Фейсбук, 26 февруари 2022 г.
В пламъците на кремълската агресия пред очите ни се въздига една велика европейска нация – Украйна. Оставена е почти сама на себе си. Всяка достойна нация се е въздигнала от саможертвата си да стане и да бъде – срещу насилието и потисничеството на някоя империя, целяща да я удържи в статут на подчинена поданическа маса. Украйна повтаря до детайли тази безмилостна логика на историята, изправяйки се в неравен двубой с великодържавната имперска наглост на Кремъл. Тази война ще бъде дълга. Тя ще има приливи и отливи. Слугите на самозабравилия се кремълски император ще имат моменти на тържество. Така както имаха момент на тържество имперските влъхви на „великите сили“ на Европа когато разгромиха Пролетта на народите през 1848 г. Но от това поражение на Пролетта на народите се въздигнаха победите на европейските нации в борбата им за еманципация и независимост. След Пролетта на народите дойде Европа на нациите. Мнозина нищи духом доволно ви обясняват колко е разединена Украйна – на Изток и на Запад, на православни и унияти, на едни или други. Вярно е – беше разделена Украйна в резултат на историческите превратности на своята съдба, Днес Украйна вече не е разделена – тя е изправена и обединена срещу велоикодържавната агресия. Тя иска подкрепа. Ако имаме достойнство – ще дадем подкрепа на Украйна. Така както лорд Байрон даде подкрепа на Гърция в 1825-та. Така както Макгахан и Виктор Юго дадоха подкрепа на България през 1876 г. Достойнството се измерва с човешкото благородство и с подкрепата за свободата – собствената и на другите.
Отломки от огледало 