Фейсбук, 16 май 2022 г.
В продължение на три десетилетия по време на Студената война, Италия се управляваше от последователни коалиции – често съставени от трудно съвместими партии, които трябваше да обслужват една единствена приоритетна цел – да не допуснат комунистите на власт в националното правителство и да отворят „портите“ на Италия за съветско-болшевишко нахлуване.
Днес България се намира в съвсем аналогична ситуация, но трудно я осъзнава. Ние сме част от цивилизования свят – европейски, атлантически, демократичен – но руската пета колона в България успява с ударни темпове да наложи на значителен дял българи един светоглед, който няма общо с мировозрението на нормалните европейски хора. Гражданите на Европа споделят в своето голямо мнозинство една визия за света, която е зачената още през 1648 г. с подписването на Вестфалския мирен договор. Тази визия предполага отделните нации да се самоопределят и да да уважават взаимно своя суверенитет. През последния век към респекта към независимостта – суверенитета бе прибавено (без да е абсолютно задължително) изискването той да се упражнява – демократично – в съгласие с волята на гражданите.
Когато четете интервюто на Йончев по-долу вие ще се сблъскате с една съвършено различна визия за света. Тя произтича от две исторически предпоставки. Първо, светът се „движи“ от „велики сили“, които си съперничат и си сътрудничат, а останалите са длъжни да се подчиняват на това. Второ, светът се определя от едно фундаментално, почти мистично разделение, наречено „геополитическо“ – „геостратегическо“, в чиято основа са отвъд социални и отвъд исторични разделения между „власт на сушата“ и „власт на морето“. Има обаче и трето. То произтича от динамично развиващата се ретроградна идеология на Дугин – Путин в постсъветска Русия и това трето твърди, че Русия притежава някаква – пак изначално мистична – мисия да си съперничи, преди всичко с Америка и да я „изгони“ от Европа. Естествено – за да може Кремъл с кървави ръце и с мръсни крака да се настани на „мястото на Америка“ в Европа.
Цивилизованите хора – от двете страни на Атлантика – разбират, че не съществува никакво „право“ или „правило“ даващо на Америка карт бланш да присъства като фактор на сигурността в Европа. От 1945 г. насам Вашингтон участва в европейското уравнение на сигурността по една единствена причина – войнствено заявеното „право“ на Кремъл да управлява Европа. След като болшевишкия Кремъл рухна, голям брой наблюдатели и политици на Запад поискаха разпускането на НАТО, защото вече не съществува първопричината за създаването му – надвисналата заплаха за съветска агресия на Запад.
Тогава новите елити в източна и централна Европа изпратиха сигнал за тревога: „Чакайте малко! Днес (през 90-те) Русия е слаба и принудено демократична, но слабост Руската империя е преживявала нееднократно. След което отново се е изправяла „на крака“ и е тръгвала да завладява всички нас. Искаме членство в НАТО – гаранция за сигурността ни!“ Много либерални гласове от Запад възмутено се извисиха – „Стига с вашите постсъветски кошмари! Дайте да интегрираме Русия!“ Хубаво – интегрирайте я! С две думи – днес стигнахме дотам, докъдето източноевропейците предупреждаваха, преди да бъдат приети – слава Богу – в НАТО.
От 90-те години насам в Русия зрее новата ретроградна – черносотническа идеология и политическа конструкция, призвана да изправи отново Кремъл в съперничество за контрол върху Европа и други части на света – отново в битка със Запада. В Москва знаят, че не е препоръчително да си съперничат с Китай – с европейските демократи е по-лесно и по-приятно. Защото са „принципно глупави“ – демократи, които се държат добре с нас и ни прощават какво ли не.Ние ще накажем лесно тези глупци. Само трябва да изгоним американците от Европа…
Очевидна е неадекватността на тази идеология – и политика на Путинизма – Дугинизма. Но тази неадекватност засилва опасностите, идващи от нея, а не ги намалява. Разбира се, една Русия – с примитивната си икономика, която доскоро бе с размера на испанската (сега става по-малка), с демографските си проблеми, с примитивната си авторитарна система на управление – не може да бъде сериозна заплаха за свободния свят. Но може да бъде – и е сериозна заплаха за България. Където от 10-15 години върви целенасочена социализация на големи части от българското общество – младежи, военни, (руско)националистически ориентирани групи, недоволни от статуквото – към мирогледа на Дугинизма – Путинизма. Този мироглед се преподава в българските военни училища и в редица университети. Той кънти ежедневно от националните медии. Крещи от стотици бългороезични путинистки сайтове и медии в интернет.
Ако Путинизмът – Дугинизмът бъде допуснат на власт в България, това ще бъде последния свободен избор на българското общество преди то да бъде сателитизирано под „геополитическата мъдрост“ на йончевци, чуковци, вацевци и волгиновци. Днес те вият като линейки за това, че нямали „свобода на словото“ да тровят съзнанието на българските граждани безнаказано – само защото започнаха да срещат отпор, най-после, след десетилетие и половина бясна хибридна кампания в българското общество. Затова твърдя – българите трябва да разберат, че изрожденци, соцкомунисти и радевояневисти НЕ БИВА да управляват България. Поне докато човеконенавистния режим в Кремъл и неговите идеолози не изядат полагаемия им се „геополитически“ шамар от Украйна и останалата част от свободния свят, който да ги върне в реалността. Не в Дугиновата „евразийска реалност“, а във физическата реалност – в която Америка, Европа и други страни притежават доста повече ресурси и възможности, отколкото натрупалата ядрени ракети бензиностанция-диктатура в Кремъл. Защото ако България за пореден път повярва на московските сирени – връщане назад едва ли ще има. След 1944 г. бе унищожена българската държава и голяма част от потенциала на българското общество. Кремълското варварство ще ни заличи окончателно от картата на света, ако получи още един шанс да опита.
Отломки от огледало 