Гневът, породен от униженията, на които африкански и близкоизточни шайки подложиха стотици жени в новогодишната нощ в Кьолн и другаде в Европа, доведе до ескалация на негативните изказвания и оценки за германския канцлер А. Меркел. Неприятно ми е да отбележа, че в българските социални мрежи тези оценки достигнаха до преки и невъздържани ругателства към г-жа Меркел, която също е дама и към нея трябва да се отнасяме със същото възпитание като към всяка друга жена – освен ако не искаме да се уподобим на скотовете, върлували по европейските новогодишни площади. Разбира се, политическата дейност на г-жа Меркел трябва да бъде свободно и критично оценявана. Основната част от критиките към нея се фокусират върху сензационното й обръщение към огромния брой бежанци от кризата в Близкия изток – „Заповядайте!” Тази покана се разглежда като стартовия изстрел на текущата бежанска криза, а Меркел е натоварена с пълната отговорност за нея. Без да отричаме нейната наистина ключова отговорност, трябва да припомним няколко неща.
Първо, поканата на Меркел към бежанците бе отправена в момент, когато на гръцките острови вече бяха акостирали и поискали убежище стотици хиляди бежанци и други имигранти. Охраната на шенгенската граница на Гърция на практика не съществуваше. От другата стана на Егейско море турските власти невъзмутимо наблюдаваха – ако не подпомагаха пряко гигантския екзодус на бежанците в посока Гърция – Европа. Животът на тези хора в Турция като трета сигурна страна не е застрашен и нито една европейска страна не е задължена да приема този огромен поток бежанци от територията на Анкара. (Друг е въпросът, че Европа има моралния ангажимент да подпомогне Турция за издръжката на бежанците.) Бежанските потоци бяха организирани и координирани от добре изградена мрежа посредници – каналджии, която не би функционирала толкова добре, ако нямаше подкрепата на ключови държавни и политически фактори от региона на Близкия изток. Трябва да си дадем ясна сметка, че ако Германия и други европейски страни не бяха предложили гостоприемство на тези стотици хиляди – достигнали само през 2015 г. до над един милион бежанци, те трябваше – и щяха да останат в Гърция и в останалите страни на Балканите. Наследството на пост-югославските войни е още живо, а в България, която опази своя етнически мир след 1990 г. между-етническите отношения продължават да бъдат чувствителна сфера. Представете си как щеше да ни се отрази – на всички балканци – засядането на над един милион мюсюлмани – и то от този профил, който наблюдаваме днес в Германия, Швеция и Австрия: предимно млади и доста агресивни мъже. Затова немци и шведи имат право да са много критични към А. Меркел, но ние би трябвало да сме по-въздържани. Германия пое това, което ние не можехме да понесем. Меркел пое тази тежест защото знаеше много добре, че избухването на криза на Балканите ще бъде последвано от тежка общоевропейска криза.
Второ. Арогантната организирана кампания за изнудване на Европа стана възможна поради дълбоките и хронични дефицити на сигурност, които основните държавни и политически фактори в ЕС допуснаха да съществуват в продължение на дълги години. Тук отговорността на А. Меркел като дългогодишен канцлер на най-мощната страна членка на ЕС е наистина много голяма. За създаването на Шенген – и на Фронтекс – бяха платени огромни суми от бюджетите на ЕС, но тази система очевидно съществува само в канцелариите на консулските чиновници, които (не) печатат визи за желаещите да посетят Европа. Гърция е пряк реципиент на значителна част от тези бюджетни средства за да укрепи своите граници като външни за ЕС. На практика Гърция не си мръдна пръста за да въведе каквато и да е регулация в мощния бежански екзодус от лятото и есента на 2015 г. Освен Гърция, бреговата охрана на други европейски страни – Италия, Малта – също практикува максимум регистрационен режим на нарастващите потоци мигранти, пристигащи с лодки от африканския бряг. Поставете се на мястото на каналджиите – техният бизнес е със 100 процента гаранция. Веднъж достигнали европейски бряг, техните клиенти със сигурност постигат целта, за която са платили. Тук, разбира се има два проблема. Първият е свързан с арогантната неефективност на административни йерархии и системи за сигурност, за които европейският данъкоплатец е платил висока цена. Вторият проблем се фокусира върху идейно-политическата хегемония на левия либерализъм в Европа, според чиито постулати отказът на убежище е нехуманен и недемократичен. Класическите емигрантски страни – Канада, САЩ, Австралия – не смятат така. Към либералната хегемония сигурно си струва да прибавим и неизживяния дълбок комплекс на Германия от наследството на Втората световна война, който мотивира внимателните действия на всеки немски политик в областта на човешките права и мултикултурното съжителство. Г-жа Меркел е отговорна – заедно с колегите си от другите страни-членки – както за не-функционирането на европейската система за сигурност и граничен контрол, така и за обслужването на идеологически табута и предразсъдъци, нанасящи преки поражения върху интересите на овластилите я граждани.
Трето. Канцлерът Меркел е също така отговорна за упоритото си придържане към погрешната теза за отвореност на Европа към тревожно нарастващите потоци бежанци. Тази упоритост води до загуба на ценно време преди пролетта и лятото на 2016 г., в което трябва да бъдат спешно направени две неща. Първо, да се организира система за охрана на европейските граници – ако е наложително, и с подкрепата на НАТО. Второ, като лидер на ХДС на Германия г-жа Меркел носи ключова отговорност да отхвърли илюзиите на либералния пермесивизъм, институционализирания мултикултурализъм и илюзорните възгледи за „свят без граници” в полза на една разумна класическа либерално-демократична алтернатива на силни държавни институции, отговорност пред собствените граждани за тяхната сигурност и човешко достойнство. Ако тя не успее да се справи с тези предизвикателства, доверието, с което все още се ползва ще се стопи по-бързо от снега в Алпите през пролетта на 2016 г.
Отломки от огледало 