Мащабна война в Европа? Реалистична прогноза или мрачен абсурд?

По повод на  http://inosmi.ru/politic/20170214/238724543.html

Мащабна война в Европа? Към днешна дата тази прогноза звучи едва ли не абсурдно, но причините за това са добре анализирани в текста – линк-а по-горе. Има две групи предпоставки за подобна прогноза. Първата група е свързана с процесите на развитие на самата Русия. През изтеклия четвърт век от разпада на Съветския съюз, Руската Федерация не успя да осъществи процес на реформи, които да доведат до необратима модернизация на руската икономика и общество, както и до изграждане на устойчива руска държавност на основата на модерна национална идентичност. При управлението на президента Путин от последните 16 години (включително мандата на Медведев), Русия динамично увеличи своя национален доход, успя да стабилизира структурите на руската държава и да подтисне опасни етнически конфликти от типа на чеченския. Русия обаче не успя да отиде отвъд икономиката за износ на въглеводороди, индустриалната модернизация на страната е частична и противоречива, тя засяга преди всичко, ако не само военно-промишления комплекс. Макар и да не притежава структурирана държавна идеология, днешна Русия все повече се само-идентифицира на практика като ревизионистична имперска сила, чиято основна държавотворна цел е да възстанови своите „сфери на влияние“, изгубени с разпадането на съветската империя. Русия страда от сериозни демографски, социални и инфраструктурни проблеми, които са достойни да бъдат поставени в центъра на едно динамично и реформистко управление. Вместо това, държавното ръководство на страната – „вертикалата на властта“ – все по-активно фокусира своята идейна и политическа идентичност около разгръщането на истинска война с пропагандни, психологически и пряко силови – институционални и военни средства – срещу Европа и Запада като цяло, разглеждани като основен противник на възраждащото се величие на Русия.

В най-меката – външна окръжност на международната си политика Москва се самоопределя като водеща сила на една глобална „консервативна революция“, която е насочена, първо, срещу либералната глобализация и, второ, срещу нейните политически инициатори – демократичната общност на западния свят (да не пропускаме факта, че в тази общност членуват и редица не-западни страни – като Япония). В по-конкретен – и по-вътрешен план, руската идеологическа политика е пряко фокусирана срещу Европа като съюз на демократични нации, чиято ценностна система и политическа практика се разглеждат като упадъчни – декадентски, сервилни спрямо Вашингтон и предателски спрямо интересите на европейските народи. Целите, които Москва преследва са свързани със задълбочаване на кризисните процеси, очевидно развиващи се в Европа и с отчуждаването, дестабилизирането и откъсването на централна и източна Европа от системата на европейската интеграция. Към двата основни инструмента за влияние върху ЦИЕ след 1991 г. – опитите за създаване на руски енергиен монопол и системното корумпиране на новите национални администрации на източно-европейските страни – Русия от последните 5-6 години прибави практиките на всеобхватна пропагандна кампания, ескалираща до „хибридна война“ срещу европейската и атлантическа принадлежност на бившите си сателити от времето на СССР. Системно се търсят и провокират „слаби звена“ на европейска принадлежност в Източна Европа, които да бъдат използвани като „първи брънки“ за разпад на ЕС от изток. След откъсването на Крим и необявената война срещу Украйна, Русия бе подложена на международни санкции, които в съчетание с мащабния срив на цените на въглеводородите доведоха до опасно изчерпване на финансовите и ресурсни резерви на руската икономика. В своята съвкупност тези процеси носят сериозна опасност от ескалиране на външната агресивност на Русия като предпочитан метод за справяне с вътрешната нестабилност и с липсата на икономическа и социална перспектива. Всяка империя изнася навън вътрешните си дилеми, но за Руската империя това правило важи в най-голяма и всеобхватна степен. Отслабването отвътре е най-опасния индикатор за потенциална агресия навън.

Втората група предпоставки за реализация на тази наистина ужасна аналитична прогноза засяга състоянието на днешна Европа. След седем десетилетия под американския ядрен чадър, след дълги години хегемония на пацифизма и пост-либералния конструктивизъм, Европа е почти напълно беззащитна от гледна точка на своя потенциал да се защити от агресия. Ако изключим значимия военен потенциал на Великобритания и – донякъде – на Франция и Холандия, европейските страни не притежават военни сили, способни да се противопоставят на организирана агресия. След края на Студената война в Европа доминира парадигмата за края на големите между-държавни конфликти и заместването им с широк спектър не-военни предизвикателства пред сигурността. Дори и наличните военно-политически ресурси на Европа могат да се окажат неспособни за ефективно действие предвид на хегемоната пан-европейска идеология на пацифизма, в която са социализирани всички настоящи поколения на Европа – особено на западна Европа и преди всичко, по обясними причини – на Германия. Тази действителност мотивира настоящия американски президент Д. Тръмп да поставя въпроса за ефективността на НАТО и необходимостта цената на общата отбрана да бъде поета по-справедливо от всички страни членки. Това очевидно ще бъде дълъг процес на договаряне, в резултат на което краткосрочните и средносрочни предизвикателства от типа на тези, описани в статията по-долу няма как да бъдат адресирани своевременно от европейските страни. Ефективната американска намеса при конфликт на европейския континент остава единствената надежда на европейските страни, но подобна намеса днес вече не е подразбираща се, непременно навременна и напълно ефективна. Ако Москва пожелае да използва своята нарастваща военна сила в инвазивни операции – като начало в източната част на континента, шансовете да бъде спряна навреме са изцяло в ръцете на Вашингтон – където, както виждаме, тече не особено благоприятно soul searching (търсене на себе си)…

Хипотезата за нарастваща опасност от руска интервенция – кибер-атака, хибридна война и конвенционален сблъсък, разгледана от автора на анализа по-долу ще срещне обединения отпор на две групи идеологически работници: първата, обхващаща петата колона на нарастващото руска влияние в (източна – но не само) Европа възмутено ще протестира срещу подобни хипотези, окачествявайки ги по подходящ начин с формули от арсенала на Студената война – „зоологическа русофобия“ (вместо „зоологически антисъветизъм“ – помните ли?) и т.н. Втората група безусловно ще се състои от видни европейски пост-либерали, които възмутено ще отхвърлят самата мисъл за възможна война на европейския континент и уплашено ще се подслонят под стряхата на дежурния аргумент – „дайте да говорим и да подобряваме отношенията си с Русия“. Всъщност, последното е реална възможност за избягване на война. Никой няма да воюва при положение, че може да получи даром това, което иска.

Проблемите на една потенциална агресия срещу Европа стават още по-трудно решими когато си дадем сметка, че освен възродената амбиция в Кремъл, европейците ще трябва да се изправят и пред още един възраждащ се имперски проект с претенции – Турция на Тайип Ердоган. Ако променящата се около нас международна среда не бъде оценявана системно и с необходимите – колкото и да са неблагоприятни – изводи, ние можем да се окажем първите жертви на една рецидивираща неспособност да се защитят тези несъмнени достижения на последните 70 години, които превърнаха Европа в притегателен център и образец за развитие на огромен брой хора в целия свят.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s