Нагорни Карабах и „имперското задъхване“ на Кремъл

Фейсбук, 6 август 2022 г.

https://faktor.bg/bg/articles/azerbaydzhan-prevzema-oshte-teritorii-v-nagorni-karabah

На Москва й се наложи – за втори път след Афганистан от 80-те години – да преживее „имперското задъхване“ или „свръхразпростиране“ (overstretching), което Пол Кенеди разглежда като основен фактор за изчерпване и рухване на имперските конструкции („Възход и падение на великите сили“). Затъването в Афганистан изигра ключова роля за разпада на съветската империя. В началото на 80-те години въздържаността на Брежнев и политбюрото спрямо изключително опасните за цялата комунистическа система събития в Полша (създаването на „Солидарност“) – отказът от интервенция, подобна на тази в Прага от август 68 г. – бе наложителна включително и поради затъването на съветската армия в Афганистан.

Явлението „свръхразпростиране“ се случва често пред очите ни. След 2003 г. армията на САЩ затъна в Ирак и Вашингтон бе принуден да се откаже от ключови геополитически инициативи, включително разпростирането на атлантическата система за сигурност върху черноморския регион и постсъветското пространство, до бреговете на Каспийско море. Ако тази стратегия бе реализирана, Путин и до днес щеше да бъде кротко партньорско котенце на Запада – поради липса на други възможности. Затъването на Америка в пясъците на Ирак отвори геополитическия прозорец за самостойна игра не само на Путин, но и на Пекин, на Техеран, та дори и на Каракас…

Днес Путин е затънал до шия в своята украинска авантюра. Той бе уверен, че украинските войски страхливо ще се разпръснат, заловеният Зеленски и олигарсите послушно ще се извиняват по телевизията, а Кремъл ще се чуди дали да спре малко след Киев или да се разходи до полската граница. Мероприятията по посрещането на славните Z войски в Украйна обаче се оказаха малко по-различни. Разходката се провали, а „фойерверките“ HIMARS не носят, меко казано, никаква радост на варварите – окупанти… Днес Путин е в драматично „свръхразпростиране“ – overstretching, или казано на обикновен език, затънал е до гуша в неочакваните последици на собствената си наглост и жестокост.

Едно от следствията на „свръхразпростирането“ е загубата на послушание на досегашните „малки братчета“, принудени от имперската сила да мълчат и да се подчиняват. Азербайджан в продължение на три десетилетия послушно се примиряваше с факта на окупация на Нагорни Карабах от съседна Армения с постоянната помощ на Москва. Друг е въпросът, че Нагорни Карабах – или Арцах – е територия, исторически населена с арменци, но предоставена от сталинисткия режим на Азербайджан по логиката „разделяй и владей“. С разпада на Съветския съюз Ереван успя да си възвърне Арцах и да окупира комфортен пояс от територии около областта, отнети от Азербайджан, за да гарантира сигурността на Арцах и на самата Армения. Да повторим – всичко това с пряката помощ от Москва.

Армения жертва възможностите за своето развитие, приближаване към Европа и създаване на много по-благоприятни международни условия за модернизация в полза на едностранна зависимост от Москва, примитивна олигархична система на управление и авторитарен контрол над свои и чужди – както в самата Армения, така и в окупираните територии. Преди година Азербайджан за първи път прояви еманципирана от Москва агресия спрямо западния си съсед и успя да отнеме на арменците контрола върху значителни части от Арцах. Възползвайки се от затъването на Путин в Украйна, Илхам Алиев днес довършва започнатото и очевидно премахва всякакво властово присъствие на арменския фактор в Нагорни Карабах и региона като цяло. Армения е първата „колатерална“ – непряка жертва на блокирания руски геополитически потенциал с агресията в Украйна.

Първата, но едва ли и последната. Когато геополитическата периферия на Кремъл се увери в дългосрочната блокада на мощта на имперския център, самоволни акции като тази на Азербайджан в Нагорни Карабах ще зачестят. Тези акции и техният успех ще бъдат все по-очевидно свидетелство за провала на наглата квазиимперска агресия на Москва срещу Украйна – страна, която би трябвало да бъде най-близка на Русия, но днес е възможно най-далечна, най-озлочестена и най-мотивирана да сложи край на кремълската геополитическа арогантност. „Свръхразпростиране“ на една квазиимперия, която за пореден път пропусна шанса си да се превърне в нормална и уважавана страна.

Реклама