Фейсбук, 26 декември 2022 г.

Днес е денят на Св. Йосиф Обручник – Денят на бащата. Всяко дете има нужда от двама родители – майка и баща, които се обичат, за да бъдат едно цяло в грижата за своето дете. Трудно е да се каже чия роля е по-важна – независимо от това, че традицията привилегирова обикновено ролята на майката. И бащата, и майката трябва да създадат в съзнанието на своето дете представата за ролите, които играят в обществото мъжът и жената – като партньори, като родители, като граждани… Ако единият от тях липсва – житейските роли на порастващото дете се формират едностранчиво.
Живеем в свят, в който от правилото на съвместния родителски впряг има все повече изключения. Бракът често се разпада – или не се сключва. Семейството все по-често има „допълнително“ значение за жизнените стратегии на модерния човек. Когато семейната двойка се разпадне – особено когато това стане в конфликт – децата страдат най-много. Те са заложниците на избуялата нетърпимост, дори омраза между родителите.
Българските семейни закони отдавна са за пенсиониране – поради навършена възраст и проявена неадекватност. Промени в регулирането на отдавна загърбените семейни реалности от средата на 20 век се правят трудно и тромаво. Родителските права все още се предоставят почти безусловно на майката в случаите на развод. Бащата трябва да доказва своята готовност и твърда воля да участва в отглеждането на своите деца.
Когато отношенията между бившите семейни партньори са напрегнати, децата се превръщат в инструмент за отмъщение – на страната, която е получила родителските права. Това обикновено е майката. А бащата често се оказва в ролята на натрапник, който трябва да бъде прогонен и отчужден. В много страни на цивилизования свят се приема законодателство за „споделено родителство“ на прекъснали брака си партньори. Така децата могат да растат ако не в максимално благоприятни, то поне в поносими условия, в които имат както майка, така и баща.
В България все още приказваме празни приказки на тема „споделено родителство“. Вече повече от 10 години… Законодателят не се интересува от темата – тя не е „печеливша“, нито финансово, нито политически. Някои феминистки групи – очевидно решили всички други проблеми на жената в обществото – мълчаливо пречат на създаването на адекватно на днешния ден уравновесено законодателство между правата на майката и бащата.
Днес много бащи ще отидат да видят своите деца, но на някои от тях срещата с децата им ще им бъде отказана. Ей така, без причина, без право, без грижа за истинските интереси на децата. В някои случаи ще бъде извикана полиция – чакащият пред вратата баща ще бъде обвинен в опит за „семейно насилие“… Времето минава, децата растат – бързо и неусетно… Правото на двамата родители да се грижат, да обичат и да служат на децата си е право, уважавано от всяка цивилизована страна. Кога, господа законодатели, ще се сетите за това? То като гледам каква сте я свършили в другите си ангажименти, трудно е да бъда оптимист…
Честит ден на бащата!