Фейсбук, 7 март 2022 г.
В последните минути на интервюто с Иван Костов по Нова ТВ става ясно, че Лора Крумова не различава разполагане на войски на НАТО на територията на страна членка с цел превантивна защита, от изпращане на войски на НАТО за участие във войната на територията на Украйна. Ако дори Крумова не може да направи тази разлика, представете си колко голяма част от българското общество също не може да я направи. Кои са причините за това? Преди всичко, в основата на масовото българско невежество относно ролята на НАТО и позицията и ангажиментите на България в НАТО стои, разбира се, масираната великоимперска пропаганда, провеждана най-малко от десетилетие на българска земя. Разбира се – с усилията на мащабната пета колона на Кремъл – на легиона медийни „русофили“ – русопати и цялата великодържавна агентура в България.
Но ние не можем да обясним невежеството на българското обществно мнение по толкова значим въпрос – ролята и значението на НАТО за националната ни сигурност – само с враждебна великодържавна пропаганда. Империите и насилниците се отличават с мащабните си усилия да тровят съзнанието на тези, които предстои да насилят и да отнемат свободата им. Основната причина за нашето невежество е, че ние от десетилетия не говорим, не пишем и не осведомяваме българските граждани за необходимостта да бъдем пълноценни и отговорни членове на НАТО – преди всичко в собствен, национален интерес.
След приемането ни в Алианса през 2004 г. ние на практика прекратихме обществената кампания за осведомяване на гражданите каква промяна настъпва по отношение на България и каква е нашата роля в тази промяна. Буквално за дни – седмици след утвърждаването на нашето членство през 2002 г. (през 2004 г. приключи ратификацията), цените на недвижимите имоти у нас се повишиха 2 – 2 1/2 пъти. Членството ни в Алианса бе безпогрешно разчетено от инвеститори и международен бизнес като качествено ново равнище на национална сигурност и нисък политически риск за правене на бизнес в България.
За съжаление, под управлението на НДСВ, БСП, ДПС и ГЕРБ оттогава насам не бяха положени дори минималните необходими усилия за повишаване на българската отбранителна способност, за закупуване на нова бойна техника, за развитие на по-мащабно сътрудничество с армиите и отбранителните системи на другите съюзници в Алианса. (Известно изключение от тази оценка прави последното правителство на ГЕРБ, когато бяха лансирани и – отчасти – осъществени програми за превъоръжаване на армията и повишаване на ресурсите, отделяни за нея.)
През всичките тези години кремълската пета колона в България води успешна политика за блокиране на превъоръжаването и срещу повишаването на бойната готовност на българската армия. Инструментите за това бяха масираната корупция по върховете на властта, всеобхватната медийна истерия и хибридна война против НАТО, която бе представяна от хибридчиците като „ново робство“, „нов Голям брат“ и т.н. Докато българското население бе системно насъсквано срещу отбранителната система, която единствено може да гарантира националната ни сигурност, български корумпета неколкократно пращаха няколкото останали от съветски времена изтребители на „ремонт“ в Москва. Участието на български военни части в международни мисии бе финансово обезпечавано от съюзниците, а поредица български правителства се снишаваха пред де факто забраната от страна на Москва да осъществим пълноценно превъоръжаване на нашата армия.
Днес берем резултатите от всичко това. Интелигентни хора – създатели на обществено мнение не са в състояние да оценят смисъла, ролята и конкретните механизми, чрез които ние можем да гарантираме своята национална сигурност чрез НАТО. Разполагането на части на НАТО на българска територия се разглежда като скъсване с някакъв въображаем „неутралитет“. Няма разбиране за това, че всъщност ние сме НАТО, ние сме ЕС, ние сме част от тази европейска и атлантическа общност, която единствена дава шансове и гаранции за нашата сигурност и независимост. Единствена слага препятствие пред завръщането ни в евразийския обор като безправен добитък.
Днес кремълската агресия бушува на по-малко от 200 км. по права линия от българската територия. Героизмът на Украйна е единственото препятствие пред нарастващия завоевателен апетит на великодържавния империализъм да се нахвърли върху цяла Източна Европа. В тази ситуация е спешно необходимо в българското общество да започне публичен и откровен разговор за българския национален интерес, за националната сигурност и за необходимите усилия и партньорства, чрез които можем да ги защитим. Преди всичко е необходимо да бъде сложена преграда пред опитите на Радевци, Яневци и Позитанци да обслужват великоимперския интерес чрез снишаване и блокиране на политически решения, експерти за отговорни позиции (като „случая“ Тагарев) и конкретни политики за отговорно поведение на България в общите действия на НАТО спрямо войната в Украйна. Необходимо е да бъдат взети категорични мерки – включително правосъдни – срещу откритата политическа пропаганда на подставени политически фигури, организации и активистки групи, поддържащи кремълската агресия срещу Украйна.
Най-важната задача обаче е да се води системна и упорита медийна кампания за разясняване и убеждаване на обикновените хора какво поведение на България в кризата е адекватно на нейните интереси и на тяхната собствена сигурност. Някой трябва да се противопостави на мътната вълна от кремълски обслужващ персонал по централните медии, който „налива“ в главите на хората великодържавни опорки за „неутралитет“, снишаване, „въздържаност“ и геополитически „анализи“ за това колко справедливо вълкът е влязал в кошарата и е започнал да дави едно след друго агнетата там. Още повече, че Украйна се оказа далеч от образа на „кошара“, в която кремълският гангстер може безнаказано да върлува. Украинската земя гори под краката на путинския режим, а Украйна днес води битка за свободата на всеки един от нас. Позорно е да се държим като овце, които се страхуват от евразийското варварство и очакват за пореден път да ни подкарат към кланицата. Сякаш, че това, което ни се случи след септември 1944 г. е напълно забравено.