Академията като идеология

Фейсбук, 31 май 2021 г.

https://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/maykl-sandl-diplomiraniyat-elit-vyarva-che-zasluzhava-uspekha-si-i-veche-nyama-nikakvo-chuvstvo-za-dlg?fbclid=IwAR0WL-B0yVBIZYy5AfIWilNx-p1ieR204VyoxTjlpDnqy1nFbr2ljGc_OBo

Академията като идеология. Прекарах голямата част от съзнателния си живот в академията – българската академия, но се докоснах неколкократно и до американската академия. Глупостта винаги е предпочитан обект на подигравка, ирония, дори сарказъм от страна на „умните глави“, битуващи в университета. Глупостта на улицата, глупостта по високите етажи на властта, глупостта на кандидат студента… В това има нещо естествено. Ако си посветил живота си на знанието, за теб то е основна ценност – а тези, които са го загърбили в полза на нещо друго са достойни най-малкото за съжаление. Нищо, че разминаването им със знанието може да е било съдбовно предопределено – бедност, изолация, недостатъчна природна интелигентност… Незнаещият е глупав, а глупакът е смешен и нещастен. Меритократичният култ към дипломата като подножие на успеха е нещо повече от това академично високомерие. Този култ е класов предразсъдък. В епохата на строгата политическа коректност и егалитаризъм култът към дипломата и презрението към тези, които я нямат е единствената осветена от либералния естаблишмънт форма на социална дискриминация (Майкъл Сандъл). И не само на социална – на политическа дискриминация. Разговарял съм с мнозина мои колеги, приятели, дори близки хора, живеещи в Америка, които споделят политически прогресизъм и неукротима ненавист към Доналд Тръмп. Мисля, че самият Тръмп е достатъчно ръбата личност за да заслужава полярния антагонизъм в обществото, който предизвиква. Но проблемът тук не е самият Тръмп. Проблемът са многомилионните му поддръжници, които Хилари Клинтън без колебание – макар и косвено – нарече deplorables (окаяни, нещастници).Моите прогресивни познати и приятели в Америка споделят тази оценка – независимо дали ще ви го признаят открито. Те се възмущават, че толкова примитивни хора могат да имат същото право като тях да определят бъдещето на великата страна. Звучи ли ви познато? Призивите да се въведе образователен ценз за изборите в България са твърде чести, макар че тук те идват от противоположния на либералите политически лагер – от националистите, които раздразнено искат да затворят пътя към урните за определени хора, например тези от гетата. Но ако си сложи ръка на сърцето, всеки искрен либерал трябва да признае пред самия себе си, че един друг тип хора – като Динко от Ямбол, „калинката“ от ГЕРБ, или някой друг тип „нещастник“ – е много по-добре да изпаднат от избирателния корпус, вместо с голямата си маса да определят бъдещето на България. В глобална Америка и в глобална Европа меритократичният култ към дипломата е не само социален – класов предразсъдък на успелите към изпадналите по долните етажи на обществото. Университетът на Запад вече половин век е средоточие на една мощна идеологическа вълна, която упорито подкопава статуквото на капитализма, традиционализма и конвенционалната „буржоазна“ – либерална демокрация. Това е вълната на новото левичарство – мултикултурализъм, радикален феминизъм, сексуален релативизъм, постколониализъм, екологизъм, трансхуманизъм… Подобно на всяка радикална левица, съвременният културен марксизъм, кой знае защо окупирал етикета „либерализъм“, се бори за пълно разрушаване на заварения свят в полза на своята поредна утопия. Принадлежността към академията все по-често означава принадлежност към „ордена“ на новото глобално културно левичарство. Извън академията – и извън „ордена“ са окаяните нещастници, които продължават да живеят в плен на заблудите. Заблуди на традиционния капитализъм, традиционния национализъм, традиционното християнство, традиционното семейство. Истински скандал е, че тези окаяни хора от мълчаливото (все още) мнозинство използват избирателните си права за да подлагат прогреса на изпитания като президентството на Доналд Тръмп и на всякакви други отживели времето си неща. Меритокрацията е все по-идеологическа – и все по-непримирима със статуквото на вчерашния ден. Това е и опасно – но опасността чувстват хора като нас, които са преживяли резултатите на подобно идеологическо опиянение през вече далечния 20 век… Защото ние знаем от собствен опит какви са преимуществата на демокрацията като система на управление. Новите левичари също пламенно защитават демокрацията – или своето разбиране за демокрация. Те не осъзнават, че когато разделиш обществото на две враждебни половини, шансовете на демокрацията да оцелее стават минимални, стават нищожни. Демокрацията, масовата демокрация се състоя в Европа и в Америка просто защото на мястото на класовата борба и похода на пролетариата срещу буржоазията дойде заможното общество на средната класа, в което имаше различия, но нямаше антагонизъм. Днес антагонизмът се възражда. Жалко!

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s