Аудиенция при Ердоган

Една голяма грешка в повечето случаи води след себе си втора … трета голяма грешка – и в живота, и в политиката. Грешката, която г-жа Меркел направи с внезапната си покана до всички желаещи от Близкия изток да дойдат в Германия, породи лавина от събития, които сега се връщат като бумеранг върху политическия дневен ред на канцлера. Поканата се оказа сериозна политическа грешка на фона на организирания от някой друг екзодус на бежанци по посока Европа – Германия. Когато стана ясно, че нито Германия, нито Европа могат да издържат на наплива на милиони хора да напуснат своя живот в лишения и несигурност и да споделят богатството на Стария континент, проблемът с лавината емигранти трябваше спешно да бъде адресиран в основата му. Но свръх-анемичната в геополитически план Европа не може да се справи с корените на кризата – нито в Сирия, а още по-малко в големия Близък изток. Затова Ангела Меркел трябваше да се отправи в Анкара и наред с останалото, да ревизира на 180 градуса своята политика по отношение на евентуално турско членство в ЕС.

Членството на Турция би било благоприятно от гледна точка на дългосрочната де-стабилизация на Близкия изток и сериозните предизвикателства пред сигурността на Европа, които тази поредица от конфликти създава. Но Турция не отговаря на нито един от политическите критерии за членство. Въпреки дългогодишните ухажвания към Ердоган, отправени от левите европейски интелектуалци (Гералд Кнаус – „АКП са „ислямски калвинисти“), турският президент си остава категорично решен да върви по свой път, независим от европейските претенции и очаквания. Верен на своите възгледи, Ердоган използва демокрацията като „градски автобус“: вози се върху европейските очаквания за демокрация в Турция само докато му помогнаха да разглоби контрола на армейския връх върху политическата система на страната. Веднъж след като отстрани военните, той не закъсня да установи режим на лична власт, който има все по-малко общо с каквито и да е демократични принципи. Турция е на първо място по брой на журналисти в затвора. Враговете на Ердоган са врагове и на държавата – генералите, кюрдските общественици и политици, дори и бившия му съюзник и духовен водач Фетула Гюлен. За Ердоган членството в ЕС е ресурс за повдигане на турската държавна и геополитическа мощ на квадрат. Турските дипломати не преговарят за членство в ЕС като всички нас – как да адаптираме законите си към acquis communautaire. Те преговарят за съхраняване на пълния суверенитет на Турция дори и в качеството й на член на ЕС. Посещението на А. Меркел в Анкара практически свали аргументите на Европа за необходимостта от сериозна еволюция на турската политическа система преди членството на Турция да бъде утвърдено. Притисната от огромния натиск на милионния бежански поток, канцлерът на Германия на практика отправи молба към Ердоган да спре бежанците. Искането на Ердоган да получи финансова подкрепа от Европа за поддръжка на 2-3 милиона бежанци в Турция е легитимно. Но цената, която Меркел ще трябва да плати не се изчерпва с това. Тя ще трябва не само да ревизира рязко позицията си по турското членство, но и да подкрепи категорично претенцията на Турция за „зона за сигурност“ в северна Сирия. На пръв поглед тази зона изглежда разумно искане – в нея могат да бъдат настанени бежанците от войната от цяла Сирия. Същевременно обаче, в тази зона ще намерят пълноценна закрила и джихадистите от ИД, които твърде успешно търгуват и партнират със „силния човек“ в Анкара. В тази зона ще бъдат унищожени и въоръжените сили на кюрдите, които се оказаха най-надеждната преграда срещу главорезите от ИД.

Поставена на колене, Европа трябва да моли за милост на всяка цена. А всъщност как бе насочена бежанската вълна към Европа? Как стана възможно стотици хиляди бежанци да се придвижат спокойно по територията на Турция и да си платят на стотици – хиляди каналджии за преминаване на европейския бряг? Две неща е спешно необходимо да научи европейския елит от тази криза. Първо, никой не може да пази твоята сигурност – трябва да се пазиш сам, на всяка цена. Армия, полиция, граница – Европа се оказа без нито една от тези ключови предпоставки за сигурност в сюблимния момент на бежанската лавина. Второ, идеологическите щампи не заместват реалната политика. Когато трябва да решаваш кризисен проблем – действай на основата на ценностите и принципите си. Но не подхвърляй с пропагандна цел ценностите си и принципите си ВМЕСТО реална политика и ВМЕСТО вземане на необходими трудни решения. В Анкара А. Меркел изглеждаше като вече послушна наказана ученичка. А Ердоган излъчваше послание на строг учител. Когато си богат – трябва да си силен. Иначе губиш всичко.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s