Преподреждане. Кой и защо гласува през разделителната линия на „ляво“ и „дясно“ на местните избори.

Мисля, че възмущението от това, че част от гласоподавателите на ДБ в София са подкрепили на балотаж Мая Манолова продължава твърде дълго и неговата цел е не толкова да обясни, колкото да завоалира определени факти от политическата реалност, с които рано или късно ще трябва да се срещнем открито. Защо е неприемливо гласоподаватели на ДБ да подкрепят кандидат с лява политическа биография, независимо от това, че в кокретната кампания Манолова се представяше за неутрална? Просто защото логиката на политическия избор предполага, че ако си се идентифицирал като десен (или дясноцентрист), редно е да предпочетеш кандидат от тази част на демократичния спектър, приположение, че твоят партиен кандидат вече е напуснал състезанието. Само че в нашия случай има поредица от допълнителни обстоятелства, които правят тази логика на избора доста относителна като валидност.

Първо, една част от избирателите на ДБ (преди всичко ДСБ) наистина са с десни убеждения и едва ли съществена част от тях са гласували за Манолова. ДСБ избирателите или са подкрепили Й. Фандъкова, или са си останали в къщи. За останалите привърженици на ДБ обаче етикетът „десни“ е трудно да бъде залепен. Зелените са класическа лява екологична партия, която особено в икономически план е по-лява дори от големите европейски партии на зелената партийна фамилия. Партията Да България се самоопределя като центристка предвид необходимостта да обединява твърде разнородни привърженици идващи от синята десница и от новия градски прогресизъм на младите поколения от средната класа. Ако можеше да избира свободно, Да България би се самоопределила по-скоро като умерено лява, отколкото като дясна. Разбира се, това е левица от съвременен европейски тип, а не от неокомунистически модел, наследен отпреди десетилетия. Центристкото самоопределение на Да България – от типа „няма-ляво-няма-дясно“ – се обуславя и от приоритетите на партията за борба с корупцията, за съдебна реформа и анти олигархична институционална реформа на държавата като цяло. Въпрос на кратко време е тези елементи на прогресисткия нов синтез да се оформят като нов ляв център. Ако не вярвате – питайте по-консервативните членове на ДСБ, които в частни разговори все по-силно се оплакват, че партията им се подменя в настоящата коалиция.

Второ. Нека се абстрахираме за момент от това кой какъв е и как изглежда, за да очертаем един по-значим кръг от въпроси, засягащи отчуждението между ГЕРБ и ДБ, които – засега, поне официално – са част от десния център. Антагонизмът между двете страни датира от самото основаване и първите стъпки на успех на партия ГЕРБ. Нетърпимостта между двете страни има мощна културна основа. ДБ включва привърженици от слоевете на градската интелектуална средна класа, която е враждебно снизходителна и високомерно нетърпима към по-ниско образовани, културно обвързани с провинциален традиционализъм обществени слоеве и техните представители в политиката и обществения живот като цяло. Ако към културната несъвместимост прибавим и яростта на градската синя средна класа към физиономии и структури на силовите групировки, милиционерско-полицейски мрежи и наследили властта и богатството на бившата номенклатура олигархични елити, нетърпимостта към народняшката социална база на ГЕРБ и към нейния лидер от страна на градската десница придобива и отчетлива социална и идеологическа определеност.

Трето. Освен народняшка по своя характер, ГЕРБ е ценностно и идеологически напълно аморфна. Партията е йерархична и дисциплинирана клиентелна мрежа за консумиране на властта, способна да направи компромис с всякакъв елемент на своята идентичност по практични съображение. Както партийните членове, така и избирателите на ГЕРБ биха извинили всякакво салто мортале от принципен и идеологически характер, ако то води до някакво съществено постижение, печалба или укрепване на властта. Обратно, привържениците на ДБ – леви или десни – притежават силна идейна и ценностна идентичност, която понякога бранят дори фанатично, особено по въпроси като Изток – Запад, комунизъм – антикомунизъм, Корупция – прозрачност на управлението. В тези измерения ГЕРБ – другото дясно – е много по-свободна да мигрира в печелившия за момента ъгъл или позиция.

Четвърто. За ГЕРБ партиите и коалициите на „градската десница“ са крайно ненадежден и непредпочитан партньор – за сътрудничество и управление. Тези партии са разпокъсани и никога не могат да се раберат докрай помежду си, камо ли да партнират на ГЕРБ в един предвидим и устойчив порядък. „Старата десница“ е разпокъсана, идеологизирана, тя носи многобройни вътрешни конфликти и не е в състояние да гарантира най-важното – стабилната власт на една коалиция. За ГЕРБ политиката е изцяло изкуство на възможното и в това „възможно“ попадат както леко прикритата икономическа коалиция с ДПС, толерирането на политико-икономическата олигархия като държавна машина и обществен разпределителен механизъм, така и свободното споразумяване с всекиго във всички посоки на политическия и обществения спектър. Ако видите ГЕРБ да води идеологическа битка – надзърнете отзад: за конкретна власт и конкретни пари става дума, нищо кой знае колко принципно. В тази посока вторият кабинет на ГЕРБ намери както съмишленици, така и непримирими опоненти сред коалиционния си партньор – Реформаторския блок. Първите спечелиха доста, вторите обидено минаха в опозиция.

Пето. Опитът за съвместно управление на двете крила на политическата десница – народняшкото (ГЕРБ) и идеологическото (значими части от РФ) приключи с конфликта за съдебната реформа. ГЕРБ се отметна от договореното в коалиционното споразумение с РФ след като видя, че няма да получи парламентарна подкрепа за приетия в коалицията модел за реформиране на прокуратурата. Радан Кънев и Христо Иванов обидено напуснаха мнозинството и управлението. Оттук нататък всяко допускане за възможно политическо сътрудничество – да не говорим за коалиция – с ГЕРБ стана невъзможно за наследниците на РБ в лицето на ДБ. Конфликтът наистина има дълбоки и принципни очертания, по-значими отколкото етикета „дясно“ или „ляво“.

Ако всичко това е вярно – докога можем да очакваме, че идентификациите на ляво-дясното разделение ще се оказват достатъчни, за да прогнозираме поведението на една или друга политическа позиция и нейните привърженици? Подкрепата за Мая Манолова от страна на определена част от ДБ на този етап може да се определи по-скоро като гласуване „напук“, като вот срещу статуквото, което по силата на много причини е нетърпимо. От тук нататък обаче „странните“ коалиции между „отдалечени“ части на политическия спектър ще стават все по-чести. В България политическите разделения, означавани като „ляво“ и „дясно“ се оформиха по осите на комунизъм антикомунизъм и Изток – Запад. Тези оси остават валидни, но частично биват релативирани от нарастващ брой изключения. Някой може ли да определи дали ГЕРБ е източен или западен проект? Б. Борисов е навсякъде – на изток и на запад, на север и на юг. Приятел с всички, договорил се с всички – откъдето по-силно натиснат педала на газта, там сме. Комунистите станаха олигарси (или кротки старци в партийните клубове), а с олигарсите е по-добре да се договориш, вместо да воюваш с тях по въпроса какви са били преди половин век. За противниците на статуквото все по-сериозно възниква въпросът – кой е по-опасен, комунистите от миналото, или безидейния грабителски контрол на олигархията върху настоящето, който може да се определи като „капитализъм на джунглата“.

В един момент БСП ще падне до бариерата от 10 на сто. Ще се появят нови синтези в ляво – от типа на Сириза, и/или от типа на зелената алтернатива. Тези, които днес са прикрито вдясно – значителни части от ДБ, ще минат открито към левия център, към алтернативата на статуквото. Дясното също ще се преподреди. Важно е накъде ще тръгне самата ГЕРБ. Дали ще последва процеса на втвърдяване около по-дясна популистка визия от типа на Орбан и Качински, или ще се преподреди като коалиция от различни, макар и близки фракции и позиции след напускането на Борисов. Някой ще попита – какво напускане, къде сте видели Борисов да си тръгва? Нека изчакаме до следващите президентски избори.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s