Идеологически основи на режима на Путин

Фейсбук, 28 февруари 2022 г.

Агресията на Кремъл срещу Украйна възобнови дебата за същността на режима на Владимир Путин, управляващ РФ вече повече от две десетилетия. Режимът на Путин все по-често е сравняван с нацисткия режим в Германия – особено по повод на безочливото отхвърляне на всякакви международни норми и правила, както и във връзка с „политиката на омиротворяване“ на Путин, която определени западни лидери водиха в продължение на години по подобие на „Мюнхенската политика“ на Чембърлейн и Даладие.

Но приликите между нацисткия режим и режима на Путин засега се разглеждат като повърхностни аналогии, доколкото – смятат редица изследователи – макар и брутален и авторитарен, режимът на Путин не разполага с тоталитарна идеология, която да го направи сравним с тоталитарните режими както в нацистка Германия, така и в Съветския съюз. За съжаление обаче в последните години – и особено в последните месеци режимът в Кремъл все по-отчетливо адаптира към своите пропагандни и идеологически потребности неоимперската – неофашистка доктрина на Александър Дугин, позната като неоевразийство.

През 90-те години на 20 век и през първото десетилетие на настоящия век Дугин бе плодотворен реакционен философ, чието идейно наследство и следващите го политически позиции бяха по-скоро маргинални по отношение на властовата пирамида в Кремъл. Дугин е автор на монография от над 2000 страници – теория на геополитиката, както и поредица други обемни изследвания. Неговите възгледи се формират на основата на най-реакционните школи на религиозното, историческото и социологическото познание – в Русия и Европа. Неговият баща е генерал от ГРУ, което дава възможност на Дугин още от края на 80-те години да работи в архива на тази шпионска централа и да се запознае с произведенията на Рене Генон, Юлиус Евола и други представители на крайния традиционализъм, черпещи част от своите възгледи от тези школи на окултизма, които стоят в основата и на други ретроградни идеологически школи и направления – като обществото Туле, един от идейните източници на нацизма.

Възгледите и творчеството на Дугин не оставят и сянка на съмнение, че при определени политически обстоятелства неоевразийството може много бързо да се превърне в тоталитарна идеология на един победоносен руски империализъм и агресивен милитаризъм. Днес изглежда, че стоим на самата граница на подобна метаморфоза. Дугин довежда до екстремум възгледа за „особения път“ на Русия като превръща идеята за самостойна руска – евразийска цивилизация в концептуална основа за глобален двубой – „светът на сушата“ (Евразия) срещу „морския свят“. Този теоретичен възглед не е нов – негови системни изразители са мислители от 19 и 20 век като Макиндър и Хаусхофер – но в интерпретацията на Дугин той бива екстремизиран като нова версия на старата марксистко-ленинска теория за борбата между света на капитализма и социализма като обективен процес на „класова борба“, в който неизбежно ще победи „социализма“ – дори и с цената на самоунищожителна ядрена война. Мао Цзедун казваше, че в тази ядрена война може да загине 2/3 от китайския народ, но останалите ще живеят щастливо при „комунизма“.

Евразийската доктрина на Ал. Дугин е функционална идеологическа реплика на съветската теория за „борбата на двата свята“. „Обективните закони“ на Дугиновата геополитика неизбежно водят до същия резултат – до необходимостта от безжалостен сблъсък с „атлантическия свят“, в който Евразия (новата „прогресивна сила“) ще бъде победител. Но този път не като „прогресивна“, а като „очарователно“ ретроградна инкарнация на руската имперска традиция и „цивилизационна мисия“.

След поредицата актове на брутален великодържавен империализъм срещу Грузия (2008), Украйна (2014) и днес, Дугин и неговата доктрина все по-плътно се приближават към Кремъл в качеството си както на идеологическа основа на великодържавната имперска пропаганда, така и на тоталитаризираща легитимация на империалистическа агресия – днес срещу Украйна, утре – срещу Източна Европа, а после – срещу омразния свят на атлантизма. A самият Дугин дава все по-уверено конкретни политически съвети и напътствия – очевидно на Кремъл, но и на руската общественост като цяло.

През 2014 г. Дугин приветства създаването на „Новорусия“ на територията на цяла източна Украйна, като изрази слабо съмнение, че западна Украйна би могла да бъде „интегрирана“ безболезнено „на този етап“. Днес Дугин вече публично недоумява защо Путин е пропуснал шанса да създаде тази „Новорусия“ преди 8 години и категорично заявява, че днес това вече на всяка цена ще се случи. „Аз мисля, че не остава дълго да чакаме – някои последния си кошмар, някой – най-голяма радост“, твърди Дугин на 19. февруари т.г.

През десетилетията на развитие на режима на Путин в т.нар. „вертикала на властта“ имперският реваншизъм и имперските проекции на традиционно официализираното в руската империя Православие бяха единствените квази-идеологически основи на режима. Причина за това бе и обстоятелството, че самият Путин реализираше своята власт преди всичко чрез посредничество между различни фракции във „вертикалата на властта“, всяка от които бе недостатъчно мощна за да установи господство над останалите. Днес ние наблюдаваме резултатите на едно все по-значимо приближаване на режима до най-ретроградните фундаменти на великодържавна и агресивна имперска легитимация, които Дугин и неоевразийството могат да предложат като все по-необходима система на тоталитарна идеологическа манипулация върху едно все по-обезверено, обедняващо и дезориентирано общество на днешна Русия.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s