Бежанската криза: България и ре-национализацията на граничния контрол в Европа.

България трябва да  заяви готовност да затвори границите си в случай на нова ескалация на бежанската вълна от Близкия изток. Нека оставим настрана легалните аргументи за това, че един човек, стремящ се да премине на българска територия от съседна страна, където неговата безопасност е гарантирана, не може да бъде квалифициран като бежанец. На практика бежанската криза в Европа причини блокада на всички основни институции и механизми, призвани да охраняват общите граници на ЕС. Първо рухна ФРОНТЕКС – с концентрацията на бежанци, пристигащи с каналджийски лодки на гръцките острови в непосредствена близост до турския егейски бряг. Бежанският поток стигна до Будапеща и Виена на път за обетованата Германия. Всъщност, преди да рухне ФРОНТЕКС немското правителство едностранно заобиколи процедурите на вземане на общи решения в ЕС и покани бежанците в Германия: „Добре дошли, бежанци“. Тази щедра покана превърна бежанския поток към Европа в лавина. Изправените пред безпрецедентното предизвикателство на натиск върху своите граници, страните от изтока на Европа трябваше да се сблъскат и с ултиматума на Берлин – Брюксел за приемане на бежанци по квоти. Това се случи след като в Берлин бързичко разбраха, че ще трябва да дадат гостоприемство не на стотици хиляди, а на милиони или повече хора, чукащи на вратите на Европа – не само от Близкия изток, но и от цяла северна Африка. Сигурно са разбрали и друго – че подобен масиран екзодус на милиони човешки същества не може да се случи без целенасочена организация, канализиране и насочване на бежанските потоци. Преди година натискът – още доста по-малък – бе върху българската граница. Тази година – върху гръцката, в десеторен размер. Настъпващата зима сигурно ще направи морските пътища неудобни за каналджийската мрежа и нейните господари и натискът – този път стократен – може да се върне на „зелената граница“ на Европа.

Независимо дали в Берлин и Брюксел са разбрали, че Европа е жертва на целенасочена кампания за вкарване на милиони (засега) хора на нейна територия, поведението на техните институции продължава да бъде пасивно и дефанзивно – класическото поведение на жертвата. След като в Бавария започнаха да влизат ежедневно десетки хиляди, Германия суспендира Шенген и възобнови контрола на границата си. Австрия нямаше голям избор и направи същото. Следващата бе Унгария – затварянето на границата със Сърбия бе щедро интерпретирано като пореден недемократичен акт на Орбан. Всъщност, всеки на негово място би направил същото – може би с малки разлики в стила. Върху Румъния и другите страни на север от България засега натиск на бежанци няма, но позицията на Братислава, Прага и Варшава по бежанската криза не оставя съмнение, че те ще действат също толкова решително колкото Будапеща в случай на необходимост.

На север и на запад от София една след друга се спускат метални стени – всяка европейска нация поема защитата на границите си сама в условията на кризата, след като общата граница на ЕС бе пробита, а институциите за охраната й – напълно блокираха. Така върху нас се засилва натиска и от двете страни – от юг е разрастващата се лавина от бежанци, а от север и запад – издигащите се стени на ре-национализирания граничен контрол за справяне поединично с кризата. Ако бежанският поток пробие българската граница – той вече няма накъде да тръгне: колкото и нежелана дестинация да е България, бежанците ще трябва да останат тук с надеждата някога да продължат на запад. Някога… Наивно е да мислим, че ще ни спасят евроейските квоти, които сега се рекламират като панацея за „общоевропейско решение“… Общоевропейските решения блокираха с едностранната покана на Германия – „Добре дошли, бежанци“ и ще приключат напълно с нарастването на бежанската лавина от стотици хиляди на милиони. Никой няма да се трогне от това, че ние сме се поддали на пресата от юг – защото никой не би желал да приеме нови милиони имигранти на своя територия. Ще ни дадат „финансова помощ“ за да се справяме сами или заедно с Гърция, Сърбия и Македония. Това е предизвикателството, което ни очаква – освен ако на кризата не бъде сложен край с цялостно геополитическо решение на върха на международната система, което да прекрати организирания бежански екзодус и да отвори път за цялостно решаване на кризата там, където е възникнала – в Сирия и Ирак. Нито европейският пацифизъм, нито селективния изолационизъм на администрацията на Барак Обама към Близкия изток дават поводи за прекален оптимизъм в тази посока. Във вакуумът, оставен от евро-атлантическата общност около Сирия днес влиза Русия на Путин. Очакват ни времена на нарастващо геополитическо съперничество, което създава, а не решава кризи.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s