Орбан и Сорос

По повод на – http://clubz.bg/53337-bitka_po_frojd_orban_sreshtu_soros

За конфликта между управлението на Виктор Орбан в Будапеща и Джордж Сорос се изписаха десетки – може би стотици студии, в които преобладават идеологическите, а в тази – и психоаналитичните аргументи. Ако този конфликт трябва да получи политическа оценка, тя трябва да се основава не на това, в какво вярват Орбан или Сорос, или какви са ценностите на тези, които ги коментират. Оценката трябва да се основава преди всичко на фактите и на тези правила на публично поведение, които не могат да бъдат дискусионни. Първо, фактът, че Орбан е учил в Оксфорд със стипендия на Сорос не означава, че е задължен през целия си живот да се въздържа от опониране на Сорос за тези неща, за които менията им се различават. Десетки – може би стотици хиляди източни европейци са ползвали пари на фондация Отворено общество за да учат и за да работят – което не ги прави доживотно зависими от публичните позиции на Сорос. Разбира се, етичният човек – дори когато критикува и се разграничава – запазва добрия тон и не преминава границата на неблагодарността. Но всеки от стипендиантите на Сорос има право да му опонира – без съмнение! Другото ми прилича на стария комунистически аргумент – „народната власт ви изучи, вие сега я ругаете…“

Второ, Орбан и неговото правителство нямат право да затварят или дори ограничават дейността на една академична институция, която има легитимен статут. Навсякъде в демократичния свят автономността на академията е основна гаранция за независима и безпристрастна наука. Ще кажете – ЦЕУ е зависим от Сорос, затова не е автономен и безпристрастен. Да, така е! Всеки частен университет е зависим от собствениците си. Гаранцията за академична автономност произтича от множествеността – плурализма на академичните институции, които в многообразните си зависимости поддържат жив и необвързан академичен дебат – национален и глобален. Когато е кандидатствала в ЕС, Унгария е приела задължението да спазва политическите критерии за членство. Академичната автономия е част от тях. Както и свободата на словото, независимостта на съда и респекта към различни възгледи, дейности и организации, които не принадлежат към стуктурите на държавата. Орбан няма право да поставя тези правила на преоценка или дори на дискусия.

Трето, Орбан и неговите колеги от Вишеградската група не могат да бъдат атакувани – включително и от Европейската комисия – за това, че не желаят да се подчинят на директивите на Брюксел за квотно преразпределение на бежанци. Този въпрос изникна в рамките на бежанската криза след 2014-2015 гг.., когато европейски лидери като г-жа Меркел и правителството на Швеция отправиха покана към неидентифициран брой желаещи да имигрират в Европа хора, за които се пртедполагаше, че са бежанци. Част от тях наистина бяха такива. Разселването на тези имигранти по квотен прицип, изобретен от Берлин и Брюксел в процеса на бежанската криза не е част от присъединителния договор на Унгария – или на която и да е друга страна-членка на ЕС – поради което приемането на квотите е въпрос на морален избор, а не на договорно задължение, произтичащо от acqui communautaire. Заплахата към Будапеща – или друга централно-европейска столица – „или взимате бежанци, или ви спираме структурните фондове“ няма правна основа и е акт на произвол. Европа спешно се нуждае от обща политика по имиграцията, но тя трябва да бъде разработена на равноправна основа от страните-членки, а не да бъде налагана с идеологически дидактизъм от Брюксел.

Четвърто, Джордж Сорос няма право да се държи като ментор на Европа по отношение на основни политики, осъществявани от ЕС и от страните членки. След 2009 г. Сорос написа поредица от статии, в които упражняваше пряк и ултимативен натиск върху правителството на Германия относно начина, по който според него могат да се решат проблемите на кризи като тази в Гърция и други южноевропейски страни, както и целокупните проблеми на еврозоната. Сорос е крупен играч на глобалните финансови пазари и някои негови действия и до ден днешен предизвикват противоречиви – меко казано – коментари. (Например играта срещу британския паунд в началото на 90-те години.) В това си качество Сорос няма никакво право да оказва натиск върху когото и да било – държава, банка, корпорация – с цел да моделира поведението им и решенията им във финансовата сфера. Просто защото зад подобен натиск по презумпция стои частния интерес на крупен спекулант на международните финансови пазари. Дори и да претендира за идеална – идеологическа мотивация на позициите си, Сорос не може да я докаже. Финансите не са сфера на филантропия.

Същото се отнася и до натрапчивата упоритост, с която Джордж Сорос предписва миграционна политика и поведение на ЕС и на страните-членки. Сорос неколкократно изказва ултимативно мнение за „необходимостта“ Европа да приема годишно 1,5-2 млн. имигранти. Той неколкократно и ултимативно подканя германското правителство и ЕК „да предвидят фондове“ за интегрирането на тези имигранти. На какво основание? Активисти и лобисти от системата институции, финансирани от Дж. Сорос дългосрочно се застъпват за каузи като по-бързо членство на Турция в ЕС, отваряне на границите на Европа за имигранти и т.н. Подобна настойчивост и натиск върху институции – национални и европейски, които са отговорни преди всичко пред гражданите, които са ги избрали – е нелегитимен.

Не може да бъде подценена значимата роля, която Сорос и неговата фондация Отворено общество изиграха за утвърждаването на демократичните ценности и практики в страните от бивша Източна Европа. Озлоблението, с което са системно атакувани хората и организациите, работили с подкрепата на Отворено общество в области като права на човека, разработка на законодателство, съответстващо на европейските стандарти, независими медии, организирано гражданско общество, е най-доброто доказателство за ползите, които източноевропейските общества извлякоха от подкрепата на Сорос за утвърждаване на демократичните практики и стандарти. Аз и моите колеги също сме разчитали на подкрепа от страна на Отворено общество – за което сме искрено благодарни! Но благодарността за подкрепата не би следвало да ни попречи да имаме диференцирано мнение за една или друга позиция или акция на Джордж Сорос, която не се вписва в нашето разбиране за легитимни и отговорни публични отношения между личност с неговите финансови и институционални възможности и интересите на големи човешки общности – в Европа или другаде. Така, както сме свободни да оценяваме и действията на „силния човек“ в Будапеща – Виктор Орбан. Който наистина прекалява със силови решения – както в случая с Централноевропейския университет.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s