Конспирация и постистина

Конспиративните теории са всъщност философските размисли на неуките хора. Всеки човек притежава поне искрица любопитство към дълбокия смисъл на мирозданието, но мнозина не притежават необходимите познавателни инструменти за да си изградят една що годе разумна и донякъде достоверна картина на света, в който живеят. Тогава на помощ идват конспиративните теории. Това, което не можем да си обясним като по-дълбок и противоречив механизъм на социално взаимодействие, по естествен път се опростява и адаптира към собствения ни интерес за участие в „широкия свят“ като се проектира в злата воля на скрити някъде мощни сили, обединени в заговор срещу човечеството – или поне срещу обикновените хора в него.

Конспиративните теории подсъзнателно имплицират нашата безпомощност да им се противопоставим. Тъй като по определение са заговори на финансово могъщите, политически властни и задкулисно обединени сили на злото, конспиративните сценарии неизбежно поставят обикновените хора в ролята на жертви, а тайният характер на покушението изключва възможността да му се противопоставим по какъвто и да било начин. Независимо от това, дали ни пръскат отгоре с „кем-трейлс“, дали ни „пържат“ с 5G мрежата, която силно наподобява микровълнова фурна, или замислят глобална финансова криза с цел да отмъкнат скромните ни спестявания от банките, конспиративните сценарии разчитат на нашето неведение, безпомощност и на ефекта на изненадата – заварват ни неподготвени пред злия умисъл на разорението и разрушението.

Естественото недоверие към силните на деня – ни най-малко не твърдим, че е безпочвено – създава гостоприемна среда за многообразни стратегии на масова манипулация. Самото определение за нашето време като „епоха на постистина“ показва, че въображаемите обяснения на действителността като съвкупност от конспиративни сценарии са възможни в условия, в които истината е трудно или невъзможно да бъде проверена. Що е истина – биха попитали изкушени и неизкушени по темата. Човечеството наскоро излезе от една тривековна епоха на модерно развитие, в която критерият за истината бе нейната проверимост в обективния свят на фактите. За добро или за лошо, светът напусна – до голяма степен – тази удобна триизмерна действителност на практична проверимост на истината чрез проверката на разума и навлезе в епоха, в която реалността бива де-конструирана и ре-конструирана от всеки желаещ, което промени – понякога драматично – процеса на търсене на истината. Днес истината вече не се доказва с простото твърдение – „такива са фактите“. Вместо това утвърждаването на истинност днес се основават върху твърдения като „чух го по телевизията“, “ четох го в интернет“ и т.н. В определен смисъл сме се завърнали по един нов начин в света на митовете, преданията и слуховете, които конструират човешките представи за действителност още от зората на човешката цивилизация.

Времената на постистината за златна възможност за професионалните пропагандисти, ПР-и и рекламисти – независимо дали седят на Петровка, в офисите на мощни корпорации или в медийни конгломерати и центрове за филмова индустрия. Тези хора могат да ви нахранят с всякаква информация, която ще им донесе полза. Новата стратегия на дезинформацията се гради върху обратните предпоставки на тези, които бяха употребявани от пропагандните жреци на тоталитарните режими от 20 век. За тоталните диктатури важното бе да нямаме достъп до алтернативна информация – да ползваме само официалните лъжи на партийния връх. За днешните пропагандисти и манипулатори е важно да ни удавят в непоносими обеми информация, през която да ни водят до внушенията, които са изгодни за тях.

Конспиративните теории по-често не възникват – те се създават, шлайфат и прокарват през информационния поток с майсторски инструменти, отразяващи психологията и информационните потребности на масовия – на обикновения човек. Възможно ли е да ги игнорираме и да вървим по пътя на нашето собствено конструиране и осмисляне на картина за света? Възможно е, но е извън всяко съмнение един от най-трудните избори на човека, решил да остане свободен и познаващ, просветляващ самия себе си. В определен смисъл да бъдеш мъдър днес е дори по-трудно отколкото във времената на масовата неграмотност и масовото невежество. Ако в тези стари времена получиш жажда за познание и светлина – можеш най-малкото да потърсиш учител, който да те води. Ако днес жадуваш истина, на твое разположение са многобройни изкусители, които нямат нищо против да те „учат“ това, което им е изгодно – разчитайки на пълното ти объркване в информационната лавина на „постистината“. Те ще ти подадат късчета неоспорима истина за да ти продадат с нея големи купища илюзии и заблуди. Времената са нови, но задачата остава същата – трябва просто да се събудиш.

Конспиративните теории са плод на илюзорно съзнание и инструмент за удържане на човешкото съзнание в плен на илюзиите. Което не означава, че в действителноат конспирации не съществуват. Тайната, упоритата работа в собствена полза зад гърба на другите, ефектът на изненадата и поставянето пред свършени факти не са инструменти от онзи ден и вчера. Заговорите и конспирациите са неизменна част от механизмите за упражняване на власт – на всяка власт. Но за истинските заговори разбираме тогава, когато вече са се реализирали на практика. От илюзорните заговори се пазим докато не внимаваме защо и как живеем.

https://topnovini.bg/novini/862039-spored-vseki-peti-balgarin-chrez-vaksinata-za-covid-19-shte-se-postavyat-chipove

 

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s