Политически полюси или политическа умереност – избираме ние

Дебатите – български и световни – по повод на гръцката криза показват до каква степен на идеологическа поляризация са доведени социалните и политически идеи, призвани да управляват съвременния свят. За мен тази поляризация е несъмнено белег на дълбока криза. През десетилетията на Студената война се водеше полярен идеологически конфликт между Изтока и Запада, но в политическия дебат на западните демократични общества преобладаваше умереността. Реформисткият социализъм отляво, либералният център и демократичната християнска или консервативна десница бяха постигнали работещ консенсус по основните правила за управление на икономиката и обществото. Свободен пазар, макроикономическа регулация за смекчаване на стопанските кризи, умерено преразпределение и инвестиране в дългосрочен социален капитал. Сменят се правителствата – леви или десни, сменят се акцентите на управление – про-пазарни или про-преразпределителни, но консенсусът управява основните решения. През периода на този консенсус демократичните страни постигнаха незапомнено благоденствие и обществено спокойствие. Настъпващата хегемония на новия консерватизъм/либерализъм от 80-те години до 2008 вкара левицата в дълбока криза, подчинявайки левия реформизъм на глобалния пазарнизъм – и в Европа, и в Америка, и в пост-комунистическия Изток… Със СИРИЗА и други подобни радикални недоразумения вляво плащаме цената на арогантния дисбаланс на икономическата и социална политика, възцарил се навсякъде около нас с хегемонията на глобалния пазарен фундаментализъм. Радикалният пазарнизъм е най-доброто средство за възраждане на комунизма – не в класическия му съветски тип, който слава Богу почина окончателно. Но в разнообразни форми на манипулативен популизъм, който завладява успешно умовете и сърцата на младите поколения, които не могат да имат спомен за това какво значи да те управляват комунисти. Шведският капитализъм винаги е бил много умерен – дори и в епохата на глобалния пазарнизъм. Затова в Швеция няма нито СИРИЗА, нито Подемос… Глупаво би било да се пледира за възстановяване на социалните държави на общо благоденствие от преди половин век. Дори и да бъдат възстановени, те не биха оцелели в днешното глобално стопанство. Добре би било обаче да си дадем сметка, че с рецитирането на пазарно-фундаменталистки политически решения – за държавата „лош стопанин“, за универсалността и недосегаемостта на пазара като единствено възможен социален регулатор и т.н. – можем само да тласкаме дългосрочно изключените от пазара в ръцете на Ципрас § Со. В България имаме по всяка вероятност около 2 милиона души, които имат пълноценен достъп до пазара – като производители или потребители. Останалите 5 милиона имат в най-добрия случай частичен достъп до пазара, или са напълно изхвърлени от него. Те не могат да достигнат до пазара с прякото прилагане на простовати либертариански лозунги. Те трябва да бъдат подпомогнати да се включат в пазара – с образование, с квалификация, със силни институции, които предотвратяват изхранването чрез кражба, бандитизъм или открит олигархичен грабеж над държавата и обществото. Ако имаме успех да ги доведем до пазара – а това става чрез държавни, граждански институционални стратегии – тези хора ще добият смисъл за своето отговорно поведение в обществото. Ако нямаме успех, или просто се откажам да правим това, което е необходимо, тези хора ще се отправят в две посоки – заедно или поотделно: към бандитските групи, грабещи обществото и към ентусиазираните поддръжници на популистки мошеници от типа на ултра-левичарските движения в Южна Европа, които пледират за стария, извечен левичарски начин на решаване на проблеми – вземете парите на богатите и ги разделете. Колко примамливо, нали? Но никой от тях няма да ви каже какво ще се случи след като тези пари свършат.

Реклама