Предупреждението – Иван Николов

Фейсбук, 24 юли 2021 г.

https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-ima-li-myasto-v-srabskiya-svyat-za-43-balgarcheta

Позиция като тази на Иван Николов – председател на българския културен център в Босилеград – трябва да звучи като предупредителна камбана преди всичко за тези български „националисти“, на които им е по-удобно и по-лесно да водят символни битки за миналото, но нямат нито потенциал, нито смелост да се изправят срещу настоящите и бъдещи предизвикателства пред България на Балканите. С подкрепата на Русия и Китай арогантна и агресивна Сърбия се завръща, възродена от пепелищата на постюгославските войни, които тя разпали, и които тя изгуби поради жестокост и надменност спрямо всички останали балкански народи. Светът се променя пред очите ни. Европа се променя и това, което вчера е било гаранция за сигурност днес се превръща в проблем на сигурността – национална и регионална. В този бързо променящ се контекст българската регионална политика изглежда провинциална, хаотична и изгубена в превода на българския национален интерес на езика на новия динамичен свят, който всички ние обитаваме.

Най-големия проблем в този контекст са българските официални позиции спрямо РС Македония от последните две години. Аз не принадлежа към общността на тези българи, които отхвърлят всякакви претенции на България към Македония като неуместни. Напротив, смятам, че отношенията между двете страни трябва да се трансформират и да се положат на стабилната основа на съвместно признаване на миналото, на респект към настоящето и към идентичността на хората от двете страни на границата в настоящето, на целенасочен и съзнателен отказ от език на омразата, доктрини на омразата и доктрини на фалшификацията, наложени през превратностите на отминалия 20 век на Балканите. Това, което аз мисля обаче е, че българските национални цели трябва да бъдат интелигентно формулирани, ясно очертани (а не емоционално хаотични), както и стратегически защитени в адекватен дипломатически и юридически контекст.

Основен български национален интерес по отношение на РС Македония е поддържането на двустранни отношения, които да осигуряват възможността за България да бъде партньор и приятел номер едно за Македония на Балканите. Това не е само въпрос на историческа приемственост и морален интегритет. Това е стратегическа задача номер едно на българския национален интерес на Балканите. Между 1913 и 1990 г. геополитическият контрол върху Балканите се упражняваше монополно в рамките на стратегическата ос Белград – Атина. Подялбата на македония между Сърбия и Гърция осигуряваше пълната геополитическа маргинализация и изолация на България след Първата световна война. Това статукво позволи – не на последно място – на сталинистка Москва да сателитизира България до статут на безпомощна съветска провинция.

Рухването на Съветския съюз и на Титова Югославия позволи завръщането на България като геополитически фактор на Балканите и реализацията й като европейски и атлантически партньор. За 30 години българската политика спрямо Скопие бе по-често инертна и неосъзната като дългосрочна стратегия, но признаването на Скопие – първа в света, подписването на декларацията от 1999 г. и на договора от 2017 г. позволиха на София да се превърне в одобряван и по-близък съсед за македонците, чието съзнание бе тровено с антибългарска пропаганда в продължение на цяло столетие. При посещенията ми в РС Македония през годините с очите си виждах сближаването и подобряването на отношенията между двете страни, между обикновените хора от двете страни на границата. От прословутата българска „рамкова позиция“ от 2019 г. насам този процес се обърна в обратната посока. Днес България е враждебна страна за нарастващ брой македонци, а в ролята на най-близка до РС Македония страна се оказа отново … Сърбия. След като България бе най-близка за нарастващ брой македонски граждани в продължение на десетилетия.

Тласкането на РС Македония обратно към Белград като следствие на текущата българска политика – и в съчетание с огромното икономическо присъствие на Гърция там – възстановява ефективно геополитическата изолация на България на Балканите. На практика се възстановява оста Белград – Атина през Скопие. Няма да ни спаси нито членството в ЕС, нито в НАТО. Белград и Атина мълчат и прибират дивидентите от погрешната българска политика спрямо Скопие. По логиката на постюгославската солидарност страната на Скопие в спора със София заеха повече или по-малко и останалите страни в Западните Балкани. Нарастнаха антибългарските възприятия и в Албания – страна, водеща традиционно пробългарска политика. А как иначе – нали заедно със Скопие, ние блокираме за ЕС и Тирана.

Нека подчертаем още веднъж: България има легитимни претенции към РС Македония: за промяна на официалната държавна доктрина на Скопие, формирана на антибългарска основа от комунистическия режим на Тито. За приемане на историческите реалности като свободен процес на информиране и узряване на обществото за историческата истина след столетие на лъжи, чужда пропаганда и отродяване чрез терор и чрез манипулация. Този процес изисква време. С вето и с ултиматуми не можеш да спечелиш сърцата на хората. За България е необходимо да приеме и осъзнае факта, че за това столетие разделено съществуване, от другата страна на Гюешево е формирана една обособена общност на идентичност, която трябва тепърва да спечелим за приятел, а не да обръщаме в „правата вяра“ със сръбските методи на терор и унижение.

Ако не осъзнаем необходимостта от по-разумна, перспективна и стратегически защитена българска политика към Скопие, ще изгубим Македония за пореден път. Изгубихме я през 1879 г. в Берлин. Изгубихме я през 1913 г. в Букурещ. Изгубихме я в Ньойи през 1919 г. Изгубихме я след 1944 г. През 1991 г. я спечелихме за първи път от столетие насам. И направихме следващите плахи и противоречиви крачки напред. Сега губим Македония отново. Тласкаме я към Белград, подсилваме крясъка на сърбоманските българофоби в Скопие. Всичко това се случва на фона на умилителен български национален консенсус около изцяло погрешната политика на Бойко Борисов – Красимир Каракачанов, подкрепена от Румен Радев, Корнелия Нинова и кой ли не още. Ех, братя българи, около тази ли задънена улица намерихте да се обедините – за първи път през последните 32 години? Тъжно – и опасно. Четете Иван Николов – белким нещо ви просветне…

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s