През последните дни с идеята за европейски федерализъм бе често злоупотребявано – особено спрямо страните от централна и източна Европа, които отказаха да одобрят квотите за разпределение на бежанци. Европейският федерализъм не е тъждествен на институционалната импотентност на брюкселските чиновници, допуснали стотици хиляди хора да се придвижват без всякаква – Европейска – организация по територията на няколко страни, насочвани от чужда воля и цели. Последствията от тази импотентност доведоха до практическо суспендиране на поредица от институционални гаранции за сигурността на Европа – Фронтекс, Шенген и дори на механизма за договаряне на политическо съгласие между страните членки. Постигнатото без консенсус, а с квалифицирано мнозинство решение за разпределение на бежанските квоти постфактум – след едностранната покана към всички желаещи да дойдат в Европа от страна на немското правителство – се огласява като „голяма победа“ за политическото единство на ЕС… Още няколко такива победи – и съюзът може да прекрати съществуването си като политическа общност. Да извиваш ръцете на по-малките – в случая страните от Изтока на Европа – никога не е било път към единство и съгласие.
Да бъдеш европейски федералист днес означава преди всичко да работиш за спешно пресъздаване на политическа Европа. Европа с респектираща армия. Европа с оперативно функционална гранична полиция, способна да спира каналджийските лодки, да санкционира сурово организираната престъпна мрежа на каналджиите и да упражнява европейските закони без изключения. През епохата на Студената война не стотици хиляди, а само десетки – максимум стотици жители на тогавашна източна Европа успяваха да прескочат стената и да потърсят убежище на Запад. И как мислите ставаше това? Източните бежанци ги посрещаха с хляб и сол, даваха им веднага право на пребиваване в желаната обетована земя – Германия, Франция, Америка? Нищо подобно! Тези бежанци от Изтока бяха настанявани в лагери – в Триест, Виена, Белград – в продължение на месеци или години, докато някоя държава одобри апликациите им за заселване. Правеха се интервюта, проучвания, езикови курсове и обучения за културата на приемащата страна.
Днес бежанските – емигрантските вълни са от стотици хиляди хора и няма изгледи потокът да намалее, ако не бъде регулиран и поставен под категорични условия за достъп до Европа. Без система за обща Европейска сигурност – закон, налаган с институционална и безкомпромисна власт – всички ние се превръщаме в безпомощна територия, обект на чужди цели и „оперативни мероприятия“. Няма федерализъм без институции за сигурност. Няма федерализъм без институционализиран инстинкт за самосъхранение, упражняван като законна власт – по границите и във вътрешността на федерализирания континент. Или смятате да налагате федерализъм на хаоса – на хаотично придвижване на стотици хиляди – милиони човешки същества, водени от чужда воля и помитащи всеки обществен ред по пътя си? Армия, граничен контрол и убедително проектиране на легитимна и безкомпромисна власт – това са приоритетите на европейския федерализъм днес. Иначе ще предоставите възможността това да бъде направено в авторитарно-репресивен вариант от политически движения като това на г-жа льо Пен и нейните съмишленици от цяла Европа. Само че те ще го направят в национализиран вариант – и вместо федерализъм, ще издигнат отново стените в Европа. Изборът е наш – и трябва да бъде свободен, без ограниченията на вашата „политическа коректност“! … През целия си живот съм се отнасял снизходително към опитите за обяснение на света чрез конспиративни теории и заговори. Уважаеми г-да „либерали“ от европейската левица – каквото и да означава това – не ме карайте в опитите ми да разбера какво се случва да избирам между два варианта: конспирация срещу Европа или обикновено малоумие на нейните „либерални“ елити.
Отломки от огледало 