Фейсбук, 16 април 2022 г.
Реалните измерения на руското влияние върху българската стопанска и политическа система тепърва трябва да бъдат очертавани в тяхната цялост и конкретност. Същото се отнася и до влиянието, което организираната хибридна пропаганда, превърнала България в пространство на война на евразийския империализъм срещу Европа и Запада като цяло, упражнява върху съзнанието и картината за света на все по-голям брой българи.
Войната в Украйна съсздава благоприятна среда за изясняване границите и дълбочината на руското стратегическо проникване в българското общество. Проблемът е в това, че няма кой друг освен българската държава да проведе процеса на реална идентификация на параметрите на руското влияние. За съжаление, състоянието, в което се намират държавните институции не благоприятства осъществяването на подобна отговорна задача в полза на националния ни интерес.
Българското правителство се състои от четири плюс една (Радев) фракции и само две от тях имат готовност за сериозна „ревизия“ на руското стратегическо влияние в България. Не е необходимо да се спираме подробно защо Р. Радев и БСП не биха направили абсолютно никакво усилие в тази посока. Те дори не биха се съгласили с откритото – или дори завоалираното поставяне на подобна задача. ИТН и техните забулени в мъгла връзки и зависимости с корпоративния сектор в България също не биха позволили една сериозна идентификация на влиянието на Москва върху българската държава и общество. „Продължаваме промяната“ и ДБ биха се нагърбили с подобна задача, но доколко двете формации притежават достатъчен капацитет – политически и експертен – да се справят с нея е въпрос, чийто отговор също не би бил еднозначен.
Съществува един нюанс на политическа зависимост на българските политически партии и управленски екипи от Москва, който трябва да се има предвид когато оценяваме шансовете на държавата да повиши нивото на своя суверенитет спрямо арогантното навлизане на руски корпоративен, пропаганден, шпионски и чисто политически контрол върху България. Има политически фигури и цели партии, които доброволно, по силата на своята дългосрочна – или ситуационна идентификация с проруските позиции в българската политика играят осъзната и доброволна роля на руски лобисти в България. Част от тях вярват, че ориентацията на България към Русия е сърцевината на българския национален интерес, но по-голямата част – вярващи или не – са и много добре платени.
Една друга част от българските политици и партийни структури са убедени в във факта, че българският национален интерес е в дългосрочната и динамична интеграция на страната ни в Европа и Запада. Те обаче са принудени – с повече или по-малко натиск – да правят компромиси пред арогантно присъстващия и ултимативен интерес на Москва, защитаван с изнудване, заплахи и щедра корупция. До какви нива на корупционно изкушение работи политическата честност? Отговорът на този въпрос е, разбира се, индивидуален. Но „братушките“ обикновено са готови да отидат и да покорят всяка граница на индивидуална почтеност. Ако тя се окаже прекалено висока – има и други методи: заплаха с преврат, с компромат, със саморазправа.
Българската олигархична система на „завладяната държава“ не си позволява често рискове да издига в ключови държавни позиции истински независими хора. Ако все пак това се случи – натискът върху индивидуалната почтеност, както вече казахме, е достатъчно силен, за да може изкушението – или страхът да преодолеят бариерите на почтеността. Пиша за всичко това, защото трябва да имаме предвид тези детайли от цялостната картина, ако желаем – по един или друг начин – да преодолеем поне частично олигархичния контрол върху „завладяната държава“.
Освен институционални, политически и измерения на индивидуална почтеност, проблемът за българската обществена и държавна зависимост е натоварен и със значими исторически и културни предусловия и обстоятелства. Българската олигархия е свързана с руските корпоративни, шпионски и политически кръгове, контролиращи страната ни през връзките на много десетилетия сътрудничество, лоялност и принадлежност към културата на евразийската „вертикала на властта“, която носи не само система от привилегии, печалби и заплахи за нелоялност. Тя носи и определен цялостен мироглед, който виждаме да се практикува нашироко от мнозина българи на ръководни позиции в стопанството, държавата и публичния живот – освен практикуването му от доста съвсем „обикновени“ граждани.
Задачата да се преодолее това наследство на евразийски примитивизъм и авторитаризъм – в корпоративния сектор, в политиката и в общественото съзнание – е грандиозна по своите измерения и предизвикателства. Ние не разрешихме – дори в определена степан – тази задача през изтеклите 30 години на демократична трансформация, затова сега ще трябва да я пре-възложим на следващите поколения българи. Те ще трябва да я разрешат, ако искат да живеят нормално. Ако искат България да я има и да бъде достойна страна, обитаваща свят на достойни хора.
Отломки от огледало 