„Русофилията“ и пълното отсъствие на морално самосъзнание сред адептите й в България

Фейсбук, 13 март 2022 г.

Днес капитан I ранг о.з. Васил Данов е формулирал отлично фронтовата линия на разделение в мръсната война, която Кремъл води в Украйна – Четвъртият райх срещу Одата на радостта. Десетилетия пред очите ни кремълският режим се изражда от система на фасадна, номинална, но все пак демокрация през 90-те, през авторитарна и централизирана „вертикала на властта“, обслужваща новата олигархия от „силовици“ и висши чиновници, до открито репресивен, брутален режим, взел на въоръжение най-ретроградните идеи, произведени в руската съвременност – неоевразийството и граничещите с него фашистки и фашизоидни доктрини на великодържавната власт. Нито една диктатура, ескалирала до подобна човеконенавистна дефиниция не остава мирна в собствените си граници. Грабежът на чужда територия, налагането на репресивна власт над други народи е част от неизбежната доктрина на фашизираната великоимперска амбиция на днешна Москва.

Това, което не мога да приема нито с разума, нито със сърцето си е немалката подкрепа, която този фашизиран империализъм среща сред определени кръгове на българската общественост. Русофилията не е пряк предмет на тази оценка. Човек може да има афинитет към Русия, към нейния език, култура, историческо наследство, но все пак да остане личност с будно нравствено чувство, запазил способността си да разграничава добро от зло. Днешните „русофилски“ панегирици са ужасяващи поради пълното отсъствие на морално съзнание и морална оценка в защитата, която предоставят на кремълската агресия в Украйна. Човек обикновено има съзнанието за това, че целенасоченото убийство на деца, на мирни хора, на цивилно население е неоспоримо зло. То не може да бъде релативирано, извинено, камо ли оправдано. Злокобно и застрашително за България е пълното отсъствие на подобно морално съзнание сред тези, които наричат себе си „русофили“ у нас.

В тази „блестяща“ с отсъствие на морално самосъзнание общност има две обособени фракции – една по-примитивна и открита, и друга, по-софистицирана, по-лицемерно аналитична. Примитивният възторг и злорадство от бруталната агресия на Путин в Украйна се корени в сляпата вяра във всеки постулат на великодържавната имперска пропаганда, която нелепо се опитва да оправдае своите човеконенавистни действия. Аргумент първи – в Украйна управлява „неонацистки“ режим. Съществуват неонацистки организации – Азов, привърженици на Бандера и т.н. Такива организации в Украйна съществуват – както съществуват и в България и в повечето демократични страни в Европа и света. Тяхната популярност рядко надхвърля 2-3 на сто, а в Украйна – процент/ процент и половина. Тези организации са извън властта в Киев. Но не винаги са извън властта в София. Бруталната агресия на Москва срещу Украйна, започнала още с „оранжевата революция“ през 2004 г., довела до окупацията на Крим и Донбас през 2014 г. – след Майдана в Киев, и кулминирала в днешната човеконенавистна война срещу най-близкия на великорусите народ, стимулира развитието на радикални националистически настроения в Украйна, която е невинна жертва на кремълската агресия. Въпреки това, крайната украинска десница е и си остава незначителна периферия на обществото. Обяснението за братоубийствената война с някакъв украински „неонацизъм“ е опашата лъжа, в която вярват само откъснатите от други източници на информация обикновени руснаци и българските русофили. Не се сещам кой друг по света може да се „хване“ на подобна „опашата“, безобразна лъжа.

Аргумент втори – Америка иска да превърне Украйна в плацдарм за „унищожението“ на Русия. Затова иска да вкара и Украйна в НАТО. Америка има много грехове като водеща световна сила. Но използването на Украйна с антируски цели не е сред нейните грехове. Точно обратното – и при окупацията на Крим, и при откъсването на Донбас, и при днешната брутална агресия срещу Украйна Вашингтон остава на предпазливи позиции в стремежа си да не „ескалира“ действията на Кремъл. Мнозина сред съюзниците и партньорите на САЩ са критични към тази сдържаност на официален Вашингтон и на колективния Брюксел, която не случайно се сравнява с „умиротворяването“ на друг полудял диктатор в историята – Адолф Хитлер. Украинският Майдан от 2014 г. няма нищо общо с американски заговор и намеса. Младите поколения на Украйна излязоха на Майдана за да спасят европейската перспектива на своята страна след като Янукович под натиск от Кремъл отказа асоциирането на Киев в ЕС. На Майдана украинците умираха от снайперистки огън под флага на ЕС – първият случай, при който за европейската идея бе пролята кръвта на нейните сподвижници. Московският диктатор и неговото обкръжение и до днес не вярват в спонтанността на тази и други подобни революции. Защото подобно на всички други великоимперски реакционери не приемат превърналия се в гражданска общност народ като пълноценен субект на историята. За тях народът е стадо, което трябва да се мачка – в Русия, в Украйна, в България и другаде…

Примитивните русофили у нас споделят тези примитивни клишета на великоимперската хибридна война срещу Украйна, срещу Европа. Идеолозите на русофилството у нас, утвърдените от десетилетия служители на кремълския култ към силата са по-лицемерни и манипулативни. Те изразяват „тъга“ от „случващото се“ в Украйна, някои дори „осъждат“ войната, НО… Чуете ли НО, пригответе се да слушате „говори Москва“. Според тях „ограничената военна операция“ макар и предизвикваща съжаление е предизвикана от „дългосрочното геополитическо съперничество“ между Вашингтон и Москва и „неразумната стратегия“ на Америка да разширява НАТО и да „застрашава“ руската сигурност. Ето, че пак някой друг е виновен. Да бъдеш малка или средно голяма европейска страна и да искаш членство в НАТО се оказва осъдително. Днес вече виждаме защо – защото в НАТО е по-трудно да бъдеш стъпкан от великоимперския ботуш на Кремъл, а както е известно – Кремъл има легитимно право да тъпче всекиго, когото прецени – за да гарантира „сигурността си“ и „сферите си на влияние“.

Аргумент втори – санкциите са излишни, те са контрапродуктивни, имат лошо отражение върху самите нас и пречат на „дипломацията “ с Москва. Т.е. – трябва да се откажем от каквато и да е реакция-оценка на кремълската агресия и да се фокусираме върху безкрайно уговаряне на Путин да вземе това, което иска без такива тежки и нелицеприятни действия като „специалната военна операция“. Аргумент трети – това е спор между Русия и Украйна, България няма работа да се меси в него. От Европа ще взимаме само пари, а в НАТО ще членуваме „сдържано“, или ще го напуснем – за да не дразним Путин.

Цялата тази леко прикрита с „геополитически аргументи“ арогантност на домашните путински идеолози получава максимална видимост и осветеност от медиите в България. И ако за частните коимерсиални медии това е въпрос на легитимна редакционна политика, за обществените медии – БНР и БНТ подобно широко гостоприемство е унизително и пряко погазващо българския национален интерес във времена на нарастващи заплахи за националната ни сигурност. Лидерите на тази откровена кремълска хибридна – и пряка пропаганда в обществените медии са известни. Но те не биха имали възможността масирано да обслужват антибългарски и антидемократични, великодържавни тези и интереси, ако не бяха защитени от грижовната подкрепа на ръководителите на тези обществени медии. Срам ме е да го кажа – но отново става дума за пари. За много пари. Които не се плащат открито и законно – за разлика от така недолюбваните „грантаджии“, които получават финансиране от международни фондации за да работят в съгласие с българските закони. Великодържавните „грантове“ пристигат в „куфарчета“, отделят се като трохи от огромната свръхпечалба на руския енергиен монопол в България. И вече повече от десетилетие доминират българската публична среда със системни клевети срещу демократичната система, европейския избор и атлантическата система за сигурност на нашата страна.

Към русофилския хор се присъединяват освен обичайно заподозрени православнии йерарси, но и видни членове на духовни общности, получили „езотерично“ послание, че „славянството и Русия ще бъдат център на Новата култура…“ Да де, може и да бъдат – някога. Категорично не Путин ще бъде носител на „Новата култура“. Той е носител на една стара култура – културата на ескалиращата в открит фашизъм великодържавна агресия, сееща смърт и разрушение. Къде? В славянска Украйна. И се готви да мине нататък – отново в славянска Полша, в славянска Чехия и Словакия, в славянска България. Голям „славянин“ е този Путин, няма що! Успешно съперничещ на Хитлер и на Сталин в „славянщината“ си… За съжаление тук не става дума за духовно послание, а за тесногръдо сектантство – наредило се до другите русофилски обезличители на българския интерес и българската идентичност…

Българското русофилство – автентично или платено – е основния механизъм за маргинализирането на българската държава и общество в общността на цивилизованите и демократични страни на съвременния свят. България предизвиква недоумение и съжаление сред своите партньори. Те не разбират какво се случва, защото напълно оправдано не виждат нито български национален интерес, нито сериозна външна (кремълска) принуда за подобно поведение на значителна част от политическата класа, на „говорещите глави“ и на редови български граждани, които се ползват от благата на европейската ни принадлежност, но изповядват агресивния аморализъм и човеконенавистничество на Кремъл. Срамота е, наистина е срамота! Но може да стане и много по-лошо… Ние сме на ръба на един разлом, който днес се разтваря с динамиката на нова Желязна завеса. Една крачка в грешна посока – и с България е свършено. Стамболов попречи на великодържавната империя да ни довърши в края на 19 век. Разпадането на комунистическата империя ни даде глътка въздух да се опитаме да се изправим на краката си. С променлив успех… Днес лекомислието, навявано от великодържавните сирени може да ни доведе до окончателно самоунищожение… На нас толкова ни трябва – още една репресия, още един брутален обществен преврат. И без това нашите млади продължават да гледат с намерение да отпътуват в другата посока – на запад… Където русофилите привиждат заплаха. Докога с тази невежествена слепота, докога?

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s