„Харвардска“ политическа теория?

Фейсбук, 17 декември 2021 г.

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/kiril-petkov-i-negovata-kharvardska-politicheska-teoriya?fbclid=IwAR2gmbdnlq0Ymfwj6fruEsHo1yusfteqs4NFpJzeNMnSe1lWU0-Iivuf5PM

Ако тази политическа теория е харвардска, то нейният автор не е Кирил Петков, а випускници на елитния университет край Бостън, завършили няколко десетилетия преди него. Краят на комунизма бе договорен като консенсусен процес между Изтока и Запада, при който заварените източни елити сменят лоялностите си, но не и позициите си на върха на пирамидата. За разлика от нацизма, който бе разгромен, комунизмът си отиде до известна степен доброволно. И комунистическите елити трябваше да бъдат възнаградени за това. Разбира се, източноевропейските общества, които създадоха силни дисидентски активистки движения, излъчиха нови елити, поели политическата власт след 1989 г. Но икономиката остана в ръцете на червените апаратчици – почти навсякъде, може би с изключение на бившата ГДР. А това бе предпоставка за нарастващо влияние в бивша Източна Европа на старите съветски червени апаратчици, преформатирани като Елцинова олигархия и Путинова вертикала на властта.

За успешната релегитимация на старите червени източни елити (без съветския) обаче имаше някои неформални условия. На тях им бе позволено да заграбят националните богатства и да се превърнат в новата корпоративна бизнес и (донякъде) политическа класа ако поемат ангажимента да подкрепят новите правила на играта. Правова държава, либерална демокрация, системни, но цивилизовани мошеничества – мушенгии в рамките на допустимото за глобалната неолиберална власт и икономика на 21 век. Лоялност към колективния интерес на Запада – стопански, стратегически – и към идеологическите ценности на постлиберализма. Източно/Централно европейските тарикати на върха не станаха образцов прозападен елит – както не бяха и образцов просъветски елит. Но като цяло се справиха със задачата. С някои изключения – и България е едно от тях.

Управляващият червен елит в България се отърва с лека уплаха от политическите размирици през 1990-91 и 1996-97 г. Брутално заграби националното богатство – чрез входно-изходната икономика на 90-те и чрез приватизацията след това. Този елит обаче нито можеше, нито искаше да смени добросъвестно своите лоялности от Изток към Запад като цена, платена за неговото оставане на върха. Първо, този елит никога не успя да се превърне в национален елит – той беше и си остана компрадорска, колониална администрация на Съветския съюз, организирана като управляваща в квазидържава БКП. Второ, този елит не притежаваше и не притежава културния потенциал за трансформация от номенклатурна апаратна класа към корпоративен и политически елит на нормална европейска държава. Културата, интереса и непомерно големите му обвързаности към Москва до 1989 г. устойчиво го придържаха и го придържат към статута на бандитска, постсъветска олигархия, която не е в състояние да излезе на пазара, да спазва външните правила на правовата държава и да печели – доволно и добре – от социализацията си към стандартите на международния корпоративен и политически елит на Първия свят (Европа включително). Българският посткомунистически елит първоначално се скри зад терора на специално наетите за целта мутренски групировки, а в последствие се идентифицира с тях – културно, интелектуално и като методи на стопанска и политическа игра – със сопата, с рекет, с изнудване и системна, организирана престъпност, завладяла държавата под евфемистичното определение „корупция по високите етажи на властта“. Истинското название е – „системен брутален грабеж по всички етажи на държавно-олигархичната джунгла“.

За известно време европейските и атлантическите партньори разсеяно правиха забележки, че „така не може“ без особено да се впечатляват от бруталните нрави на българската посткомунистическа джунгла. Но времената се промениха и геополитическият сблъсък по източните граници на Европа се завърна. Българските олигархични посткомунистически тарикати малко късно забелязаха, че епохата на примитивните балкански хитрини – да вземаме пари от Европа, а рушвети от „братушките“ – е приключила. При спирането на Южен поток и при фалита на банката на властта КТБ сарайско-позитанско-герберските групировки се отърваха с лека уплаха. Но Турският поток и някои други регионални своеволия срещу стратегическата лоялност към западните институции, в които членуваме се оказаха скъпи за плащане и причиниха смяна на властта чрез режисирани сътресения, довели хора като Петков и Василев на власт. Сега „продължаваме промяната“ означава едно единствено нещо – закъсняло, но неизбежно привеждане на българската посткомунистическа олигархия към стандартите на управляващ стопански и политически елит от европейски тип, респектиращ формалните – външните правила на правовата държава и стратегическата лоялност. По същество – голямото лапане продължава – но „с нож и вилица“, а не с грубо захапване за врата на поваленото животно в джунглата. И – по всяка вероятност – без своеволни флиртове на Изток с висока стратегическа цена за Запада. Ще бъде направен опит тази промяна да се осъществи и чрез смяна на поколенията на върха.

Това ще да има предвид младият премиер с „Харвардската теория“ за „двата процента“, които трябва да тръгнат на училище и да станат образцови европейски олигархични отворковци с „бели якички“, а не диваци от досегашната локална олигархична фауна с евразийски привкус. Само едно не ми е ясно – в кой клас ще вземат да се учи Радев и колко пъти ще му се наложи да повтаря годината…?

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s