Фейсбук, 29 декември 2022 г.
От 25 години работя на пазара на т.нар. „трети сектор“ и съм свикнал да бъда „соросоид и грантаджия“. Не съм съжалявал за това. В една държава, която никога не е имала интерес към знание и експертиза, никога не е финансирала никакви изследвания и не е имала потребност от знание за да управлява, друга възможност за изследователска и обществена работа освен в гражданския сектор не съществува. Първо дойдоха международните фондации – всяка със свои мотиви и интереси – но предложиха на българските изследователи и граждански организации възможност да работят. След това дойдоха – макар и бавно – фондовете на европейската комисия. Първо като „предприсъединителни“, а после – като част от общата политика на Брюксел за развитие на академичните изследвания и обществената инициатива. Това компенсира – поне до известна степен – пълното отсъствие на българската държава и на голямата част от бизнеса от пазара на знанието. Разберете – нито стотинка! Единствената държава в Европа, която не дава нито стотинка!
Пиша всичко това не за да се оправдавам. Няма за какво да се оправдавам. Никога не са ми поставяни условия за съдържанието на изследователската работа, която сме вършили и вършим с моите колеги. Фондациите винаги са имали дневен ред за това какво да финансират – но никога, поне на мен, не са ми поставяли условия какви резултати да постигам и да публикувам.
В „третия сектор“ има различни хора – някои от тях направиха успешна бизнес кариера с парите на другите. Други – останаха с идеализма си и скромните си възможности да помагат на своите съграждани с каквото могат. Трети използваха потенциала си и създадоха масиви от знание, върху които стъпиха българските институции в процеса на присъединяване на България към ЕС. Да не мислите, че тази държава, тези политически фигури, които наблюдавате, са написали томовете за присъединяването ни към acquis communautaire…? Четвърти станаха виртуози в търсенето и намирането на „лесни пари“ на пазара на гражданските организации – я да видим какво се търси и как да го „предложим“… Хора различни, мотиви различни, цели различни…
Протестите срещу „даването на пари“ в гражданския сектор започнаха веднага и дойдоха от тези, които … не можеха да си поискат пари – било защото нямат интелекта и знанието за това, било защото взимаха парите си от другаде. Досега не съм видял индивид, на когото са предложени пари от „соросоидна фондация“, но той гордо и патриотично да заяви – „Не ща вашите пари, аз съм патрЕот, социалист, друг …ист…“ След това в битката срещу „соросоидите“ организирано се включиха тези, които получаваха пари с куфарчета от друго място – за да работят в новата епоха за утвърждаването на това, което преди това се наричаше „българосъветска дружба“…
Какво да ви кажа – business as usual… Или кандидатстваш по проекти на публичния пазар – проекти за бизнес или от гражданския сектор, или взимаш от Газпром, Лукоил и подобните им… Някои взимат и от двете направления. Само че ако разчиташ на международни – включително европейски грантове, трябва да кандидатстваш, да защитиш проект, да получиш пари публично и публично да ги отчетеш до стотинка. Ако взимаш „куфарчета“ за да обслужваш руско-българските собственици на нова България – нямаш ангажименти за публичност. Ангажиментът си е ангажимент – зад сцената…
Защо пиша – за пореден път – всичко това? Нито ще убеждавам завистливите, нито ще защитавам тарикатите… Пиша, за да отговоря – задочно – на две нахални жени, които вчера се опитваха да „учат на морал“ и на „истина“ читателите си във ФБ. Едната от тях е високопоставена прислуга на вечно ненаялия се с власт обитател на Дондуков. Прислуга на този, чиято власт винаги се е крепяла и разширявала върху подкрепата на ключови олигарси. Търговци на оръжие, хазартни босове и кремълски лобисти… И тази същата прислужница на тези господа изразява „морална нетърпимост“ към … „грантаджиите“! Мръсна уста, неспособна да види собственото си падение, но е тръгнала да учи на морал хора по-свестни от нея – просто защото малцина са по-несвестните…
Втората госпожа потвърждава „абсолютната истина“ в думите на първата. Госпожата отдавна изпитва високомерно презрение към „грантаджиите“. Тя – доколкото зная – работи за повече или по-малко мощни международни финансови институции в Лондон. Не знам на кого са собственост – дали на Сорос, дали на Ротшилд, дали на тайнствени офшорки или на публични „тлъсти котараци“. Госпожата работи за тях, прави пари от тях, живее в Лондон – дано да е добре – благодарение на тях. Но тя презира скромните „грантаджии“ в родната си България, които също стоят на един международен пазар и „слугуват“ на „световния заговор“. Тя може да обслужва „тлъстите котараци“ в Лондон. Ние нямаме право да работим с международни пари в София – дори ако парите, отчасти или напълно, са със същите собственици като нейните…
Идва ми наум да напътя двете нахални госпожи с традиционни балкански възклицания в посоката, която сами са си избрали. Само че няма смисъл. Тяхната арогантност е съвсем очевидно необратима – може само да нарства, но не и да отслабва. А тези, които им ръкопляскат съвсем няма шанс да се променят… Мамицата им на тия грантаджии – на тях дават, а на нас – не… Мъка. Да сте живи и здрави през Новата 2023 година! Да работите, да изкарвате и да не завиждате на другите. Честно ви казвам – не са чак толкова за завиждане, колкото вие си мислите…
Отломки от огледало 