Волгин отново употреби ефира на БНР в продължение на 20 минути за да полива с помия български граждани, които се занимават с политика (http://bnr.bg/post/100651110). Изрази като ‘“слуги“, „продажници“ и „марионетки“ бяха щедро употребени от щатния неврастеник на програма Хоризонт в компанията на гости като В. Вацев, който от години насам не успява да направи разлика между жанровете анализ, публичен донос и подигравка.Нашите данъци отново бяха употребени за да могат няколко остроумни маргинали да си направят кефа в национален ефир, храчейки по всичко, което не съвпада с техните понятия за политика, държава, национален интерес, ляво, дясно и т.н. Ако беше само поредното харчене на парите на данъкоплатците с цел начесване личната краста на някого, не бих си губил времето да го отбелязвам. Чашата ми обаче преля от поредната злъчна употреба на понятията „либерално“ и „либерализъм“ като аргументи за „необратимия упадък на Европа“, която видите ли си оставала назадничаво либерална, докато хибридчиците в ефир успешно са еволюирали към нещо по-добро, чието название пропуснахме да научим от самите тях.
Затова ще си позволя да направя някои необходими разграничения – не за компанията в студиото на Хоризонт, а за тези, които биха желали да разберат малко по-сложната истина по въпроса за „либерализма“. Вярно е, че в Америка от много години ляво и дясно се разграничават като либерално и консервативно. Американският спектър е по-надясно от европейския и затова там се употребява първото възникнало в началото на 19 век разделение между ляво-прогресистко и дясно-традиционалистко като „либерално“ и „консервативно“. В Англия от онази епоха лява е нововъзникналата либерална буржоазия – „вигите“ – в противовес на „торите“ – партията на управляващата аристокрация, gentry. В днешна Америка под названието „либерали“ се обобщава всичко, което се простира между индивидуалистичното либертарианство, социализма, трейд-юнионизма, мулти-културализма, радикалните правозащитни идеологии на пост-колониализма, джендър-активизма, ЛГБТ, както и умерените варианти подкрепа за по-хуманна система на социално подпомагане, екологизма и т.н. Пъстра е и чергата на американското дясно – на различните прояви на консерватизма. В Европа делението на ляво и дясно никога през последните 100 години не е минавало по линията либерализъм – консерватизъм. Лявото е социалистическо, не либерално. Европейският либерализъм е умерено дясно-центристко движение между християн-демокрацията/консерватизма и социализма. При това либералното като понятие изразява не само политически дневен ред в тесния смисъл на думата – свободен пазар и индивидуална свобода под управлението на разума. Има широк смисъл на понятието за либерално – либерално-демократично, което изразява общото между демократичното дясно и демократичното ляво – респект към човешките права (класическата дефиниция), представително управление с гарантиран имунитет на малцинството, имунитет на гражданина по отношение на държавата и т.н.
С упадъка на европейския социализъм и с възникването на една нова левица от пост-модерен характер, радикалните визии на мулти-културализма, политическата коректност, джендър-плурализма и т.н. -новата амалгама започна все по-често да се обозначава като „либерализъм“ в пряко противоречие със същността на либералната традиция от Просвещението насам. Либерализмът е идеология на свободата, основана върху рационалния индивидуализъм. Политическата коректност и мулти-културализмът са идеологически примери на субективистичен релативизъм и левичарско доктринерство, насочено към цензура, потискане на свободата, манипулиране и насилствена еволюция на цялото общество в посока на радикална културна трансформация – хаотичен и псевдо-егалитарен колективизъм на кресливи и маргинални групи. Този пост-модерен буламач се натурализира като „либерализъм“ благодарение на два основни фактора. Първо, поради дисбаланса на европейския политически спектър вляво. В Европа дясно-консервативно практически няма. По-точно – има, но на национално равнище и най-често с евро-скептично самоопределение. Общо-европейският спектър е ляв, като социалисти, зелени, либерали и ЕНП споделят – охотно или не – хегемонията на пост-модерния либерализъм, с което го легитимират като продължение на класическия либерализъм. В тази посока – като втори фактор – им помагат и хора като Виктор Орбан, който на едро отхвърля „либералната демокрация“ и възприема „не-либералната“. Това, разбира се е политическа поза на унгарския популист. За да отхвърли либералната в полза на не-либералната демокрация, той трябва да се приближи доста по-плътно до аятолах Хомейни § Со. Самите унгарци няма да му позволят това. На практика Орбан отхвърля буламача на пост-модерния „либерализъм“ в Европа – и много правилно постъпва. Защото този „либерализъм“ е отрицание на свободата в полза на шизофреничните илюзии на културния марксизъм. Най-отгоре на тази хаотична смесица от понятия и политически метаморфози се е само-поставил Владимир Путин като защитник на европейците от „либерализма“ – очевидно за да им предложи алтернативата на хилядолетната самодържавна сатрапия с генезис от Златната орда, опакована от хибридните му идеолози като алтернатива на „консерватизъм“. Българските хибридни папагали повтарят точно тази московска мантра – с някои разновидности. Вацев предпочита идеологическата истерия на А. Дугин, докато Волгин държи да се проявява като по-разумен, макар и радикален хунвейбин. На либерализма му няма нищо – да не си мислите, че умира под мощния напор на хибридната деконструкция? Лошото е, че средно-статистическият български балама цъка с език и си мисли, че тия момчета му казват нещо имащо общо с истината.
Отломки от огледало 