Кой вика лидерите на сцената?

Фейсбук, 22 декември 2022 г.

Когато се оплакваме, че нямаме лидери, трябва да си припомним, че историята вика лидерите на своята сцена. Взима ги от най-неочаквани места, доверява се на най-неочаквани личности, призовава ги да поведат другите. Преди четири десетилетия интелектуално претенциозни американци се чувстваха обидени и унизени от това, че начело на Америка застана – както те казваха – „един второстепенен актьор“… Този актьор – президентът Роналд Рейгън – изигра на сцената на историята ключовата роля на победата срещу тоталитарния комунизъм, изпрати неговата човеконенавистна утопия и свръхдържава в музея на историята.

Днес един друг актьор – също осмиван за „второстепенност“ – поведе своя народ срещу агресията на преродената тирания на Кремъл – облечена сега като „консервативна“, „евразийска“ утопия и безскрупулна диктатура. Вече десет месеца на президента Зеленски му се смеят нищите духом – включително и кремълските пишляци в българската политика и медийна пропаганда. Нека се смеят – поредният „второразряден актьор“ в поредната историческа драма им преподава – ще им преподаде докрай урока за стойността на лидерството в услуга на свободата. Дошъл от комедийната сцена, станал президент на вълната на посткомунистическия популизъм в украинското общество, загубил рейтинг и подкрепа в месеците преди кремълската агресия, този човек днес се превърна в символ на свободата на най-младата европейска нация, символ на възродената идентичност на Европа като съюз на свободата, символ на лидерство в името на свободата в една глобална епоха, ощетена от лидери.

За някои обръщението на Зеленски към Конгреса на САЩ ще бъде просто още една ПР акция на украинската държава, стремяща се да си осигури подкрепа в борбата срещу Кремъл. Да, тази реч е И това. Но тя е и нещо повече. Тя е призив за припомняне – на Америка, на Европа, на целия демократичен свят – на стойността на тези ценности, върху които са изградени успехът и богатството на свободния свят. Припомняне на една стара истина – свободата и демократичната обществена система не са удобно кресло, в което можеш удобно да седнеш. Те са оръжие, с което можеш да ги отстояваш. Защото те винаги са застрашени от тези, които искат да ги заменят с тиранията.

Животът не винаги ни предлага ясни дилеми и едноцветни решения. Нашият избор – в ежедневието, по време на целокупния ни живот – обикновено изисква нашето прозрение в различаването на добро от зло, на човещина от безчовечност. Но понякога на сцената на историята излизат ясни и едноцветни въплощения на тази основна за всеки човек, за всяко общество битка – между доброто и злото. Страхувам се, че ние в България прекалено дълго се колебаем дали да припознаем тази битка и нейната значимост за нашето собствено бъдеще. Нека всеки избере своето място в нея. Но изборът трябва да се основава на разбирането, че този, който избере тиранията и агресията срещу свободата, избира за себе си ролята на слуга. Няма по-голямо самоунижение от слугинажа.

Реклама

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s