Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите…

Според независимия „Левада“ център за социологически сондажи, над 80 на сто от руските граждани подкрепят войната на великодържавния бандитизъм в Украйна. Тази подкрепа – на каквото и да се дължи тя – е свидетелство за пълното отсъствие на морално чувство и самосъзнание сред подавляващото мнозинство в руското общество. Тази дегенерация на човешкото качество е постигната след столетия култивирана представа за „величие“, която през последните две десетилетия кулминира в системна и яростна пропаганда за това как Русия отново е „обградена“ от врагове и „предадена“ от Запада.

На Германия й бяха необходими по-малко от 15 години (1919-1933) между поражението в Първата световна война и идването на нацизма на власт за яростна пропаганда как Райхът е бил „предаден“, как на Германия й е „забит нож в гърба“. Защо се учудваме на пълната фашизоидна дегенерация на Русия, в която подобна масирана пропаганда тече от 30 години, а през последните 20 от тях тя е официална и все по-могъща доктрина за „цивилизационната уникалност“ и „историческата несправедливост“ и „предателство“ при разпада на Съветския съюз? Всички ние, демократичният Запад наблюдавахме фашизирането на Русия под режима на Путин със спокойствието на хора, преживяли пълна историческа амнезия. Видяното и преживяното при възхода на фашизма, нацизма и болшевизма от 20 век бе удобно или дори лицемерно изтрито от нашето масово съзнание за да можем да наблюдаваме спокойно динамичната фашизация на Кремълския режим и на руското общество.

Нито Грузия през 2008-ма, нито Украйна през 2014 г. успяха да събудят предупреждението на историческия опит сред водещите сили на Запада. За агресията в Грузия Путин бе възнаграден с доклада на Талявини, прехвърлящ вината от агресора върху грузинската жертва. Скоро след това от Вашингтон предложиха на Путин re-set – програма за двустранни отношения, от които Русия печели много без да има конкретни международни ангажименти. Така дойдохме до агресията в Крим и Донбас през 2014 г. – отново непредизвикана, отново толерирана. Този път – с „Минските споразумения“, в които дуото Меркел-Оланд на практика предоставиха в ръцете на Путин инструмента за осуетяване на всеки опит за независима украинска държавност. Търговията, енергийните доставки и „сдържането“ на великодържавното нахалство оставаха приоритет на Европа и Америка във взаимоотношенията с Москва. Фашизоидните доктрини на Кремълския режим по отношение на международния ред, на общественото устройство на Русия и Европа бяха подминавани с мълчание за десетилетия, докато не се превърнаха в ядро на путинизма като великодържавна платформа за агресия.

Единствено определени среди в източноевропейските посткомунистически общества не се уморяваха да предупреждават Запада и света за отново надигащата се великодържавна – имперска опасност. Подиграваха им се, че „сънуват“ лоши сънища от времената на комунизма. Днес тези „лоши сънища“ са реалностите на Мариупол и Буча. В навечерието на кремълската агресия срещу Грузия видният интелектуалец Александър Рондели се обърна към официалните представители на Запада – включително към европейските посланици в Тбилиси: „Ние сме затворени в клетка с бясно псе. Умоляваме ви – отворете вратата на клетката (чрез интеграция в институциите на Запада), за да можем да излезем. Вместо това вие стоите край клетката и непрестанно ни упреквате, че не галим, не успокояваме и не „гушкаме“ достатъчно енергично бясното псе…“ Е, вместо да „пусне“ Грузия и другите постсъветски народи да излязат от клетката, светът пусна великодържавната фашизоидна агресия извън клетката и я превърна в проблем на целия свят.

България е един от най-срамните примери за безропотно примирение под ударните вълни на великодържавното нахалство. У нас през последните две десетилетия публичната сцена е доминирана от масираната и истерична пропаганда на платената пета колона на путинизма, възпитала три поколения българи във враждебност към демократичните устои на Европа и Запада, в роботизирани наивници, очакващи „спасение“ от все по-открито декларираната великодържавна агресия. Тази пропагандна – хибридна война дойде в допълнение на масирания великодържавен контрол върху системната корупция по върховете на властта в България, осуетяващ и всеки опит за демонополизация на руските енергийни доставки за нашата страна. Затова днес ние сме най-уязвимата на кремълска агресия страна в Европа – ако не броим доброволното „съюзничество“ с Русия на съседна Сърбия.

Бог да прости невинните жертви на фашизоидната великодържавна агресия в Буча, Харков, Мариупол и всички други градове и общности в Украйна! Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s