Деликатният политически вкус на олигархията

Когато през 90-те години някой вдигнеше глас срещу разграбването при Беров или срещу безумията на „масовата приватизаяция“, дежурните тръбачи на укрепващата червена олигархия предупредително крясваха: „Ти какво, да не би да искаш да върнеш на власт Филип Димитров – онзи луд, онзи…“ Когато след 2001 г. някой протестираше срещу рафинирания и удивително безсрамен грабеж на управлението със „синя кръв“ или срещу откровено бандитската Тройна коалиция, пропагандните брокери на пост-милиционерската мафия застрашително ръмжаха: „Ей, ти, да не би нещо за Иван Костов да си се затъжил…?“ Ако днес някой публично се обяви срещу марионетките на корпоративно-търговската общност на власт, яростните дудуци на неизменно прогресивните сили изскачат в транс и вопият: „Този иска да върне Бойко и Цецо на власт…“ Пригласят им ниско платените гъдулки на свободния от всякакъв срам наакан печат: „Е-то-о, соросоидите и кръгът Капитал тикат Плевнелиев да прави служебно правитество…“ Има ли нещо общо между Филип Димитров, Иван Костов, Бойко Борисов и Росен Плевнелиев? Съмнявам се … нищо общо няма. С изключение на едно – червено-кафявата партия и производната й милиционерска олигархия вече 25 години не могат да попаднат на опозиция… Не могат да си намерят опоненти по вкус… Да ги галят, да ги хвалят, да ги дундуркат… Дори когато един десен премиер им даде две трети от собствеността, предназначена за приватизиране… Дори когато друг десен премиер им даде над 80 на сто от държавните плащания в една банка… Дори когато сложат свой човек за десен премиер, пък после го разлюбят или им омръзне… Ей, деликатен олигархичен вкус – никой не му е по вкуса… А нашата работа е да ги пъдим от софрата – вчера ВИС, СИК и Мултигруп, днеска корпоративно-търговската общност, ТИМ и останалата енергийна котерия, политическите им храненици, административните им тулупи, магистратските им наложници… Затова вчера сме слуги на Костов, днеска соросоиди и прислужници на Бойко Борисов, утре – кой знае на кого. Лошото е, че тази България, която милиционерчетата си отредиха за грабеж вече свършва. Свършва й имането, свършват й хората… И е време да метем по-здраво. Ако се налага – да обърнем и дръжката на метлата…

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s