащабното проникване на руския корпоративен, енергиен, разузнавателен, пропаганден и политически интерес в дълбоката тъкан на българската държава и общество. Ако някой сериозно се противопостави на Кремъл, очаква го или сваляне от власт с преврат, или непренебрежима заплаха с коктейли като „Новичок“, който на българска територия засега е прилаган на няколко бизнесмени, но застраховани – включително и в политиката – няма. За трите десетилетия след разпада на съветската империя България не успя да се еманципира от структурното влияние на руския великодържавен интерес в степен, в която би могла да възстанови на прилично равнище своята независима държавност и да преследва с известна степен на ефективност своите национални интереси в новата институционална рамка на партньорство в ЕС и НАТО, към които вече принадлежи.

Към задушаващите обвързаности на българските институции, на политиците и на корпоративната олигархия към Москва трябва да бъдат прибавени и резултатите на десетилетната системна пропаганда – руска хибридна война на българска територия. Тази пропаганда оформи в значителна степен светогледа на няколко поколения българи – преди всичко поради факта, че никой не посмя организирано и компетентно да ѝ се противопостави. Великодържавните идеологеми за „слабостта на „Гейропа“, за „световния заговор на Америка и глобалистите“ се превърнаха в значителна степен в убеждения на немалък брой българи. Когато днес пред Народното събрание се веят руски знамена и манифестират партии с антибългарски цели и програми, в техния корен разпознаваме това всеобхватно влияние на руския великодържавен колониализъм, което никога не бе прекратено на българска територия след рухването на Съветския съюз преди три десетилетия. Дори добронамерените български политици, амбицирани да защитят националния интерес на България – и вчера, и днес – са ограничени в своя потенциал за действие от тази мащабна и многообразна мрежа на влияние и принуда, упражнявана от Русия върху България.

Това, което българските политици и българската общественост час по-скоро трябва да осъзнаят, е, че продължаващата „мъртва хватка” на великоимперския интерес върху България носи още по-големи и динамично нарастващи рискове за българската национална независимост и за бъдещето на българската национална общност. Светът около България много бързо се променя. Описахме възникването на нови и мащабни геополитически процеси и фактори в непосредствена близост до страната ни. Всичко това носи нови и разширяващи обхвата си предизвикателства пред нашия суверенитет и национална перспектива. Някой би казал – „Е, какви толкова предизвикателства? Нали сме членове на НАТО и на ЕС?“ Същите тези, които манифестират с руските знамена – за „неутралитет“ – знаят кога да „обърнат“ аргументите, за да защитят внушената им позиция, че България трябва да остане уплашена и безпомощна. Членството в НАТО и ЕС не е индулгенция за държавнополитическа импотентност. Членството дава права и възможности и изисква солидарност и отговорност. Аз не твърдя, че Турция, Сърбия или Румъния неизбежно ще се превърнат в съперници на отслабваща стратегически и заложила сигурността си върху страх България. Твърдя обаче, че геополитическата реалност има свои закони – тя не търпи вакуум. Ако си слаб и беззащитен, ще получиш непрекъснато увеличаващ се натиск от другите около теб, които са „изиграли картите си“ на геополитическата маса по-добре от теб, придобили са нови ресурси – военни, политически, морални – и са в състояние да запълнят този вакуум – военен, политически и морален – който ти оставяш след себе си, когато страхливо си заровил главата си в пясъка.

И в заключение – един финален аргумент. Вече виждам пред себе си заканителния пръст на путинофилския „възрожденец“, който гневно (те вечно са гневни някому) твърди: „Твоите спекулации за отслабване и загуба на Русия са „фалшива новина“. Русия ще спечели своята битка и войната. Русия и Китай ще бъдат новата голяма сила на света, която ще победи „англосаксонския глобализъм“. В „Евразия“ е мястото на България…“ И т.н. … И т.н. Уроците на Ал. Дугин § Со. са надлежно усвоени. Добре, драги мои! Нека допуснем, че излезете прави – противно на всякаква реална логика, противно на всичко, което се случва пред очите ни, включително в бореща се с руската агресия Украйна. Да предположим, че вашата любима Путинска Русия победи… И какво ще спечели от това България? Ще спечелите вие и лидерите ви – ще си получите договореното… Но България ще остане в „задния двор“ на кремълската стратегическа визия за света, където винаги е била. България ще остане това „празно място“ – от геополитическа гледна точка, през което трябва спокойно да мине руската армия, за да завладее Проливите, да обяви Третия Рим за осъществен, да постигне руското имперско господство над всичко и всички. Всички ние – и вие, и ние – ще останем във великодържавния светоглед онези „братушки“, малоумните задунайци, които не стават за нищо друго, освен за „пълнеж“ на руското имперско величие. „Пълнеж“ като украинците-малоруси, молдованите, грузинците и средноазиатците – смешни малки човечета, които империята владее и за които великорусите разказват смешни вицове вечер в кухнята…

България не е Сърбия, която Руската империя подкрепя в амбицията ѝ да бъде „велика държава“, за да обслужва имперския интерес за сдържане на Хабсбургите от север и от запад. България в имперската визия е транзитен коридор, населен с „братушки“, чиято единствена роля е да месят козунаци и да посрещат „освободители”. Нека путинофилите си получат своите 30 сребърника, но да разберат, че са ангажирани за възможно най-нискокачествена и непрестижна прислуга, призвана да сложи окончателен край на независимата българска държава в полза на едно чуждо имперско величие, което пред очите на целия свят се срива безвъзвратно в небитието… Подобно на всеки имперски проект, който храни илюзиите, че реалностите на XIX век – геополитически, морални и психологически – могат да бъдат възродени в една нова историческа епоха, белязана от съвършено различни предизвикателства и дилеми на обществено развитие.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите…

Според независимия „Левада“ център за социологически сондажи, над 80 на сто от руските граждани подкрепят войната на великодържавния бандитизъм в Украйна. Тази подкрепа – на каквото и да се дължи тя – е свидетелство за пълното отсъствие на морално чувство и самосъзнание сред подавляващото мнозинство в руското общество. Тази дегенерация на човешкото качество е постигната след столетия култивирана представа за „величие“, която през последните две десетилетия кулминира в системна и яростна пропаганда за това как Русия отново е „обградена“ от врагове и „предадена“ от Запада.

На Германия й бяха необходими по-малко от 15 години (1919-1933) между поражението в Първата световна война и идването на нацизма на власт за яростна пропаганда как Райхът е бил „предаден“, как на Германия й е „забит нож в гърба“. Защо се учудваме на пълната фашизоидна дегенерация на Русия, в която подобна масирана пропаганда тече от 30 години, а през последните 20 от тях тя е официална и все по-могъща доктрина за „цивилизационната уникалност“ и „историческата несправедливост“ и „предателство“ при разпада на Съветския съюз? Всички ние, демократичният Запад наблюдавахме фашизирането на Русия под режима на Путин със спокойствието на хора, преживяли пълна историческа амнезия. Видяното и преживяното при възхода на фашизма, нацизма и болшевизма от 20 век бе удобно или дори лицемерно изтрито от нашето масово съзнание за да можем да наблюдаваме спокойно динамичната фашизация на Кремълския режим и на руското общество.

Нито Грузия през 2008-ма, нито Украйна през 2014 г. успяха да събудят предупреждението на историческия опит сред водещите сили на Запада. За агресията в Грузия Путин бе възнаграден с доклада на Талявини, прехвърлящ вината от агресора върху грузинската жертва. Скоро след това от Вашингтон предложиха на Путин re-set – програма за двустранни отношения, от които Русия печели много без да има конкретни международни ангажименти. Така дойдохме до агресията в Крим и Донбас през 2014 г. – отново непредизвикана, отново толерирана. Този път – с „Минските споразумения“, в които дуото Меркел-Оланд на практика предоставиха в ръцете на Путин инструмента за осуетяване на всеки опит за независима украинска държавност. Търговията, енергийните доставки и „сдържането“ на великодържавното нахалство оставаха приоритет на Европа и Америка във взаимоотношенията с Москва. Фашизоидните доктрини на Кремълския режим по отношение на международния ред, на общественото устройство на Русия и Европа бяха подминавани с мълчание за десетилетия, докато не се превърнаха в ядро на путинизма като великодържавна платформа за агресия.

Единствено определени среди в източноевропейските посткомунистически общества не се уморяваха да предупреждават Запада и света за отново надигащата се великодържавна – имперска опасност. Подиграваха им се, че „сънуват“ лоши сънища от времената на комунизма. Днес тези „лоши сънища“ са реалностите на Мариупол и Буча. В навечерието на кремълската агресия срещу Грузия видният интелектуалец Александър Рондели се обърна към официалните представители на Запада – включително към европейските посланици в Тбилиси: „Ние сме затворени в клетка с бясно псе. Умоляваме ви – отворете вратата на клетката (чрез интеграция в институциите на Запада), за да можем да излезем. Вместо това вие стоите край клетката и непрестанно ни упреквате, че не галим, не успокояваме и не „гушкаме“ достатъчно енергично бясното псе…“ Е, вместо да „пусне“ Грузия и другите постсъветски народи да излязат от клетката, светът пусна великодържавната фашизоидна агресия извън клетката и я превърна в проблем на целия свят.

България е един от най-срамните примери за безропотно примирение под ударните вълни на великодържавното нахалство. У нас през последните две десетилетия публичната сцена е доминирана от масираната и истерична пропаганда на платената пета колона на путинизма, възпитала три поколения българи във враждебност към демократичните устои на Европа и Запада, в роботизирани наивници, очакващи „спасение“ от все по-открито декларираната великодържавна агресия. Тази пропагандна – хибридна война дойде в допълнение на масирания великодържавен контрол върху системната корупция по върховете на властта в България, осуетяващ и всеки опит за демонополизация на руските енергийни доставки за нашата страна. Затова днес ние сме най-уязвимата на кремълска агресия страна в Европа – ако не броим доброволното „съюзничество“ с Русия на съседна Сърбия.

Бог да прости невинните жертви на фашизоидната великодържавна агресия в Буча, Харков, Мариупол и всички други градове и общности в Украйна! Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Кремълската пропаганда и европейската независимост

Фейсбук, 2 април 2022 г.

Не съществува особена оригиналност в пропагандните тези на Кремъл срещу Европа – включително и в руската пропаганда на българска територия. Основна цел на Моксва след 1945 г. е геополитическото изтласкване на САЩ отвъд Атлантическия океан и откриване на перспективата за Съветския съюз да сложи ръка върху цяла Европа – а не само върху източната й част. Историята пожела друго – вместо Кремъл да „излезе“ на Ламанш, сталинистката империя рухна и възстановилите независимостта си съветски сателити в Източна Европа бързо помолиха за членство в НАТО.

Днес, в условията на кремълската агресия срещу Украйна великоимперската пропаганда използва абсолютно същия инструментариум от „теории“ и интерпретации за поведението на Европа, както в десетилетията на Студената война. Европа се е „зачеркнала“ от геополитическата карта съгласявайки се да се „подчини“ на Вашингтон в обявяването на сурови санкции срещу агресора – Москва. Така Америка печели, а Европа губи, сателитизирайки се под интереса на Вашингтон.

В Европа обаче не мислят така. Макар, че Старата госпожа и основните й политически столици често са правили значими стратегически грешки и са губили образа си в трудно допустими компромиси, този път Европа реагира единна и в пряко съответствие с дългосрочните си интереси – както стопански, така и геополитически. За големите европейски страни е очевидно, че Путин не тръгва само срещу Украйна – той започва с Украйна. Следващите стъпки на агресията ще се насочат срещу бивша Източна Европа, а финалната цел на загубилата реалистична оценка за себе си кремълска диктатура е да подчини Европа като цяло. Ако не със силата на оръжието, то с диктата на енергийната политика, с подбуждането на безкрайни конфликти между европейските страни и с изнудването на чембърлейнския тип европейски лидери да правят нови и нови концесии на Кремъл.

За европейските лидери отдавна е известно, че бруталната пропагандна война на Путин – „лидера на консерватизма“ – срещу Европа има за цел да представи едно от европейските политически течения – това на левичарския постлиберализъм – като единствена идентичност на Европа, да осмее Стария континент и да постигне ролята на ментор за надигащите се политически вълни на десния национален полулизъм в европейските страни. Тази пропагандна война върви ръка за ръка с другите две стратегии на Кремъл от 21 век – масиран енергиен натиск до монопол на доставките (където е възможно) и разгръщане на мащабна корупция по върховете на властта – навсякъде, където това е достъпно. А то е достъпно в цяла Европа.

Ако Путин бе продължил „вливането на отрова“ в Европа с „мирни средства“, описани по-горе, то чембърлейнските европолитици щяха напълно да му предадат ключовете на „крепостта Европа“ в рамките на още 1-2 десетилетия. Кремълският диктатор обаче прояви нетърпение и започна варварска агресия срещу най-близкия на русите народ – срещу Украйна. Ето тук прозвуча „алармата за събуждане“ на безгрижно водещите „мюнхенска политика“ евролидери. С агресията срещу Киев те разбраха какво ги чака, ако продължат да обслужват стратегията на Кремъл за завладяване на Стария континент.

Не е случаен фактът, че санкциите, приети в Брюксел, Берлин, че и в Париж са по-мощни от тези, приети във Вашингтон. Просто защото за Америка руската агресия е предизвикателство, но не на живот и смърт. Докато на Стария континент стана очевидно за всички, че за Европа Путин означава смърт – и не просто геополитическа смърт. Европа отдавна се е саморедуцирала до геополитическа провинция по манталитет – ако не по статут. Не е случайно, че най-богатата икономика – европейската – се охранява от най-беззъбата, практически отсъстваща система за сигурност, планирана, но неосъществена на европейска територия от 30 години насам. (Европейската сигурност продължава да бъде идентична с атлантическата сигурност.) Путин означава смърт за Европа с отчетливата яснота на своите цели – да я подчини, да я ограби, да я изнудва по пътя към тоталното подчинение, ползвайки услугите на прикупени от самия него „лидери“ и политически движения. С агресията към Украйна Европа се събуди и видя „в очите“ всичко това.

Затова беснеят кремълските тролове и пропагандисти, затова плачат за „Европа“ – че Америка пак я била подчинила. Гроздето е кисело! Европейците най-после проявиха чувство за самосъхранение – за първи път от десетилетия. За първи път от много години насам Европа придобива – завоюва своя стратегическа субектност. Надяваме се, че ще последват адекватни стъпки на отстояване на тази субектност – и спрямо Москва, и спрямо Пекин и спрямо всеки друг, който има взимане-даване със Стария континент. Надяваме се на нов и мащабен диалог в НАТО и в Трансатлантическите отношения. Ако Европа избере да бъде богата и слаба като стратегическа проекция, тя много скоро ще придобие бъдеще на бедна и унизена периферия на бруталния нов свят, който обитаваме. Нека се надяваме, че Европа наистина се събуди! Въпреки, че няма да е лесно да се преодолеят навиците и практиките на „мюнхенска политика“, докарала – в комбинация със системно погрешните стратегически ходове на Вашингтон – Кремълската агресия отново на прага на Запада.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Лъжата, истината и свободата

Фейсбук, 1 април 2022 г.

Мнозина имат основание да празнуват днешния ден като свой личен и професионален празник. Но малцина биха го припознали и признали – на другите, а още по-малко – на себе си. Лъжата е един от най-древните спътници на човека. Първата искра интелект, пробляснала в мозъка на Homo sapiens е съдържала в себе си възможността или реалността на лъжата. Приемайки лъжата доброволно като свое оръжие, човекът приема способността да създава светове, за които знае, че са илюзорни. Понякога го прави от добро сърце – „благородна лъжа“, но по-често слага „динена кора“ на другите за своя собствена изгода. Мнозина лъжат от потребност да разнообразят живота си, да го направят „по-цветен“, или за да представят себе си в по-добра светлина. Неудовлетвореността от живота и от нашето присъствие в живота е мощен стимул за лъжа, която евфемистично наричаме „фантазия“. По-лошо е обратното – когато лъжем за да се представим като по-слаби, по-уязвими, невинни за неща, за които еднозначно носим вина. Това са лъжи в пряк ущърб на другите.

Нетърпими и ужасяващи са лъжите на силните на деня, с които те крадат живота, възможностите, бъдещето и свободата на обикновените хора. Гнусни са лъжите на империите, на големите насилници, нагло наричащи черното – бяло за да упражняват неистовия си и неудовлетворим нагон за власт. Бисмарк казва, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. Днес една насилническа империя води война, в която взаимно се убиват единородни братя. Вождовете на тази империя винаги са били сред най-големите лъжци в света. Властта е винаги силно свързана с лъжата. Защото за да убеди този, над когото властва в правотата на своята власт, властникът рядко подбира ясна граница между истина и лъжа. Организираната манипулация е част от природата на властта.

Освен силните на деня, лъжат и слабите, за да направят живота си по-спокоен, по-приемлив, за да ги оставят „на мира“. Човекът лъже защото разбира, че светът, какъвто е в действителността на неговото съзнание е частично или напълно неприемлив за целите и амбициите, които е поставил в основата на живота си. Но съвкупността на измислените и изречените лъжи създава огромен облак от измама и недоверие, който смазва възможността човекът да върви през един приветлив, отворен и достъпен свят. „Не лъжи“, казва деветата Божия заповед. „Блажени нищите духом“ – дали това се отнася до искрените и до невинните…?

Лъжата ще си отиде от нас тогава, когато човекът придобие – по пътя на своята духовна и интелектуална еволюция – способността да различава безпогрешно истината от лъжата. Тогава животът ще стане може би по-трудно и по-отговорно занятие, но облаците на измамата и разочарованието ще се разсеят – за да изгрее слънцето на истината. „Истината ще ви направи свободни…“, а свободата е в крайна сметка единственото, заради което си струва да живеем.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

„Краят на либерализма“ и великодържавното самообразование на околопрезидентския генералитет

Фейсбук, 26 март 2022 г.

https://faktor.bg/bg/articles/stefan-yanev-napadna-premiera-kabinetat-na-petkov-ne-e-otbor-ne-e-natsionalno-otgovoren

Стефан Янев: „…Лайт мотива на това, което правим е, че има криза в политическото представителство, проблем не само в България. То е на базата на края на историята на либерализма, който в момента е в криза.“

Би било любопитно да разберем по какви източници Янев прави този категоричен извод за „края на либерализма“. За кой по-точно „либерализъм“ става дума и за какъв тип политическо представителство говори Янев, при положение, че либерализмът (либералната демокрация?) се оказва на края си… Любопитно е, но не чак дотам. В продължение на повече от две десетилетия офицерите от Българската армия, а също и от службите за сигурност оживено четат, коментират и възприемат света през призмата на определени идеи, които идват от постсъветска Русия. Най-популярни сред тях са възгледите на неоевразиеца Ал. Дугин, които стоят в основата на възродения руски великодържавен империализъм.

Не ми е известно на какво ниво се преподават обществените дисциплини във висшите военни училища през този период и до каква степен изобщо в армията се обръща внимание на формирането на мирогледа на офицерството. България е член на НАТО, на ЕС и тези организации нямат официални идеологически доктрини, но се формират на основата на определена ценностна система. Наблюденията ми са, че тази ценностна система твърде повърхностно се отразява в интелектуалните занятия на БА и поради това алтернативните потоци геополитическа теория на великоимперска основа са толкова популярни и предпочитани от офицерския състав.

Така манталитетът на немалка общност български офицери – включително на високи позиции – отразява статута на българската принадлежност към НАТО едва ли не като временно състояние, като „командировка“ на душевно чуждо място. Путинистките доктрини, споделяни с интерес от редица български офицери убедено твърдят – в допълнение, че НАТО ще се разпадне, че Западът отива към пълен крах и т.н. Системната и добре канализирана руска пропаганда, насочена към българското офицерство е интегрална част от хибридната война, която Москва води срещу България. Няма логика стотици медии да бълват денонощно великодържавна пропаганда, насочена към българското общество, а офицерството – най-важната част от системата за национална сигурност – да бъде оставено без идеологическа индоктринация в полза на Русия.

Затова, не се сърдете, че хора като Янев – и не само той, а много други, в МО, в президентството и службите за сигурност – чакат търпеливо „края на либерализма“ и края на Запада, за да се случи обещаното от Дугин и Путин „завръщане“ на „братушките“ в „родния дом“ на великодържавното имперско подчинение. Ако България иска да има държава, тя ще трябва да положи усилия тази държава да се формира и защитава от хора, които са образовани по въпроса какво представлява българския национален интерес и как трябва той да бъде защитаван. Не може да дадеш офицерството си на „интелектуална изполица“ на Путин и на Дугин и да очакваш то да взима решителни и категорични решения за ограничаване следствията на великодържавната агресия върху България, за оказване на помощ на пряката жертва на тази агресия – Украйна, и да бъде непоколебим защитник на българската национална независимост – срещу продължаващите опити за сателитизация на страната в една нова „велика империя“ на Кремъл.

Някой би казал – хубаво говориш за независимост от Кремъл, защо не говориш за независимост от Вашингтон и от Брюксел? Хубав въпрос! И следваща тема на интерпретация. Тук мога само и аз на свой ред да попитам. Кой взима годишно между 1-2 милиарда Евро колониален данък от България чрез изкуствено поддържан енергиен монопол? Колко бизнеси – значими стопански проекти има Америка в България? Колко – Русия? Каква сума пари от структурните фондове на ЕС годишно се вливат в българската икономика? Колко пари идват от Русия – ако не броим трохите от енергийния монопол, които се инвестират в масова пропаганда и манипулация на българска територия? Въпросите ще продължават. Прекалено много мълчахме и слушахме дълбокомъдрените геополитически прозрения на локалните адепти на великодържавния Дугин и подобните му. Днес и занапред ще питаме – и също ще говорим.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Утопиите на Каиновия империализъм

В началото на века доста мои познати – академични и политически изследователи от Москва с гордост изтъкваха една характерна черта на новоучредяващия се режим на Путин – неговата прагматичност. „Ние не сме идеологически режим“, твърдеше кремълски съветник, „Ние нямаме дидактическа програма да назидаваме другите“. Дали това е било така – или не, за мен е трудно да преценя. Допускам, че в процеса на смяна на хаотичния „либерален консенсус“ около Елцин с великодържавната „вертикала на властта“ на младоликия (тогава) кагебист в Кремъл наистина е имало буферен период на идеологическа небрежност, попълвана донякъде от агресивното официозно православие.

Колкото повече години – и мандати във властта преминаваше Путин, толкова по-очевидно и целенасочено се формираше идеологическата рамка на неговия режим. Самият режим бързо губеше прагматичната си безцелност и се структурираше все по-ясно около приоритетите на имперското възраждане чрез геополитически реванш. Идеологическата конструкция на путинизма израстваше от няколко основни източника. Пребиваващ в периферния статут на ексцентричен черносотник през 1990-те години, Александър Дугин след 2005-2007 г. ускорено започва да се придвижва все по-близо до центъра на нововъзникващата имперска власт с амбицията да й вгради всички основни дефиниции на своето свръхретроградно кредо – неоевразийството.

Дугин успя да убеди различни крила на политическия елит около Путин и техните идеологически помощници в самоочевидността на няколко идеи, които са изповядвани от тях с различна степен на убеденост и радикализъм. Първата от тях е идеята за цивилизационната уникалност на Русия като гръбнак на евразийското цивилизационно и геополитическо пространство. Тази идея не е нова, но Дугин успя да я наложи отново с фанатична страст. Модернизацията, индивидуализмът, правата на човека, либералната демокрация – това са характеристиките на дълбоко враждебната на Русия „атлантическа цивилизация”, с която евразийството е във война на живот и смърт. Присъединяването на Русия към „атлантическия свят” би било „края на всичко”.

Тезата за взаимната изключеност на „атлантическия” и „евразийския” път и за неизбежната война до унищожение между тях бе положена като заместваща константа на съветско-комунистическата теза за обективна неизбежност на сблъсъка между света на „социализма” и на „запада”, и за неминуемата победа на „силите на мира и прогреса” срещу „буржоазния свят”. Дугин всъщност предложи визия – заместител на идеологическата доктрина от съветските времена, чрез която болшевизмът осмисляше и организираше своята постоянна агресия спрямо всичко и всички в заобикалящия го свят. Неоевразиството на Дугин предостави на новия стопанин на Кремъл нова агресивна доктрина за имперско възраждане и завръщане на Москва в ролята на империя – завоевател.

През 90-те години и в началото на новия век за Русия имаше различни опции за държавнополитическо преконституиране след рухването на Съветския съюз. Модерна нация ли ще бъде Русия, демократична федерация (защото недемократичната федерация би била по-скоро номинална), или възраждаща се империя? Първите 15 години след свалянето на червения флаг от Кремъл не даваха категоричен отговор на този въпрос. Дебатът бе мъчителен, често избиващ във философски абстракции поради липса на потенциал за политическа конкретност. „Руският архипелаг” бе една от философско-социологическите концепции (около В. Цимбурский), която формираше възможни модели, в които да се мисли Русия – и не задължително в тоналностите на ретроградното евразийство на Дугин.

Всяко едно от новите (или забравени стари) направления на идейно-политическия дебат около Кремъл подпомагаше своето самоопределение чрез рефлексия върху това, което представляваше – и все още представлява външния по отношение на Русия свят, както и върху възможните посоки на еволюция на … Запада. Каквото и да прави Русия, тя никога не е била в състояние да се самодефинира „отвъд” Запада… За света на путиновите идеолози този Запад продължаваше да бъде катаклизмично загниващ и разпадащ се. Но за разлика от „загниващия Запад” на „марксизма-ленинизма”, новият идеологически „Запад” на путинизма носеше и нова „кармична вина” – той бе вече отблъскващо, нетърпимо „прогресистки”. След културното пренасищане на модерните времена, през последния половин век на Запад неуморно се вихреше една нова вакханалия – на „постмодерна”. Тази вакханалия носи политическата коректност, левичарския мултикултурализъм и отблъскващо греховната вседозволена сексуалност – хомо, транс и т.н. Провалилата се в похода на „пролетариата” срещу „буржоазния свят”, нова Русия отново оглавява битката срещу развратния и разпадащ се Запад, но този път … отдясно, от консервативни позиции. Москва е вече лидер на „консервативните сили” в света, изправили се срещу либералния – левичарския пермесивизъм.

Този идеологически синтез се дооформя под влиянието на водещи руски социални учени като Андрей Фурсов. Те разгръщат основната идея на руското възраждане като отражение на цялостната панорама на „западния упадък” в епохата на глобализацията и „заговора на елитите”, както и на потенциала на Русия да се окаже негова „алтернатива”. Същата Русия, която разполага с икономиката на Испания, с технологична база, застинала във времената преди Третата промишлена революция, с потенциала на ресурсна база за развитието на външния свят – на Европа, на Китай, на Америка. Пандемията и глобализацията, културната криза на Запада и непримиримия конфликт между разпадналата се на две враждуващи половини Америка. Китай и незападния свят и бъдещето на Русия като един от лидерите му… Руските академични идеолози са сладкогласни и увличат. Четат ги жадно и у нас – поне тези, които си избраха да правят идеологическа и политическа кариера върху измамните пясъци на „новото руско лидерство” в битка срещу „пропадащия Запад”.

Руската политическа класа и – особено – вътрешния кръг на путиновия режим очевидно все повече са приемали идеологическите формули на своите визионери за чистата истина по отношение на света, който ги заобикаля. Изпадането в самозаблуждение е особено лесно по върховете на властта, където идеологическите сирени пеят най-често това, което искаш да чуеш. Но заблудата на новоруската имперска утопия е доста по-дълбоко вкоренена, отколкото простата самозаблуда на властта. Всяко общество е в състояние да произведе само визиите, които произтичат от нивата на неговото саморазвитие – ценностно, стопанско, общностно, от степента на вътрешна диференциация и потенциално многообразие за осъзната рефлексия. Западните общества – поради логиката и историята на тяхното развитие – са доста по-диференцирани, многообразни и пораждащи повече потенциални възможности за саморефлексия, отколкото общества като руското, където продължават да господстват в значителна степен традиционалистки форми на живот и пирамидална социална организация, противоречиви и компромисни форми на модернизация, липса на потенциал за властова деконцентрация. Ако едно общество не е в състояние да деконцентрира властта си, то не е в състояние да породи достатъчно възможности за саморазвитие в различни посоки, между резултатите от които впоследствие да избира бъдещето си. Примитивното руско общество произвежда относително примитивни форми на социологическа рефлексия, макар и самите учени и социални мислители на Русия да са сред най-образованите и най-компетентни академични обществоведи. В своята съвкупност, дори по-невзрачните социални мислители на диференцираните западни общества могат да пораждат по-многообразен и по-динамичен обществен дебат.

Руските имперски идеолози от 21 век жадуват да оглавят „консервативната революция” на Запад, да премахнат ексцесите на развилнелия се либерализъм, да реализират свещената духовна мисия на Третия Рим… Кой, кой да им каже, че на Запад консерваторите и либералите са две страни на един и същ континуум, който се нуждае от всяка от тях за да продължи да съществува! В епохи на забавена промяна тези две страни са полупримирени, намират „среден терен” помежду си и се сменят в управлението на своите общества относително безконфликтно. В епохи на динамична обществена трансформация силите на промяната и на традицията влизат в остър конфликт, който може да се изразява в крайно радикални форми – каквито наблюдаваме в сблъсъка между американските консерватори-традиционалисти и разбунтувалата се ляво-либерална – до троцкизъм – периферия на „двата бряга”. Или в конфликт от типа на този, който бушува между западноевропейските хиперлиберали и източноевропейските авторитарни традиционалисти (Орбан, Качински), изразяващи два много различни стадия на обществено развитие между Изтока и Запада на Европа. Глобализацията ще се трансформира и видоизмени. Пандемията ще ни дотресе и ще отмине. Бъдещето може да ни донесе успех или поражение. Но лявото и дясното, визията на радикалния прогресизъм и консервативния традиционализъм ще останат в динамично съперничество, ще се трансформират и ще заемат нови позиции в старата битка на минало и бъдеще. Откъде циментираните в имперската монолитност мислители на Третия Рим да почувстват и да рефлектират върху това? Тук не става дума за липса на интелект – те го имат в излишък. Тук става дума за отсъствие на динамична социална среда, в която да отразиш идеите, които конфигурираш…

Руският идеологически и политически елит от епохата на възраждащата се след Съветския съюз имперска мечта паднаха жертва на собствената си обществена, ценностна и политическа ограниченост. Те повярваха в илюзиите на създадената от самите тях идеологическа утопия – мечта за завръщащата се в сила и могъщество Русия, Русия управляваща света начело на самоосъществяващото се пророчество за Третия Рим. Но вместо пред Третия Рим те застанаха очи в очи със своя неизбежен Апокалипсис. Посегнаха на най-братския си народ – Украйна, след като десетилетия по стар свой навик мачкаха чеченци, грузинци, молдовани… Посегнаха с ръката на Каин, защото са носители на абсолютното самочувствие, че каквото и да правят – те са правата страна…

Тези наброски не могат изчерпателно да представят драматичната история и източниците на възникване и развитие на новоимперската руска идеология – идеология на Каинова агресия и империализъм. Те са само един от възможните погледи към пътя, довел до поредното престъпление от гордост…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

„Русофилията“ и пълното отсъствие на морално самосъзнание сред адептите й в България

Фейсбук, 13 март 2022 г.

Днес капитан I ранг о.з. Васил Данов е формулирал отлично фронтовата линия на разделение в мръсната война, която Кремъл води в Украйна – Четвъртият райх срещу Одата на радостта. Десетилетия пред очите ни кремълският режим се изражда от система на фасадна, номинална, но все пак демокрация през 90-те, през авторитарна и централизирана „вертикала на властта“, обслужваща новата олигархия от „силовици“ и висши чиновници, до открито репресивен, брутален режим, взел на въоръжение най-ретроградните идеи, произведени в руската съвременност – неоевразийството и граничещите с него фашистки и фашизоидни доктрини на великодържавната власт. Нито една диктатура, ескалирала до подобна човеконенавистна дефиниция не остава мирна в собствените си граници. Грабежът на чужда територия, налагането на репресивна власт над други народи е част от неизбежната доктрина на фашизираната великоимперска амбиция на днешна Москва.

Това, което не мога да приема нито с разума, нито със сърцето си е немалката подкрепа, която този фашизиран империализъм среща сред определени кръгове на българската общественост. Русофилията не е пряк предмет на тази оценка. Човек може да има афинитет към Русия, към нейния език, култура, историческо наследство, но все пак да остане личност с будно нравствено чувство, запазил способността си да разграничава добро от зло. Днешните „русофилски“ панегирици са ужасяващи поради пълното отсъствие на морално съзнание и морална оценка в защитата, която предоставят на кремълската агресия в Украйна. Човек обикновено има съзнанието за това, че целенасоченото убийство на деца, на мирни хора, на цивилно население е неоспоримо зло. То не може да бъде релативирано, извинено, камо ли оправдано. Злокобно и застрашително за България е пълното отсъствие на подобно морално съзнание сред тези, които наричат себе си „русофили“ у нас.

В тази „блестяща“ с отсъствие на морално самосъзнание общност има две обособени фракции – една по-примитивна и открита, и друга, по-софистицирана, по-лицемерно аналитична. Примитивният възторг и злорадство от бруталната агресия на Путин в Украйна се корени в сляпата вяра във всеки постулат на великодържавната имперска пропаганда, която нелепо се опитва да оправдае своите човеконенавистни действия. Аргумент първи – в Украйна управлява „неонацистки“ режим. Съществуват неонацистки организации – Азов, привърженици на Бандера и т.н. Такива организации в Украйна съществуват – както съществуват и в България и в повечето демократични страни в Европа и света. Тяхната популярност рядко надхвърля 2-3 на сто, а в Украйна – процент/ процент и половина. Тези организации са извън властта в Киев. Но не винаги са извън властта в София. Бруталната агресия на Москва срещу Украйна, започнала още с „оранжевата революция“ през 2004 г., довела до окупацията на Крим и Донбас през 2014 г. – след Майдана в Киев, и кулминирала в днешната човеконенавистна война срещу най-близкия на великорусите народ, стимулира развитието на радикални националистически настроения в Украйна, която е невинна жертва на кремълската агресия. Въпреки това, крайната украинска десница е и си остава незначителна периферия на обществото. Обяснението за братоубийствената война с някакъв украински „неонацизъм“ е опашата лъжа, в която вярват само откъснатите от други източници на информация обикновени руснаци и българските русофили. Не се сещам кой друг по света може да се „хване“ на подобна „опашата“, безобразна лъжа.

Аргумент втори – Америка иска да превърне Украйна в плацдарм за „унищожението“ на Русия. Затова иска да вкара и Украйна в НАТО. Америка има много грехове като водеща световна сила. Но използването на Украйна с антируски цели не е сред нейните грехове. Точно обратното – и при окупацията на Крим, и при откъсването на Донбас, и при днешната брутална агресия срещу Украйна Вашингтон остава на предпазливи позиции в стремежа си да не „ескалира“ действията на Кремъл. Мнозина сред съюзниците и партньорите на САЩ са критични към тази сдържаност на официален Вашингтон и на колективния Брюксел, която не случайно се сравнява с „умиротворяването“ на друг полудял диктатор в историята – Адолф Хитлер. Украинският Майдан от 2014 г. няма нищо общо с американски заговор и намеса. Младите поколения на Украйна излязоха на Майдана за да спасят европейската перспектива на своята страна след като Янукович под натиск от Кремъл отказа асоциирането на Киев в ЕС. На Майдана украинците умираха от снайперистки огън под флага на ЕС – първият случай, при който за европейската идея бе пролята кръвта на нейните сподвижници. Московският диктатор и неговото обкръжение и до днес не вярват в спонтанността на тази и други подобни революции. Защото подобно на всички други великоимперски реакционери не приемат превърналия се в гражданска общност народ като пълноценен субект на историята. За тях народът е стадо, което трябва да се мачка – в Русия, в Украйна, в България и другаде…

Примитивните русофили у нас споделят тези примитивни клишета на великоимперската хибридна война срещу Украйна, срещу Европа. Идеолозите на русофилството у нас, утвърдените от десетилетия служители на кремълския култ към силата са по-лицемерни и манипулативни. Те изразяват „тъга“ от „случващото се“ в Украйна, някои дори „осъждат“ войната, НО… Чуете ли НО, пригответе се да слушате „говори Москва“. Според тях „ограничената военна операция“ макар и предизвикваща съжаление е предизвикана от „дългосрочното геополитическо съперничество“ между Вашингтон и Москва и „неразумната стратегия“ на Америка да разширява НАТО и да „застрашава“ руската сигурност. Ето, че пак някой друг е виновен. Да бъдеш малка или средно голяма европейска страна и да искаш членство в НАТО се оказва осъдително. Днес вече виждаме защо – защото в НАТО е по-трудно да бъдеш стъпкан от великоимперския ботуш на Кремъл, а както е известно – Кремъл има легитимно право да тъпче всекиго, когото прецени – за да гарантира „сигурността си“ и „сферите си на влияние“.

Аргумент втори – санкциите са излишни, те са контрапродуктивни, имат лошо отражение върху самите нас и пречат на „дипломацията “ с Москва. Т.е. – трябва да се откажем от каквато и да е реакция-оценка на кремълската агресия и да се фокусираме върху безкрайно уговаряне на Путин да вземе това, което иска без такива тежки и нелицеприятни действия като „специалната военна операция“. Аргумент трети – това е спор между Русия и Украйна, България няма работа да се меси в него. От Европа ще взимаме само пари, а в НАТО ще членуваме „сдържано“, или ще го напуснем – за да не дразним Путин.

Цялата тази леко прикрита с „геополитически аргументи“ арогантност на домашните путински идеолози получава максимална видимост и осветеност от медиите в България. И ако за частните коимерсиални медии това е въпрос на легитимна редакционна политика, за обществените медии – БНР и БНТ подобно широко гостоприемство е унизително и пряко погазващо българския национален интерес във времена на нарастващи заплахи за националната ни сигурност. Лидерите на тази откровена кремълска хибридна – и пряка пропаганда в обществените медии са известни. Но те не биха имали възможността масирано да обслужват антибългарски и антидемократични, великодържавни тези и интереси, ако не бяха защитени от грижовната подкрепа на ръководителите на тези обществени медии. Срам ме е да го кажа – но отново става дума за пари. За много пари. Които не се плащат открито и законно – за разлика от така недолюбваните „грантаджии“, които получават финансиране от международни фондации за да работят в съгласие с българските закони. Великодържавните „грантове“ пристигат в „куфарчета“, отделят се като трохи от огромната свръхпечалба на руския енергиен монопол в България. И вече повече от десетилетие доминират българската публична среда със системни клевети срещу демократичната система, европейския избор и атлантическата система за сигурност на нашата страна.

Към русофилския хор се присъединяват освен обичайно заподозрени православнии йерарси, но и видни членове на духовни общности, получили „езотерично“ послание, че „славянството и Русия ще бъдат център на Новата култура…“ Да де, може и да бъдат – някога. Категорично не Путин ще бъде носител на „Новата култура“. Той е носител на една стара култура – културата на ескалиращата в открит фашизъм великодържавна агресия, сееща смърт и разрушение. Къде? В славянска Украйна. И се готви да мине нататък – отново в славянска Полша, в славянска Чехия и Словакия, в славянска България. Голям „славянин“ е този Путин, няма що! Успешно съперничещ на Хитлер и на Сталин в „славянщината“ си… За съжаление тук не става дума за духовно послание, а за тесногръдо сектантство – наредило се до другите русофилски обезличители на българския интерес и българската идентичност…

Българското русофилство – автентично или платено – е основния механизъм за маргинализирането на българската държава и общество в общността на цивилизованите и демократични страни на съвременния свят. България предизвиква недоумение и съжаление сред своите партньори. Те не разбират какво се случва, защото напълно оправдано не виждат нито български национален интерес, нито сериозна външна (кремълска) принуда за подобно поведение на значителна част от политическата класа, на „говорещите глави“ и на редови български граждани, които се ползват от благата на европейската ни принадлежност, но изповядват агресивния аморализъм и човеконенавистничество на Кремъл. Срамота е, наистина е срамота! Но може да стане и много по-лошо… Ние сме на ръба на един разлом, който днес се разтваря с динамиката на нова Желязна завеса. Една крачка в грешна посока – и с България е свършено. Стамболов попречи на великодържавната империя да ни довърши в края на 19 век. Разпадането на комунистическата империя ни даде глътка въздух да се опитаме да се изправим на краката си. С променлив успех… Днес лекомислието, навявано от великодържавните сирени може да ни доведе до окончателно самоунищожение… На нас толкова ни трябва – още една репресия, още един брутален обществен преврат. И без това нашите млади продължават да гледат с намерение да отпътуват в другата посока – на запад… Където русофилите привиждат заплаха. Докога с тази невежествена слепота, докога?

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

България, НАТО и ослепеното обществено мнение

Фейсбук, 7 март 2022 г.

https://nova.bg/news/view/2022/03/06/359940/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0/?fbclid=IwAR1n1DtPFcbiqu7ZjjG4TV0FXq1ZaxNSaPwBo7w9ApukV8gvpYcDmOup1UA

В последните минути на интервюто с Иван Костов по Нова ТВ става ясно, че Лора Крумова не различава разполагане на войски на НАТО на територията на страна членка с цел превантивна защита, от изпращане на войски на НАТО за участие във войната на територията на Украйна. Ако дори Крумова не може да направи тази разлика, представете си колко голяма част от българското общество също не може да я направи. Кои са причините за това? Преди всичко, в основата на масовото българско невежество относно ролята на НАТО и позицията и ангажиментите на България в НАТО стои, разбира се, масираната великоимперска пропаганда, провеждана най-малко от десетилетие на българска земя. Разбира се – с усилията на мащабната пета колона на Кремъл – на легиона медийни „русофили“ – русопати и цялата великодържавна агентура в България.

Но ние не можем да обясним невежеството на българското обществно мнение по толкова значим въпрос – ролята и значението на НАТО за националната ни сигурност – само с враждебна великодържавна пропаганда. Империите и насилниците се отличават с мащабните си усилия да тровят съзнанието на тези, които предстои да насилят и да отнемат свободата им. Основната причина за нашето невежество е, че ние от десетилетия не говорим, не пишем и не осведомяваме българските граждани за необходимостта да бъдем пълноценни и отговорни членове на НАТО – преди всичко в собствен, национален интерес.

След приемането ни в Алианса през 2004 г. ние на практика прекратихме обществената кампания за осведомяване на гражданите каква промяна настъпва по отношение на България и каква е нашата роля в тази промяна. Буквално за дни – седмици след утвърждаването на нашето членство през 2002 г. (през 2004 г. приключи ратификацията), цените на недвижимите имоти у нас се повишиха 2 – 2 1/2 пъти. Членството ни в Алианса бе безпогрешно разчетено от инвеститори и международен бизнес като качествено ново равнище на национална сигурност и нисък политически риск за правене на бизнес в България.

За съжаление, под управлението на НДСВ, БСП, ДПС и ГЕРБ оттогава насам не бяха положени дори минималните необходими усилия за повишаване на българската отбранителна способност, за закупуване на нова бойна техника, за развитие на по-мащабно сътрудничество с армиите и отбранителните системи на другите съюзници в Алианса. (Известно изключение от тази оценка прави последното правителство на ГЕРБ, когато бяха лансирани и – отчасти – осъществени програми за превъоръжаване на армията и повишаване на ресурсите, отделяни за нея.)

През всичките тези години кремълската пета колона в България води успешна политика за блокиране на превъоръжаването и срещу повишаването на бойната готовност на българската армия. Инструментите за това бяха масираната корупция по върховете на властта, всеобхватната медийна истерия и хибридна война против НАТО, която бе представяна от хибридчиците като „ново робство“, „нов Голям брат“ и т.н. Докато българското население бе системно насъсквано срещу отбранителната система, която единствено може да гарантира националната ни сигурност, български корумпета неколкократно пращаха няколкото останали от съветски времена изтребители на „ремонт“ в Москва. Участието на български военни части в международни мисии бе финансово обезпечавано от съюзниците, а поредица български правителства се снишаваха пред де факто забраната от страна на Москва да осъществим пълноценно превъоръжаване на нашата армия.

Днес берем резултатите от всичко това. Интелигентни хора – създатели на обществено мнение не са в състояние да оценят смисъла, ролята и конкретните механизми, чрез които ние можем да гарантираме своята национална сигурност чрез НАТО. Разполагането на части на НАТО на българска територия се разглежда като скъсване с някакъв въображаем „неутралитет“. Няма разбиране за това, че всъщност ние сме НАТО, ние сме ЕС, ние сме част от тази европейска и атлантическа общност, която единствена дава шансове и гаранции за нашата сигурност и независимост. Единствена слага препятствие пред завръщането ни в евразийския обор като безправен добитък.

Днес кремълската агресия бушува на по-малко от 200 км. по права линия от българската територия. Героизмът на Украйна е единственото препятствие пред нарастващия завоевателен апетит на великодържавния империализъм да се нахвърли върху цяла Източна Европа. В тази ситуация е спешно необходимо в българското общество да започне публичен и откровен разговор за българския национален интерес, за националната сигурност и за необходимите усилия и партньорства, чрез които можем да ги защитим. Преди всичко е необходимо да бъде сложена преграда пред опитите на Радевци, Яневци и Позитанци да обслужват великоимперския интерес чрез снишаване и блокиране на политически решения, експерти за отговорни позиции (като „случая“ Тагарев) и конкретни политики за отговорно поведение на България в общите действия на НАТО спрямо войната в Украйна. Необходимо е да бъдат взети категорични мерки – включително правосъдни – срещу откритата политическа пропаганда на подставени политически фигури, организации и активистки групи, поддържащи кремълската агресия срещу Украйна.

Най-важната задача обаче е да се води системна и упорита медийна кампания за разясняване и убеждаване на обикновените хора какво поведение на България в кризата е адекватно на нейните интереси и на тяхната собствена сигурност. Някой трябва да се противопостави на мътната вълна от кремълски обслужващ персонал по централните медии, който „налива“ в главите на хората великодържавни опорки за „неутралитет“, снишаване, „въздържаност“ и геополитически „анализи“ за това колко справедливо вълкът е влязал в кошарата и е започнал да дави едно след друго агнетата там. Още повече, че Украйна се оказа далеч от образа на „кошара“, в която кремълският гангстер може безнаказано да върлува. Украинската земя гори под краката на путинския режим, а Украйна днес води битка за свободата на всеки един от нас. Позорно е да се държим като овце, които се страхуват от евразийското варварство и очакват за пореден път да ни подкарат към кланицата. Сякаш, че това, което ни се случи след септември 1944 г. е напълно забравено.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Харвардските момчета и историческият шанс за прерязване на корупционната зависимост от Русия

Фейсбук, 2 март 2022 г.

Харвардските момчета от Продължаваме промяната получават уникален шанс да реализират своята основна програмна цел – поне тази, която бе декларирана публично – да изчистят България от масираната системна корупция по цялата пирамида на държавата и в олигархичния корпоративен сектор.

Никаква съдържателна борба с корупцията в България не е възможна, ако не се изправи срещу основния, структурния фактор за корумпиране на обществото и държавата – масираното присъствие и контрола на руската криминална олигархия и на руския великодържавен интерес върху взимането на стопански и политически решения на всички равнища.

Българската олигархия бе конституирана като процес на криминално присвояване на националното богатство от кръгове на комунистическите специални служби и свързани с тях групи на апарата на БКП. След първоначалното разграбване на държавата основните корпоративни групировки на новосформираната олигархия излязоха от „подземието“ и завладяха контрола върху основните публични институции на новоучредената демократична държава. Олигархичната връзка корпоративно задкулисие – политически решения започна да функционира още с кабинета на Л. Беров след 1992 г.

Изградена върху мрежите на специалните служби на комунистическия режим, българската олигархия наследи тяхната дълбока обвързаност и подчиненост на съветските – вече руските специални служби. Новата руска олигархия оползотвори в максимална степен наследството на съветския контрол върху България. Структурната зависимост на българската държава и общество от постсъветска Русия бе преизградена върху три основни стълба.

Първият – строго съхраняван енергиен монопол на Русия в България. Газпром, Лукоил, Росатом… Извличане на монополни свръхпечалби от енергийния монопол чрез разгръщане на мащабна криминална структура на незаконни връзки и отношения между руски и български корпоративни и политически агенти.

Вторият стълб – изграждане на инфраструктура на системна, мащабна и регулярно практикувана корупция по високите етажи на властта с цел прокарване на корпоративни и политически стратегически решения в полза на руски интереси. Като говорим за „високи етажи на властта“ не бива да пропускаме, че тази система на корупционен контрол функционира на практика на всички етажи на властта. Така например целокупният град Варна се намира под контрола на една известна трибуквена групировка, която удуши града в полза на своите господари от руската олигархична мафия. (Ако на някои не е известно, Варна е не само „черноморската столица“ на България. Варна е столицата на руската мафия в България – ако не броим присъствието й в същинската столица – София, в Бургас и навсякъде другаде, където има нещо за грабене.)

Третият стълб – контролът върху междуетническите отношения чрез създаване и контрол върху партията на един Сокол, който е въплощение на руско-турската дружба на българска територия. Тази партия през последните 12-15 години се превърна и в ключовия политически посредник на олигархичната пирамида (заедно с руските й ментори) поради упадъка на основната руска партия в България на Позитано.

На основата на тези три стълба на зависимост след 2014 г. в България се разгърна масирана медийна пропагандна – хибридна война в полза на руския великодържавен стратегически интерес, насочена срещу европейската и атлантическата принадлежност на страната. Тази пропагандна война се плаща щедро с част от свръхпечалбите на колониалния данък върху България в енергетиката и чрез масираната корупция по йерархията на властта. Тази пропагандна война отрови съзнанието на две поколения млади българи, които не познават съветското минало, не познават Русия и методите на руския имперски контрол върху България.

В своята цялост трите стълба на структурна зависимост на българската държава и общество от Русия, плюс масираната пропагандна война, гарантират устойчивата колониална зависимост на България от Москва, чийто пряк резултат е колониален данък в размер от десетки милиарди (долара, евро) през последните три десетилетия. Многообразните косвени резултати от тази зависимост са мрежите на влияние и контрол върху институционални политически, административни и стопански решения в ущърб на България и в полза на руски корпоративни и/или великодържавни интереси.

Харвардските момчета могат да продължат промяната в две посоки. Първата – да отрежат безмилостно пъпната връв на българската олигархия с нейните масирани и почти изцяло криминални зависимости от руската корпоративна мафия и руската държава. Тук шансовете за успех се повишават в контекста на безпрецедентната изолация, която светът налага и ще налага на самозабравилия се кремълски диктатор. Втората – да имитират промяна в поредица от компромиси с ключови представители на руския великодържавен интерес в българските институции и да бъдат натоварени с отговорностите на един пореден провал в опитите за възстановяване на прилична българска държавност и защита на национален интерес. Първата посока е много трудна за реализация. Втората – вече сме я виждали. Имахме юпита, ако помните… Царски юпита…

Ако ПП изберат истинската промяна, ще трябва да се освободят първо от огромните тежести, които ги теглят към дъното. Лошото е, че тези тежести са както част от коалицията им, така и в основата на това менторство, което на практика ги изведе на политическата сцена.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized