Фейсбук, 31 октомври 2022 г.
Този текст на Borislav Tsekov ще бъде полезен както за тези, които се смятат за консерватори и отхвърлят хиперлибералните идейни и политически промени в съвременните демократични общества, така и за самите либерали, които не са заинтересовани всички хора с консервативни възгледи да бъдат техни категорични противници.
В периоди на динамична обществена промяна, какъвто светът преживява понастоящем, се засилват тенденциите към поляризация на политическите възгледи и политическите движения. Така както след края на Първата световна война в Европа кризата поражда възход на комунистическото движение отляво и на фашизма и нацизма отдясно, така и днес кризисното развитие на глобалния свят поражда аналогични идейни и политически процеси на поляризация.
Вляво наблюдаваме ескалация на радикалните движения, свързани с налагането на алтернативни социални ценности, враждуващи открито със заварената ценностна система на обществото. От движение за равноправие на половете, феминизмът се превърна в радикална утопия за „свободен избор“ на полова идентичност, дефинирана като „род“ – „джендър“. Политическата коректност се превърна в „новото нормално“ на една безмилостна обществена цензура, която изважда „извън закона“ всеки възглед, който се отличава от новите радикални левичарски ортодоксии. Движенията за расово равенство се превърнаха в движения за расистко отхвърляне на „белия мъж“, носител на „токсична мъжественост“. Историята на световната култура се прекроява през ескалиращия радикализъм на това, което днес се нарича „постколониална теория“, и което няма нищо общо с теорията за модернизацията, призвана да осигури развитие на деколонизирания свят.
Всички тези тенденции отляво са от една страна отговор на очакванията за равенство и справедливост, които са ключови ценности на левицата, а от друга – екстремистки практики за налагане на нови неравенства и обществена репресивност. Това е процес, който подкопава сериозно демократичните основи на обществото. За демокрацията толерантността е универсална, а не селективна ценност. Аналогични са проблемите в радикализиращия се десен спектър на съвременния политически живот.
Преди всичко, нека се откажем категорично от аргументите – „е-е, вляво може да има радикализъм, но много по-опасен е този вдясно…:, „е-е, вдясно може да има някои отстъпления от демокрацията, но вляво е истинска антидемократична вакханалия…“ Нито един от тези два аргумента няма основание. Опасни за демокрацията са както антидемократичните тенденции вляво, така и вдясно. През 20 век те доведоха до създаването на два типа тоталитарен режим с частично различна идейна основа, но античовешки и брутални отвъд всичко познато в човешката история – комунизма и нацизма.
Ескалацията на десния радикализъм и засилването на авторитарните тенденции в съвременния свят се разгръщат като реакция на успешния процес на демократизация през последния половин век, но също и на свръхдинамичния процес на глобализация, чиито промени оспорват легитимността и съществуването на традиционните обществени модели на живот – включително в политиката. Авторитарният консерватизъм пледира за съхраняване на традиционните ценности, но основната му загриженост е предизвикана от разклащането на традиционните – обикновено авторитарни обществени йерархии.
Така ставаме свидетели на експанзията на завръщащите се авторитарни режими, сполучливо описано от Б. Цеков в текста по-долу. Диктатурите, успешно концентриращи авторитарна и еднолична власт правят настоятелни опити да се легитимират като защитници на „традиционните ценности“. След като в продължение на 70 години съветската империя водеше „борбата на пролетариата“ за установяване на световен комунизъм, днес нейните наследници в лицето на Путиновия режим претендират да са водачи на „световния консерватизъм“. За Москва е все едно какво води и защо – важното е великодържавният режим успешно да поддържа обществения строй в Русия като „тюрма на народите“ и нагло и агресивно да подчинява на тази тюрма другите народи.
Авторитаризмът успешно се налага като антидемократична визия и практика чрез различни видове идеологии на несвободата. Тук е и постмаоиският национализъм и авторитаризъм на Китай, ислямисткият радикализъм, практикуван вече повече от 40 години от моллите в Иран, от свръх ретроградните режими в арабския свят и т.н.
Не е за учудване, че в мнжество свои проявления десните диктатури и левите авторитарни проекти на нашата съвременност се обединяват в един и същ антидемократичен лагер – Русия, Китай, Иран, Венецуела, Северна Корея… Списъкът е доста дълъг. Най-важното ценностно разделение на съвременния свят отново е разделението между диктатурата и свободата, между демокрацията и авторитаризма.
Мнозина биха опонирали – стига с тези остарели клишета! Не мога да понасям извращенията на „джендър идеологията“ и тя е моят най-главен враг. Престанете – не мога да понасям ретроградните клишета, с които управлява Путин, подкрепен от архиреакционери като Дугин. Съгласен съм – и двата типа феномени, и крайно левите, и крайно десните не са допустими за човек с демократични убеждения. Но е много важно и двете разновидности на антидемократизъм – вляво и вдясно, да бъдат еднакво категорично отхвърляни.
Демократите трябва да си припомнят основните ценности на демократичното обществено устройство, първата сред които е плурализмът на идеи, визии и интереси. Има определени граници, променящи се в конкретни измерения с времето, които не бива да бъдат прекрачвани, ако искаме да останем демократи и да имаме гаранции за собствената си свобода. Да бъдеш либерал или консерватор очевидно не е достатъчно – необходимо е да бъдеш демократ. Тогава другото мнение, другият възглед, макар и чужд, си остава напълно легитимен и допустим.
Демократ може да бъде и либералът, и консерваторът. Но могат и да не бъдат демократи. Днес наблюдаваме достатъчно примери и в двете разновидности на политически убеждения, които представляват сериозни отстъпления от правилата на демократично общуване и живот. Всеки радикал – ляв или десен – иска да премахне останалите. Всеки демократ разглежда останалите като предпоставка за развитие на собствените си възгледи, на собствената си обществена перспектива.
За всички нас днес е основна ценност да запазим и предадем напред към бъдещето предпоставките за обществена свобода, мир, достоен живот, заможност и търпимост като основни ценности на съвместния демократичен живот. Демокрацията постепенно се превърна в клише. Дотам, че мнозина си позволяват да я подиграват. Трябва ли да дойдем до агресия като тази, която преживява днес украинския народ, до потисничество като това, срещу което въстават днес жените и младежите в Иран, до подчинение на тоталитарни системи като тази на „социалния кредит“ в Китай, за да оценим смисъла и значението на демокрацията като най-добра засега основа на един съвместен обществен живот?
Крайностите и вляво, и вдясно напускат сферата на цивилизования живот в свобода и многообразие. Демократичните възгледи – многообразни като самата свобода – се уважават взаимно и подкрепят тази умереност на мислите и действията, която прави съвместният им живот в общество възможен.
Отломки от огледало 