Нагорни Карабах и „имперското задъхване“ на Кремъл

Фейсбук, 6 август 2022 г.

https://faktor.bg/bg/articles/azerbaydzhan-prevzema-oshte-teritorii-v-nagorni-karabah

На Москва й се наложи – за втори път след Афганистан от 80-те години – да преживее „имперското задъхване“ или „свръхразпростиране“ (overstretching), което Пол Кенеди разглежда като основен фактор за изчерпване и рухване на имперските конструкции („Възход и падение на великите сили“). Затъването в Афганистан изигра ключова роля за разпада на съветската империя. В началото на 80-те години въздържаността на Брежнев и политбюрото спрямо изключително опасните за цялата комунистическа система събития в Полша (създаването на „Солидарност“) – отказът от интервенция, подобна на тази в Прага от август 68 г. – бе наложителна включително и поради затъването на съветската армия в Афганистан.

Явлението „свръхразпростиране“ се случва често пред очите ни. След 2003 г. армията на САЩ затъна в Ирак и Вашингтон бе принуден да се откаже от ключови геополитически инициативи, включително разпростирането на атлантическата система за сигурност върху черноморския регион и постсъветското пространство, до бреговете на Каспийско море. Ако тази стратегия бе реализирана, Путин и до днес щеше да бъде кротко партньорско котенце на Запада – поради липса на други възможности. Затъването на Америка в пясъците на Ирак отвори геополитическия прозорец за самостойна игра не само на Путин, но и на Пекин, на Техеран, та дори и на Каракас…

Днес Путин е затънал до шия в своята украинска авантюра. Той бе уверен, че украинските войски страхливо ще се разпръснат, заловеният Зеленски и олигарсите послушно ще се извиняват по телевизията, а Кремъл ще се чуди дали да спре малко след Киев или да се разходи до полската граница. Мероприятията по посрещането на славните Z войски в Украйна обаче се оказаха малко по-различни. Разходката се провали, а „фойерверките“ HIMARS не носят, меко казано, никаква радост на варварите – окупанти… Днес Путин е в драматично „свръхразпростиране“ – overstretching, или казано на обикновен език, затънал е до гуша в неочакваните последици на собствената си наглост и жестокост.

Едно от следствията на „свръхразпростирането“ е загубата на послушание на досегашните „малки братчета“, принудени от имперската сила да мълчат и да се подчиняват. Азербайджан в продължение на три десетилетия послушно се примиряваше с факта на окупация на Нагорни Карабах от съседна Армения с постоянната помощ на Москва. Друг е въпросът, че Нагорни Карабах – или Арцах – е територия, исторически населена с арменци, но предоставена от сталинисткия режим на Азербайджан по логиката „разделяй и владей“. С разпада на Съветския съюз Ереван успя да си възвърне Арцах и да окупира комфортен пояс от територии около областта, отнети от Азербайджан, за да гарантира сигурността на Арцах и на самата Армения. Да повторим – всичко това с пряката помощ от Москва.

Армения жертва възможностите за своето развитие, приближаване към Европа и създаване на много по-благоприятни международни условия за модернизация в полза на едностранна зависимост от Москва, примитивна олигархична система на управление и авторитарен контрол над свои и чужди – както в самата Армения, така и в окупираните територии. Преди година Азербайджан за първи път прояви еманципирана от Москва агресия спрямо западния си съсед и успя да отнеме на арменците контрола върху значителни части от Арцах. Възползвайки се от затъването на Путин в Украйна, Илхам Алиев днес довършва започнатото и очевидно премахва всякакво властово присъствие на арменския фактор в Нагорни Карабах и региона като цяло. Армения е първата „колатерална“ – непряка жертва на блокирания руски геополитически потенциал с агресията в Украйна.

Първата, но едва ли и последната. Когато геополитическата периферия на Кремъл се увери в дългосрочната блокада на мощта на имперския център, самоволни акции като тази на Азербайджан в Нагорни Карабах ще зачестят. Тези акции и техният успех ще бъдат все по-очевидно свидетелство за провала на наглата квазиимперска агресия на Москва срещу Украйна – страна, която би трябвало да бъде най-близка на Русия, но днес е възможно най-далечна, най-озлочестена и най-мотивирана да сложи край на кремълската геополитическа арогантност. „Свръхразпростиране“ на една квазиимперия, която за пореден път пропусна шанса си да се превърне в нормална и уважавана страна.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Европа или Евразия? Или кой има място на площада за протест срещу Румен Радев…

Фейсбук, 6 август 2022 г.

От две години насам либералната общност (в измеренията си на градска десница и млади образовани поколения българи) води категорична битка с едно статукво, което се представлява преди всичко от партия ГЕРБ и от ДПС. ГЕРБ е народняшка партия от лидерски тип, но през годините за нея гласуват и много хора с по-традиционалистки (за да не кажа консервативни) възгледи вдясно от центъра, които не желаят България да бъде управлявана от наследниците на БКП и от по-радикални либерални позиции.

Либералната общност с пълно право обвинява ГЕРБ за мащабната корупция, която се вихри в България. Не може да си управлявал 12 години в тесен де факто съюз с ДПС и да нямаш пряка отговорност за системната корупция в страната. Привържениците на ГЕРБ с пълно право обвиняват представителите на либералната общност – ПП и ДБ – че провалят управлението на България през последната повече от една година (ако не броим предната – протестна година) със своя политически съюз с президента Радев, с БСП и с партията на чалга шоуто, които не позволяват в страната да има нормално правителство и управление.

Корумпирана или не – ГЕРБ управлява, макар и със стабилност, която е критикувана и отхвърляна. Прогресистка или не – либералната левица взима противоречиви решения, част от които са адекватни и необходими, но друга част са абсурдни и провалящи управлението. Абсурдна е коалиционната й политика, както и начина, по който взима и реализира поредица от своите решения. Хаосът в управлението е видим и не може да се отрече.

На фона на принципната непримиримост между либералната алтернатива и по-консервативното статукво на ГЕРБ, Румен Радев начело на проруската – пропутинската общност от 20-30 на сто от българите протегна ръка към цялата власт, с реални шансове да я превърне в абсолютна власт. Две години привържениците на ГЕРБ и доста широки обществени слоеве извън обхвата на ГЕРБ критикуват либералите за съюза им с Радев, неокомунистите и русофилите.

Снощи либералната общност излезе да протестира срещу първите стъпки на Румен Радев и неговия кабинет, връщащи България обратно в евразийската кошара. Тук бе моментът ГЕРБ и другите, които бяха срещу абсурдния съюз на либерали, русофили и комунисти, тържествуващо да извикат – „Ние казахме ли ви“! И имат право – казаха им. Повтаряха им, предупреждаваха ги. Че съдействат чрез Радев на власт да дойдат най-ретроградните путинистки сили в българското общество. Сега либералите сами видяха резултата. И снощи излязоха на площада срещу Радев. И сега какво?

Либералите ще протестират срещу Радев, тези, които бяха срещу тях – от ГЕРБ и други по-умерени обществени слоеве ще тържествуват, колко са били прави, а Радев и решетниковчетата ще консумират властта в България в полза на Кремъл. Българското общество – с големи приближения се дели на три части. Първата трета са либералните привърженици на европейския – атлантическия път на България. Втората трета са привържениците на ГЕРБ и някои по-традиционалистки слоеве в обществото. В своето голямо мнозинство те са категорично за европейския и атлантическия път на България. Някои от тях – с големи забележки, главно по проблеми на ценностите и официалната култура, поради по-консервативните възгледи, които изповядват. Третата третина са неокомунисти, русофили, лузъри и проруски националисти, мнозина сред които са против Запада и Европа просто ей така, напук.

Докато първата и втората третина са се вкопчили гуша за гуша, Радев § Со. от ден първи сменя геополитическата ориентация на страната и хвърля България обратно в евразийския Трети свят. Либералите имат легитимно право да съдят ГЕРБ и предишното статукво за корупция. Привържениците на ГЕРБ и другите нелиберални общности (без русофилските) имат право да съдят ПП и ДБ за кръвосмесителните им съюзи с БСП и чалгаджийската клоунада, за хаоса в управлението и за непросветения радикализъм. И сега какво? Двама се карат – третият печели. Кой е третият? Радев и евразийската общност, с помощта на проруската олигархия в България и Решетников § С-ие в Москва обръщат страната ни обратно в кочината!

Ако проевропейски ориентираните хора в България не си дадат сметка, че разногласията им са само един елемент от по-сложната картина на едно драматично време, в което страната ни е заплашена да падне отвъд границата на цивилизования свят, Радев и русофилската една трета ще свършат своята работа на гробокопачи на независима и свободна България. Не, не е преувеличение – през 1944-та как ни изтриха от лицето на Европа… Изборът е наш – на всеки един от нас. Мястото на разумните, мислещите хора – от която и да е политическа тенденция – днес е на площада. С плакат „Долу Радев!“ Долу организирания опит за проваляне на България и отпращането й обратно в евразийската кошара! България – част от Европа. Европа многолика, Европа преживяваща кризи, Европа – обърната към поредица от драматични избори за самата себе си. Но Европа – бъдеще на европейска България. Мислете бързо! Радев § С-ие действат бързо. Докато се осъзнавате – те вече ви лишават от избор!

Не е необходимо да се отказвате от убежденията си, от пристрастията си, от чувството си за справедливост. Необходимо е да преодолеем непосредствената драматична опасност. Ще останем самите себе си, ще се конкурираме и ще спорим. Но след като останем в Европа. След като Радев и Решетников останат едно кошмарно минало…!

,

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Михаил Саакашвили и трудния път на Грузия

Фейсбук, 4 август 2022 г.

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-saakashvili-napuska-gruzinskata-politika

Михаил Саакашвили е на границата на смъртта в частна клиника в Тбилиси, защото режимът на олигарха Бидзина Иванишвили отказва да го освободи за да напусне страната за лечение в чужбина. Саакашвили е осъден за свои действия като президент на Грузия след завръщането си в страната през есента на 2021 г. Съществуват сериозни подозрения за политически мотивиран съдебен процес в една правосъдна система като грузинската, която е в значителна степен под контрола на управляващия режим. Трудно е да се каже дали Саакашвили трябва да понесе наказателна отговорност за част от своите действия като президент на Грузия между 2003 и 2012 г.

Това, което е сигурно е, че Михаил Саакашвили има решващ, ключов принос за модернизацията на Грузия в първото десетилетие на 21 век. В резултат на неговото управление Грузия се превърна в страна, способна да претендира за европейска и атлантическа интеграция. Посетих Тбилиси за първи път месеци след Розвата революция от 2003 г. Градът изглеждаше като едно злокобно място. „Африканска“ нищета, липса на електричество, безлюдни улици…,. По главния булеврад Руставели възрастни женици, облечени потресаващо бедно продаваха за дребни стотинки бонбони, цигари и дъвки… На площада имаше хотел от световна верига. Влизането във фоайето му те изпращаше моментално в един съвършено друг свят – като с машина на времето.

През следващото десетилетие посещавах Тбилиси неколкократно. Под управлението на Саакашвили градът се разделяше с патината на своята сивота и нищета, проблясваха истинските ценности и достойнства на този велик космополитен град на границата между Европа и Азия. Саакашвили уволни цялата пътна полиция – за системна корупция – и създаде грузинския КАТ и полицията от нулата. Обвиняван бе, че злоупотребява с власт, но под неговото ръководство архаичните ориенталско-съветски административни устои на грузинската изостаналост и корупция бяха разтърсени из основи. Всеки ден се създаваше нещо ново. Към реформисткия патос на управляващото Национално движение (партията на Саакашвили) се присъединяваха почти всички неправителствени организации, професионални гилдии, интелктуални кръгове.

Саакашвили реформира до неузнаваемост държавната администрация. Във всеки областен град бе изградена специална сграда на националните административни институции, оказващи услуги на гражданите. Имаше 24 часов срок за регистрация на фирма – без разтакаване с документи. За три часа трябваше да се издаде задграничен паспорт и лична карта. Корупцията се преследваше жестоко. До ден днешен – 10 години след слизането на Саакашвили от власт – Грузия заема съвсем прилично място – около 30-та поред в ежегодната класация на Transparency International за възприятие на корупцията. За сравнение – България е в началото на седмата десятка.

Позициите на Саакашвили се разклатиха след като Путин нахлу с войските си в Грузия през август 2008 година, обвинявайки Тбилиси в „агресия“ срещу Южна Осетия. Последната е част от суверенната територия на Грузия. Но въпреки това агресия нямаше. Имаше поредица от ежедневни руски провокации месеци наред, за да бъде провокирано правителството в Тбилиси да реагира и да се отвори пътят на руската инвазия. Така бе блокирана възможността Грузия да кандидатства за членство в НАТО. След изтичането на втория мандат и идването на власт в Тбилиси на политическото движение Грузинска пролет на основния противник на Саакашвили – олигархът Бидзина Иванишвили (направил парите си в Русия през 90-те години), лидерът на грузинската „нежна революция“ от 2003 г. и президент на страната Саакашвили напусна Грузия под заплахата да бъде осъден и затворен.

Саакашвили далеч не е ангел. Неговото управление реалистично се свързва с редица силови действия – включително такива, които са може би на ръба на закона. Невероятните по постсъветски мащаби реформи от десетилетието на Саакашвили не бяха осъществени по „пътека от рози“. Срещу тях имаше силна и неумолима опозиция. Политическите нрави в Кавказ не предполагат враговете да се „галят с перо“. Въпреки всичко, Грузия дължи страшно много на своя трети президент след обявената независимост през 1991 г. – Михаил Саакашвили. Евентуалната смърт на този човек на грузинска земя в резултат от продължителни гладни стачки би била унижение за грузинското национално достойнство и задочна, но ценна победа за основния враг на реформатора Саакашвили в Кремъл. Владимир Путин никога няма да прости на Саакашвили за това, че „Миша“ – както неформално го наричаха приятели и врагове – показа на света, че и на територията на бившия Съветски съюз може да се живее нормално, да се изгражда правова държава и да се пази националното достойнство. Какъв арогантен човек наистина е този Михаил Саакашвили, да оспори основните устои на великодържавната империя – корупция, произвол, потисничество…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Доналд Тръмп и глобалната роля на Америка

Фейсбук, 4 август 2022 г.

На 2 септември 1987 г. Роналд Рейгън е в зенита на своя втори мандат. Америка е по-силна от всякога. Студената война е към своя край – в резултат от твърдата и умела политика на натиск, упражнявана от администрацията на Рейгън върху Москва. Америка е на прага да се окаже единствената свръхсила в света, способна да предложи – и да наложи своята и на съюзниците си визия за един международен ред, основан на принципите на свободната търговия, на партньорството, основано върху ценностите на либералната демокрация и всеобщия ангажимент към правата на човека. През двата мандата на Роналд Рейгън в света е набрала скорост една нова вълна на глобализация, в която Америка и нейните корпоративни елити играят първенстваща роля.

Нищо от това не може да бъде доловено в думите на Доналд Джей Тръмп, влиятелен бизнесмен от Ню Йорк, който е критичен към международната политика и политиката за сигурност на администрацията във Вашингтон, заради която – твърди Тръмп – Америка губи по 200 млрд. долара годишно. (200 млрд. долара през 1987 г. са доста повече отколкото сега.) През 1987 г. Америка е в навечерието на своя мощен зенит начело на глобализацията , на международната система, на системата за сигурност в света. Тръмп недоволства от това, че Америка не кара своите партньори „да й плащат“ за защитата, която им осигурява.

Напомня ли ви нещо този разказ? Да, на мен също. Напомня едно към едно политиката на президента Тръмп към съюзници и противници три десетилетия по-късно. Тръмп има непоправимо провинциална представа и визия за света като място, където всеки чинно заплаща услугите, които получава – така както това се случва на ежедневния пазар. Тръмп не разбира – или не желае да разбере, че в света на международните отношения една велика сила щедро дава своята протекция, своята защита, за да получи още по-щедри печалби и възможности за контрол върху глобалния свят. Но между даването и взимането не съществува толкова пряка, видима като на чаршията връзка.

В резултат от политиките на Роналд Рейгън, Буш Старши и Бил Клинтън Америка се изкачи на върха – превърна се в единствена свръхсила, хегемон на международния ред и сила, чиито елити ръководят процеса на глобализация – финансова, информационна, културна. Америка зае позиция на ултимативен гарант за световния ред и сигурност. Сравнете тази Америка с Америка на Буш Младши, на Барак Обама и Доналд Тръмп. Втората Америка от 20 години отсъпва позиции, създава уникални, непредизвикани от никаква необходимост пространства за геополитическа еманципация за лидери и режими, насочени срещу ценностите на Запада – Путин, Си Дзинпин, аятоласите в Техеран… Визията на Тръмп за световния порядък се вписва изцяло в този нов свят, в който Америка отстъпва, строго броейки центовете, които някой не й е доплатил за своята сигурност или за своето спокойствие под чадъра на НАТО.

В света на Рейгън, Буш Страши и Клинтън не бе мислимо диктаторите да заплашват световния мир. В света на Буш Младши, Обама и Тръмп диктаторите градят „мултиполярен свят“ без принципи, без правила, без респект към ничий суверенитет. Агресията срещу Украйна е кулминация на този изпуснат от контрола на международната общност свят. Администрацията на Байдън е от една страна продължение на поредицата президенти от 21 век, а от друга – противоречив опит за събуждане пред реалностите на един нов и много по-опасен свят. От една страна тази администрация допусна безпрецедентно засрамващо изтегляне от Афганистан… От друга – показа силна мобилизация за помощ на Украйна, жертва на кремълската агресия.

Америка – както и останалият свят – болезнено се нуждае от ново лидерство. Лидерство, способно да преодолее поляризацията в собственото общество и да предложи визия за един променен свят, в който отново да има понятие за справедливост и сигурност, изковано като принцип. Едно е сигурно – това лидерство не може да възникне на основата на бакалски сметки за продадена и закупена сигурност – както между съюзници, така и между врагове. През 1987 г. Тръмп не можа да види пътя на сензационния успех на Америка като единствена световна свръхсила. Едва ли ще успее да види пътя на успеха за своята страна и за света и от сега нататък.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

България и Виктор Орбан

Фейсбук, 30 юли 2022 г.

В България не се срещат сериозни анализи върху политическия режим на Виктор Орбан в Унгария. Идеологическите полюси от време на време се замерват с пропагандни „либерално-консервативни“ клишета за Орбан, насочени преди всичко към чисто българския политически дебат. Отсъства също една още по-значима за българското обществено мнение тема: защо Унгария на Орбан води по същество една устойчива във времето антибългарска политика?

Будапеща предостави на бившия македонски премиер Груевски политическо убежище, което го спасява от необходимостта да излежи присъдите, определени за него от македонските съдилища. Официалната унгарска позиция е отчетливо дебалансирана в полза на Скопие – и по-точно в полза на опозиционната ДПМНЕ по проблемите на българо-македонските отношения. Официална Будапеща не крие афинитета си към утвърждаване на идеологическата ос с Белград и ДПМНЕ в Скопие на отчетливо антиевропейска и антизападна основа.

Нито една българска институция или официално политическо лице не е поставяло въпроса за официалната унгарска позиция в контекста на българо-македонските отношения. Нито един български експерт по политиката на Будапеща не е формулирал отчетливо очевидната истина, че унгарската позиция е в пряка услуга на руско-сръбската стратегия на Балканите – „разделяй и владей“. Тази стратегия – и подкрепата, оказвана й в Будапеща – има една основна цел: да изостря противоречията между балканските народи като по този начин осуетява, спъва, забавя тяхната европейска интеграция.

Би било добре, ако България – в качество на официалните си представители или поне на своята аналитична общност в услуга на общественото мнение, заеме позиция по този кръг от въпроси.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Корупцията и контролът на Москва над България

Фейсбук, 28 юли 2022 г.

“Не разбирахме, че корупцията и руското влияние са едно и също нещо. Корупцията е най-добрият външнополитически инструмент на Москва на Балканите“, каза Кирил Петков пред „Таймс“.

Петков може би е разбрал това отскоро, но за мнозина от нас то е известно от десетилетия. Това е истина, повтаряна от години при всеки подходящ прецедент на арогантно поведение на българската посткомунистическа олигархия в полза на съвместните й действия и интереси с партньорите й от кремълската олигархия. Този механизъм на дълбока свързаност на българската системна корупция с руското олигархично влияние е структурно интегриран в българската политическа система за повече от четвърт век след 1992 г.

Връзката между руско влияние и българска корупция по високите етажи на властта предизвика кризата на отношенията между премиера Жан Виденов и „Газпром“. Същата връзка мотивира преврата на руско-българската олигархия срещу управлението на СДС и Иван Костов, завършил с довеждането в България на бившия цар. Руският контрол чрез корупция по върховете на властта изхаби процесите на политическо представителство по време на Тройната коалиция и доведе до победата на ГЕРБ като популистка алтернатива през 2009 г. ГЕРБ бе интегрирана в олигархичния модел на руски контрол върху България чрез де факто бизнес коалицията със Сарая. Когато се появяваха „търкания“ в тази коалиция – сваляха Бойко от власт. Когато нещата се урегулираха – следваше нов мандат.

Когато Кирил Петков и Асен Василев дойдоха на власт – първо като служебни министри, после като водеща политическа сила, те би трябвало добре да познават и да разбират дълбоката връзка с руския корупционен контрол и на опонентите си от ГЕРБ и на ментора си от другата страна на „Дондуков“. Явно са се надявали „да минат метър“, да се справят с дилемите на властта без да се изправят пред стената от руски натиск – енергиен, корупционен, институционален. Не само, че не се справиха, ами си организираха особено тежък вариант за понасяне на този руски натиск. Заобиколиха се от едната страна с БСП – партия на публично руско влияние, и с ИТН – квазиполитическа групичка за лобистки поръчки на задкулисни олигарси – разбира се, зависими и свързани с руския контрол.

Трябваше ли Кирил и Асен да паднат от власт, за да разберат, че толкова устойчива и стабилна конструкция за олигархично заместване на публичните, официалните механизми на властта в една страна от НАТО и ЕС не може да съществува без пряк натиск отвън, от бившия колониален, съветски господар, мутирал в олигархия на „вертикалата на властта“?

Независимо от това какво са разбрали за връзката между олигархия, корупция и руски контрол в България Кирил и Асен, вероятността те отново да настъпят същата мотика ако отново се доберат до властта е много висока. Двамата политически младежи тесногръдо и упорито продължават да въплощават своите разбирания за добро и лошо, за корупция и прозрачност в определени партии и да ги персонифицират. От гл. точка на корупцията за Кирил и Асен ГЕРБ и ДПС, особено Бойко Борисов са „лошите“. ОК, разбирам. Но ИТН до скоро, а БСП и до ден днешен бяха „добрите“. Защо, ако мога да попитам? Елитът на коя партия създаде българската олигархия? Чии олигархични кръгове теглеха конците на чалга партията, та сценаристите и сайбията й можеха да бъдат „част от промяната“, а ГЕРБ и ДПС – не можеха…?

Руското влияние, корупцията по високите етажи на властта са системен феномен на българската политическа система и на нейната дълбока зависимост от задкулисието. Успешната борба с тази олигархична системност е зависима не от избора на „лоши“ и „добри“ партии и персонажи, а от по-задълбочени визии и конструкции за гъвкаво политическо сътрудничество за измъкване стъпка по стъпка от дълбоката руска зависимост, която стои в основата на системната корупция. В тази борба може да се наложи да бъдеш съюзник и на дявола за един момент, за да можеш да го победиш в следващия момент.

Повечето български партии и политици не са невинни в съприкосновението си с руския корупционен механизъм върху българската олигархична система и българската политика. Малкото изключения са твърде слаби вкупом, за да реализират антикорупционна – анти великодържавна политика на очистване на българската държава от системното корупционно влияние на бившата колониална метрополия. Стратегията за очистване трябва да бъде по-комплексна и да формира функционални политически мнозинства – поне за известен период от време, които да не бъдат пряко уязвими от марионетки, чиито конци се теглят от задкулисието. Как може да стане това? Ето това е съдържателната дилема на българския политически процес, върху която трябва да фокусираме усилията си. Засега строим крехки политически замъци от пясък, които са твърде лесни за разрушаване от марионетките на руско-българската олигархия и нейната корупционна система.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Служебният кабинет и рисковете пред българската демокрация

Фейсбук, 28 юли 2022 г.

Българската държава навлиза в най-тревожния период от своето развитие през последния четвърт век. Предстои ни най-малко тримесечен период на служебно правителство, което по конституция зависи от волята единствено на действащия президент. Няма парламент, няма функционираща противотежест на концентрацията на властта в ръцете на един човек. Това състояние на нещата не би следвало да бъде натоварено с особени опасности в нормална политическа ситуация, в която невъзможността да се състави правителство от НС води до подготовка за избори от служебен кабинет и формиране на ново мнозинство и правителство.

Днес ние се намираме в една доста по-комплицирана хипотеза за развитието на политическия процес. Парламентарната конфигурация, която доведе до невъзможност да се управлява страната е твърде вероятно да се възпроизведе в следващото НС, което ще изберем през октомври. Нещо повече – конфигурацията в новия парламент по всяка вероятност ще бъде още по-сложна от гл. точка на фрагментирано представителство на 6-7 политически формации, съвместимостта на чиито политически възгледи и интереси ще бъде още по-трудна, отколкото досега. Не е изключено повторение на ситуацията от 2021 г., когато президентът еднолично управлява страната в продължение на седем месеца, предприемайки политически действия, далеч надхвърлящи конституционната дефиниция на служебния кабинет.

Перспективата на политическа нестабилност, която е най-вероятен сценарий за държавата в обозримо средносрочно бъдеще е още по-проблемна от гл. точка на демонстрираните възгледи и прикритите възможни зависимости на действащия президент Румен Радевв контекста на настоящата международна среда и агресията на Москва срещу Украйна. Радев не крие своите пристрастия към Кремъл, неколкократно е заявявал позицията, че Крим принадлежи на Русия, независимо от категоричността както на международното право, така и на политическите позиции на съюзниците на България в ЕС и НАТО. Радев съвсем очевидно заема позиции в полза на Москва по отношение на агресията в Украйна (пропаганда на „неутрализъм“, противопоставяне на възможността България да подпомогне Украйна с налично оръжие и т.н.)

Понастоящем ръководството на Кремъл прави всичко възможно за да се възползва от съществуващи пукнатини в единството на Европа по отношение на агресията в Украйна. Средства не се подбират и в никакъв случай не можем да изключим нарастващ интерес от страна на Москва към уязвимостта на България в настоящата – и перспективната политическа ситуация, която да доведе до сериозна невъзможност на нашата страна да осъществява своите съюзнически ангажименти в рамките на общата политика в сферата на външните работи и сигурността на Западния съюз.

Единственият инструмент, който може донякъде да ограничи рисковете пред българската държава в контекста на предстоящото отново еднолично управление е мобилизацията и силата на общественото мнение, което да не допуска актове на управление, противоречащи на националния ни интерес и на геополитическата принадлежност на България към Европа и атлантическия свят. Особено важно е да не се допуска извършването на политически действия прикрито, „на тъмно“, да се внимава за опасността българското общество и държава да бъдат поставени пред „свършен факт’ вследствие определени непубличнни решения на управляващия президент и неговото служебно правителство. Амо допуснем подобни неща да се случат, рискуваме необратимост или блокиране на българския национален интерес в контекста на изострящия се конфликт между режима в Москва и цивилизования свят, при което ние за пореден път в модерната ни история можем да се окажем на губещата страна.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

НАТО – лукс или стратегическа необходимост?

Фейсбук, 26 юли 2022 г.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/12119745?fbclid=IwAR0LXxzVm5vnSOE2UQ3w1JoCWaSZK89CTEIZErWrcbbTavLKgbK0e6rA6JY

Откакто е учреден НАТО, не са преставали опитите Алиансът да бъде обявен за ненужен, старомоден и неизгоден – било за САЩ, било за Европа. Тези опити системно се подхранват от пропагандата на Москва – съветска или путинистка, те представляват любима сфера на интерпретации от страна на европейската радикална левица, но имат и своите поддръжници в крайно дясното, изолационистко крило на американския консерватизъм, откъдето идва и посочения по-долу анализ на института „Катон“.

НАТО се създава изцяло поради факта, че сталинистка Москва не е задоволена от резултатите на Втората световна война и от договореностите от Ялта, които й позволяват да окупира и съветизира централна и източна Европа. Още с края на военните действия срещу Райха Сталин започва системна кампания за подкопаване политическата стабилност на западноевропейските страни – преди всичко на тези със силно комунистическо движение като Франция и Италия. Основен приоритет също е неутрализацията на Германия и превръщането й в плацдарм за експанзия към останалата част на западна Европа. Разгромената от войната Европа не е в състояние да удържи сталинисткия натиск, но за съжаление се оказва, че новата световна сила – Вашингтон – също не знае какво може да направи за да се противопостави на сталинистката амбиция и агресия.

Западът (новият лидер Вашингтон и съюзниците му в западна Европа) е изправен пред кошмарен избор. Едната възможност е да реагира твърдо на сталинисткия натиск, което най-вероятно би довело до възобновяване на мащабни военни действия на територията на разгромената от войната с Райха Европа. Алтернативната възможност е предпазливо да се отстъпва под сталинисткия натиск и постепенно да се изостави Европа на милостта на болшевишка Москва. Това би било пораженско безчестие и перспектива за разгром на самата Америка като нова световна сила. Изходът се очертава в кратката статия на младия дипломат в посолството на САЩ в Москва – Джордж Кенън – който препоръчва да се използва ресурса на времето за сдържане на съветската агресия дотогава, докато дълбоките преимущества на демократичната капиталистическа система релефно се очертаят срещу стагнацията на тоталитарния комунизъм на Изток. Тази стратегия на сдържането доведе до победата на западния съюз 40 години по-късно. Основният институционален продукт на стратегията на сдържането бе НАТО – отбранителен съюз, най-малък общ знаменател между системите за сигурност на западните страни, насочен към единство за сдържане на съветската агресия.

След краха на комунизма с нова сила се възобновиха призивите за разпускане на НАТО – нали Съветския съюз вече не съществуваше… Това разпускане може би щеше да се случи, ако не бяха усилията на демократичните лидери от централна и източна Европа, които настояха да бъдат допуснати до членство в Алианса. За разлика от колегите си в западна Европа и Америка, източните лидери познават и помнят историята. Тя е записана със следи от камшик върху кожата на собствените им народи. За източноевропейците не подлежи на съмнение, че след по-дълъг или по-кратък период на „смутни времена“ в Русия, източната империя отново ще се изправи на крака и ще възобнови своята агресия към народите на източна Европа. Така източноевропейските народи допринесоха за предефинирането на мисията на НАТО и съхраниха Алианса срещу призивите – включително и тези от източници като института „Катон“ – за разпускането му.

Ако днес НАТО не съществуваше, агресията на Путин щеше да бъде много по-динамична и много по-мащабна. Прибалтика можеше да стане нейн обект още преди Украйна. Останалата част от източна Европа също щеше да бъде пряк обект на агресия – по-скоро рано, отколкото късно. Ако Меркел и Саркози не се бяха поддали на шантажа на Путин в Букурещ през 2008 г. и не бяха блокирали МАП – планът за членство за Украйна и Грузия, днес по всяка вероятност в Украйна нямаше да гинат невинни хора, жени и деца… Но някой в Лос Анджелиз или във Вашингтон би казал – „Какво ме интересува, че вие в източна Европа имате проблеми със сигурността…? Америка не може да служи на всички!“

НАТО е инструментът на американското присъствие в Европа, който осигурява глобалния баланс на силите в Евразия и по този начин съдейства за укрепването на американската глобална роля в света. Когато в края на 20 – началото на 21 век НАТО планираше разширяване на евроатлантическата система за сигурност в постсъветското пространство – до Каспийско море, Русия на Путин знаеше добре, че няма друг шанс за глобална стратегическа проекция освен сътрудничеството си със Запада. Затова до 2007 година Путин бе пълноценен партньор на НАТО и на Запада. Затъването на Америка в Ирак и отказът от стратегическа проекция в Евразия на евроатлантическия съюз отвори перспективата за антиевропейска – антизападна еманципация на путинския режим в Москва. Тази перспектива доведе до Грузия от август 2008 г., до Крим и Донбас в 2014 г., до пълномащабната агресия срещу Украйна в 2022 г.

НАТО е стратегическият инструмент за удържане на частичен контрол и баланс върху стратегическите развития на Евразия от страна на колективния Запад – колкото и да се стремят да обявяват неговото съществуване за фикция. Затова нито отношенията Вашингтон – Брюксел, нито тези между Вашингтон и Москва, както и тези между Вашингтон и Пекин, са мислими без инструментите на присъствие на свръхвеликите сили в Евразия. НАТО е западният инструмент на това присъствие. Останалото са илюзии на идеологически тесногръди активисти, които си въобразяват, че могат да стеснят света до мащаба на собствените си ограничени визии и интереси. Аргументът „времената се менят“ тук няма особена стойност. Геополитиката и геологията си приличат по това, че основните закони и съотношения на техните обекти се променят много бавно, в продължение на големи исторически епохи. Стратегическите проекции на власт са мащабни, високоинертни процеси, които не могат да се променят по силата на капризи или повърхностни идейни и политически импулси.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

И сега какво направихме…

Фейсбук, 23 юли 2022 г.

Има известна назидателна ирония във факта, че точно Слави разтури „седянката“ по „принципни съображения“. Бяхме стигнали дотам да предпочетем още няколко месеца какво да е правителство, вместо отново власт на широките шапки от „Дондуков“. Само че се оказа, че тези, които сме избрали през ноември не могат дори и какво да е правителство да направят. Сега всички са се юрнали на избори – сякаш, че изборите ще променят нещо съществено. Чрез избори същата пасмина, която не може да си разпредели спокойно парсата (на четири магарета плявата не могат да разделят) ще получи нова легитимност отново да направи какво да е правителство. И най-вероятно пак ще се провали – „по принципни съонбражения“… И пак широката шапка ще си управлява – избори след избори, докато самият той се сети, че няма нужда да организира толкова често избори като циркови представления в такт 7/8…

След това ще стане тъжно… Ако не стане страшно. Между другото, тъгата може да настъпи и още наесен. Расте стремглаво отвращението от безкрайните политически пазарлъци – и без да ги дават на живо по „Дарик“. В политиката растящото отвращение акостира в нова популистка вълна. У нас популизмът шества победоносно от години насам, но сега вече може да ни докара и до управление, което ще постави пряко въпроси за българския избор на настояще и бъдеще. Тогава вече я оцапахме – съвсем! Между впрочем, този тип популизъм вече е в действие. И ще можем да видим неговите опасни резултати още със „служебното“ управление наесен.

P.S. Не съм против гражданския протест, не съм против промяната – напротив! През целия си живот работя все за промяна, все за гражданско общество, все за нещо уж по-добро… Но некадърността и цинизмът на тези, които се заеха с протестиране и промяна преди две години ни доведоха до най-голямата криза в България след 1996-7 година. Затова хвърлячите на яйца и домати е добре да изиграят незабравимата сценка от „Храбрия войник Швейк“. Полковникът наредил на ротата войници, безуспешно оплакали се от самия него, да се строи и марширувайки да скандира: „И сега какво направихме? Едно голямо л@йно направихме…“ В нашия случай нямаме полковник, но имаме генерал – с вдигнат юмрук. Той ще командва парада. А лидерите на „протеста и промяната“ ще маршируват и ще се оплакват скандирайки – „И сега какво направихме…“ Само че въпросният генерал трябва да върви начело на строя… Защото всичко стана под неговата команда…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Духовност и „русофилия“… Откъде идва връзката?

Фейсбук, 22 юли 2022 г.

Както навсякъде по света, в България има значителна общност от хора, които имат активен интерес в сферата на духовността. Под духовност разбираме не само организираната религия, но и всички тези полу-институционализирани групи и движения, които се занимават с духовни познания и духовни практики. Бялото братство – или последователите на Петър Дънов е само едно от тези движения, може би най-значимото и най-тясно свързано с българската традиция на духовно развитие отвъд границите на организираната религия.

От време на време следя проявите на тези духовни движения и на техните авторитети – в електронни издания, YouTube и други източници. Прави впечатление, че голяма част от тези хора, които се считат за авторитети и лидери на духовните общности, с лекота преминават границата между духовно познание и интерпретация, и политическо знание и интерпретация. Нещо повече – те ползват собствените си духовни прозрения (каквато и да е тяхната надежност и произход) за пряк аргумент в политическия дебат. Една значителна част от тях извършва пряка, не съответстваща на никакви факти пропаганда на Путиновия режим, особено в контекста на настоящата му агресия в Украйна.

Слушам запис по YouTube на известен пловдивски лекар – уважаван лектор в средите на духовните движения. За да илюстрира своите езотерични тези, докторът си позволява следните твърдения. „Малко хора знаят, че навлизането на Путин в Крим през 2014 г. се извършва само три дни преди полуостровът да бъде окупиран от голяма ескадра американски военни кораби, поканени от украинския президент да се разположат за постоянно в Крим. За тях са били изградени жилища, комплекси и всичко необходимо…“ Спирам с цитата дотук. Всеки малко от малко компетентен в сферата на руско-украинския конфликт и дори само в сферата на международните отношения човек знае, че абсолютно нищо от това не е истина. Изразявам се деликатно, за да не го назова по достойнство – чиста лъжа и измислица. Преди всичко, при нахлуването на „зелените човечета“ в Крим през 2014 г. официално президент на Украйна е все още Виктор Янукович. Той вече е „в нелегалност“, но друг президент на Украйна по време на инвазията в Крим няма. Няма кой освен промосковският Янукович „да е поканил“ американската флота в Крим. Но дори и да го е направил – подобно „настаняване“ е немислимо от гл. точка на правилата в международния живот, още по-малко ако става тайно и без съответни политически решения във Вашингтон, каквито никаква институция в Америка не е взимала.

Проблемът на този тип „духовни анализи“ е не просто тяхното пристрастие към руската позиция във всичко – да речем, че това пристрастие е наследено от учението на Петър Дънов. Проблемът е, че тези лекции и съдържащите ги измислици и лъжливи твърдения в защита на руската агресия се правят от лектори с духовен авторитет, изправили се пред аудитория, дошла да получи духовно знание. Заедно с духовното знание – неговата стойност не съм компетентен да оценя – тази аудитория получава индоктринация по политически – геополитически проблем, аргументирана „духовно“. Защо се прави това? Първото възможно обяснение е – защото лекторът е платен или изпратен като действащ хибридчик в духовна среда. Допускам, че има и такива, но в тази среда те не преобладават като авторитети. В общността на духовно търсещите (в общностите на духовно търсещите) има авторитети, които са получили своята лидерска легитимност през дълги години на свои собствени духовни търсения и тяхното споделяне с другите.

Второто възможно обяснение е свързано с обстоятелството, че значителна част от общността на духовно търсещите принадлежи към това, което на Запад се нарича „ценностен ъндърграунд“ – или съвкупност от обществени движения, противопоставени на съществуващото обществено статукво – икономическо, политическо, идейно, културно. Визиите на тези духовни – или квазидуховни алтернативни културни движения носят в себе си много голям конспиративен потенциал. Тяхното обяснение за голяма част от явленията на съвременния свят са част от „теории на заговора“ – нещо типично за еклектичната алтернативност на многообразната духовна култура извън организираната религия. (Част от привържениците на организираната религия също принадлежат към многоликата общност на „конспирологията“).

На българска почва „ъндърграундът“ на алтернативната духовна култура също е предимно антизападен – поради принадлежността на България към Запада и поради наследството на русофилските идеи на редица духовни авторитети – най-значим сред които е основателят на Бялото братство Петър Дънов. Така в съвременна България се появяват общностите на заплашените от „кемтрейлс“, загрижените – в много отношения основателно – от ефектите на глобализацията, материализма, бързата културна промяна, провидяна като стратегия за унищожение на духовността.

В този контекст определени авторитети на духовната общност, мотивирани от източници, които само те си знаят, рекламират бруталния и примитивен диктаторски режим на Путин в Москва като „духовна алтернатива“ на „бездуховния Запад“, който служи на „Мамона“ и се стреми да унищожи нашето бъдещо духовно освобождение… Защото Путин няма общо с „Мамона“, нали? Защото да нападнеш съседна мирна страна и да убиваш хладнокръвно хиляди невинни хора – деца, старци, включително хора, принадлежащи към прословутия ти „Русский мир“ – сигурно е проява на особено авангардна духовност.

Кой в българските среди на духовната култура – официална, църковна и алтернативна, езотерична – цели да измами българите, представяйки един безскрупулен и жесток сатрап и агресор като Путин в ролята на спасител и „борец за духовност“? Пловдивският лекар и другите авторитети на българската алтернативна духовна култура най-добре знаят отговора на този въпрос. Само че едва ли ще го споделят с нас. Дали не им достигат реални знания за истинската сложност на съвременния живот и съвременния свят – и се стремят да прикрият липсата им с популярни клишета на хибридната пропаганда? Дали са изпаднали в типичното за духовните хора изкушение, което църквата нарича „прелест“? Дали някои от тях наистина не са „продали душата си на дявола“, за да се осмелят да видят алтернатива и освобождение там, където има агресия, човеконенавист и примитивна масова жестокост? Аз нямам изчерпателен отговор на тези въпроси. Мисля, че трябва да ги поставя. Отговорите могат да дойдат от различни страни.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized