Бунтът на търмъците и покрусата на елитите: някои уроци на вчерашния ден

По повод статията на Димитър Камбуров „Тръмп и бунтът на търмъците“  http://www.kultura.bg/bg/article/view/25367

Мога да разбера и недоумението, и покрусата… Но се опитвам да схвана и нещо друго, за което авторът не ни дава знаци, че разбира. Тези хора, които избраха Тръмп – нищите духом, ако предпочитате – бяха там, на местата си през цялото време, през което по-интелигентните, по-възпитаните, по-успешните и по-толерантните управляваха Америка посредством своите компетентни либерални елити. Елитите вярваха, че могат без проблеми да опаковат, да манипулират, в краен случай – да изолират изоставащите, глупавите, без-езичните или просто неуспяващите по пътя си към своята голяма цел – глобална пазарна и мултикултурна общност, чийто първообраз бяха самите САЩ. Оказа се, че не могат – или, по-точно, могат до определено време и до определена степен. След Едуард Бърнейз демокрацията функционира като механизъм за създаване на максимално прилична и допустима виртуална реалност, която гласоподавателите да пожелаят да си купят – подобно на новата четка за зъби или чадъра на разпродажба в мола отсреща. Този механизъм се оказа толкова успешен, че елитите, които прожектират филмовата лента на тази виртуална реалност просто спряха да калкулират риска от внезапно завръщане на зрителите към света на физическата реалност. А този свят също се променя и много често – в лоша за мнозина зрители посока. Тръмп успя да покаже това – независимо от моралните или интелектуални качества на посланието. Той посочи с пръст изгубените в полза на глобализацията работни места в индустрията. Показа картината на бързо променящата се демографска структура на Америка в полза на имигрантите от юга – Самюъл Хънтингтън задълбочено анализира този процес и последствията му за завареното бяло все още мнозинство в Who Are We: The Challenges of America’s National Identity. Но тази академична публикация бе успешно опакована в мълчание и поставена в периферията на публичния дебат от либералните елити, за които имиграцията е и средство за преутвърждаване на собствената им политическа хегемония.

За мен няма съмнение, че бъдещето на света е в глобална интеграция и еволюция на идентичности в процес на много по-активно между-културно общуване. Не е без значение обаче КАК ще става това. Не можеш да се бориш с идентичността на собствените си племенни общности – с „глупавите бели мъже“ – като организираш масирани нашествия на чужди племена с аналогична или по-примитивна идентичност: дали на латиноси в Америка или на мюсюлмани в Европа… Всъщност – можеш, но ако го направиш, не се учудвай, че собствените ти „червени вратове“ са се разбунтували срещу тебе. Подобно на всяка високопоставена класа, либералният елит не търпи негативите на мултикултурализма и глобализацията – той бере само техните плодове: евтина работна ръка, космополитна кухня, достъп до мъдростта на всички народи. Негативите остават за „червените вратове“ – загуба на работни места, междуплеменни конфликти, в които заварените племена са с вързани ръце като следствие от табутата на мултикултурализма и на „свободната търговия“… Демокрацията на либералния елитаризъм просто си купи билет за най-експресния влак към бъдещето без да се интересува особено от факта, че големи маси от хора остават като все по-неудовлетворени изпращачи на гарата. Глобализацията намали леко неравенствата между Севера и Юга, но засили драматично неравенството в самите общества – и на Север, и на Юг. Десетилетия наред социолозите бият камбаната за ерозията на американската средна класа. Причините са очевидни – свободен пазар плюс глобализация. За какво очаквате да гласуват при това положение Канзас и Небраска – за Хилъри Клинтън, която заедно с вече бившия си съпруг е една от визитните картички на скоростната глобализация? Бунтът на низините срещу спиращата дъха промяна – стопанска и културна – ще бъде все по-яростен и грозен. Въпреки, че в своите множествени измерения този бунт ще има тежки последствия за самите социални низини – и ще се обърне срещу тях. Защото тях не ги води реалистична идейна и политическа стратегия, а популистки тарикати, качили се на вълната на отрицанието. Така е – за урок на софистицираните либерални елити. Лъжейки другите с прожекцията на илюзорна – виртуална реалност, тези елити излъгаха преди всичко самите себе си. Пропуснаха възможността да се променят и да овладеят надигащата се вълна на протест и дори отчаяние…

И две думи pro domo sua. В България тече аналогичен бунт, чието острие днес е референдумът за въвеждане на чиста мажоритарна система. Тези хора, които гласуваха ЗА не подозират, че тази система е още един инструмент за обезвластяването им в полза на мафията. Те вярват на гологлавия водещ – който е учил за мажоритарния вот във втори курс на Консерваторията – поради една единствена причина: защото виждат какъв смут и страх предизвиква мажоритарният вот сред заварените партийни елити – на партии и партийки… Клинтън не успя да обясни на провинциална Америка защо по-доброто бъдеще не преминава през популистки фокуси. Нито българските политици ще обяснят на хората защо мажоритарният вот обезвластява обикновения човек. Когато си подминал точката на остатъчна възможност да предизвикаш доверието на хората, единствената възможна опция е популисткият бунт. След който идва новото отрезвяване и тежкият махмурлук.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s