„Облаци“ и социални мрежи

Фейсбук, 8 август 2022 г.

Известен е феноменът на „облаците“ в социалните мрежи. Всеки участник натрупва значителен брой дискутанти – или „приятели“ – и започва да спори с тях. Все по-бързо мнозинството участници бързат да се освободят от „приятели“, заемащи противоположни позиции на техните – „ънфренд“-ват ги… Следващата стъпка е да се разделят с тези, които им изглеждат компромисни, „скрити лимонки“, неясни или недостатъчно твърди в защитата на „синевата на дъгата“ – или на единствено възможната истина. В последна сметка, присъединилият се към „облака“ на цялата истина получава добре селектирана извадка от свои съмишленици и неопределен брой тролове, които се сменят (понеже ги блокират) и чиято роля е „да пият кръвта“ – или енергията на самоселектиралите се правоверни дискутанти.

Давам си сметка, че възможността да излезеш на открито – публично – играе поредица от важни роли, включително и психологически. Това, което е важно за мен да се посочи в контекста на моя случай е „услугата“, която функционирането на социалната мрежа прави на участниците в нея. Тя ги разпределя в плътно затворени облаци от съмишленици, които вече нямат какво друго да правят освен да се саморадикализират в процеса на своя дебат кое е най-истинно в единствената и очевидна истина, която споделят.

Тези „облаци“ съществуват паралелно вече не само в социалните мрежи. Те са паралелни общности и на площада, където двете враждебни една на друга демонстрации са сигурно разделени от полицейски кордон, който пречи на участниците да се сбият помежду си. „Облаците“ се движат паралелно в политическото пространство, при избори и при формиране на визии за това как трябва да се управлява държавата. Демократичният процес е замислен като плуралистичен, при което различните възгледи се срещат и частично се интегрират в т.нар. „среден терен“ в политиката. „Облаците“ изгарят без оостатък средния терен – убежище на националния интерес, на разумния компромис.

„Облаците“ превръщат демократичния процес в игра с нулев резултат. Ако печелим – ще изтрием от лицето на земята тези, които са посмели да ни се противопоставят, въпреки, че „очевидно“ или грешат, или са просто „подлеци“. (Един премиер наскоро викаше по телевизията – „Арести, арести искам“.) Ако губим – причината за това са фалшифицираните от противника избори, което ни изпраща веднага на площада „за да възстановим демокрацията“. Излишно е да споменаваме, че в тази „облачна“ атмосфера най-лесно се лови риба в мътна вода. Т.е. – най-лесно се „купуват“ популистки предложения и проекти на лукави или ексцентрични популисти, които обещават на избирателите от „облака“ да им решат проблемите завчас. И защо не – те вече са си решили проблемите във виртуалното пространство, изгонвайки от него всички, които „не ги кефят“. Остава да прогонят „онези“ и от физическото пространство на обитаване, за да си дойдат всички неща по местата.

От време на време призовавам във ФБ хората целенасочено да поддържат „френдлиста“, в която има дoстатъчно много хора с различни от техните възгледи. Това е силно препоръчително, ако искаме в процеса на общуване да се запознаваме поне отчасти с многообразието на реалния свят. Аз също „ънфренд“-вам и понякога – блокирам, но не за възгледи, а за прекалена простотия и арогантност, която прекрачва всякакви граници на уважение към човечността – не към конкретни хора. И тролове също – както се подразбира. Ние сме все по-добри в локализирането им.

Бих искал също да припомня нещо, известно от древността. Дебатът сам по себе си предполага и изисква различността, противоречието, дори противопоставянето. Дебат между съмишленици е като „ръкопляскане с една ръка“. Като „спориш“ с хора на твоя акъл, максимумът, който ще получиш е потвърждението колко си прав, колко си умен и колко си изключителен. Е, не е лошо от време на време да поемаш този „антидепресант“. Но познанието е друго нещо. То тръгва от несъгласието, от измерването на несъгласията и продължава към задълбочаване на гледните точки, понякога – към приближаване на гледните точки и – винаги – отвежда към една по-нюансирана и многоцветна картина на света. А красотата, радостта от живота е многоцветна. Чернобялата снимка е свидетелство за изостанала познавателна технология. На някои обаче тя им е достатъчна. Е. какво да се прави… De gustibus et coloribus…

Ама стига толкова латински. На времето Стоян Михайловски се кандидатирал за депутат от Народната партия и държал реч на открита поляна пред избирателите от няколко села в карнобатско. Много обичал латинските сентенции – знаел, че не е пред академична общност, но все пак завършил предизборната реч тържествено – с Tempora mutantur. Скрилият се в тълпата конкурент – кандидат на либералите веднага скочил и креснал на селяните – „Не го слушайте! Псува ви по влашки…“

„Облаците“ не са от вчера…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s